Бас китарата и аз

Ще ви призная нещо. От десет-петнадесет години имам една мечта, която винаги съм смятала за неосъществима - да свиря на бас китара.

Не мога да ви дам разумно обяснение какво точно ми харесва толкова много в бас китарата. Любов... Намирам я за инструмент, от който може да се изтръгне изключително красива музика, и който често е недооценяван. Ако ви е любопитно какви изпълнения на бас харесвам, мога да ви дам няколко примера, без да ги подреждам по значимост. Разбира се, съвсем не са единствените.

Тони Левин. Каквото и да кажа за Тони Левин, ще е малко. Затова нека просто послушаме някое негово изпълнение, например Sleepless на King Crimson, където басът е много добре изразен:

Тони Левин е изобретил най-странни приспособления, като например funk fingers (ето ги в действие), за да свири на бас китара, а освен това свири и на един екзотичен бас инструмент - Chapman stick.

Да, и Флий много харесвам. Майкъл Балзари - Флий е много различен по стил и дух от Тони Левин, не само заради това, че свири на "обикновен" четириструнен бас. Но Red Hot Chili Peppers ги обичам най-вече (макар и съвсем не само) заради баса, превърнат в основен инструмент. Мога да дам като пример почти всичко от "Ред Хот", но хайде едно по-популярно парче, което много харесвам - Otherside:

От българските басисти като че най ми е на сърцето Ерол Ибрахимов от "Уикеда", който повечето хора забелязват като вокал и фронтмен, не като басист. Пример - "Пинокио", което не е от най-известните парчета на групата, но ми е комай любимото (вж. началото на поста).

Питър Хамил, който, както знаете, ако поне малко ме познавате, е любимият ми музикант, не е басист. Но ето едно парче, в което той свири на бас и макар да не постига технически висини, бас линията е достатъчно ефектна:

Та смятах мечтата си за неосъществима, защото не се имам за особено музикална, нито пък за много упорита. Четири години съм свирила на пиано (от пети до девети клас) и нищо особено не постигнах. Бях най-некадърната ученичка на учителката си. Кой знае, може би просто имах учителка, която успяваше да убие у мен всякакъв ентусиазъм. Когато, преди да тръгна на уроци при нея, са ми показвали това-онова учителите ми по пеене, се справях доста по-добре и определено ми се свиреше.

Както и да е. Това лято у мен с нетърпима упоритост се загнезди мисълта - защо пък да не се опитам да свиря на бас китара. Вече не съм първа младост, пък и, както казах, не съм особено музикална. Но всеки може да се понаучи да дрънка на някакъв инструмент. По-важното е, че мисълта за баса ме прави щастлива.

И така, преди няколко дена благополучно хванах (поради липсата на бас) китарата на Крис и, тъй както съм в болнични, започнах методично да я измъчвам. Най-лесно беше да се науча да чета табулатури, по-трудното - как да си сложа пръстите на лявата ръка, че да излезе звук.

За няколко дена постановката на лявата ми ръка взе леко да се оправя и успявам да изкарам по някой акорд. Включително и с баре. Е, със сменянето им още виждам зор - докато си наглася пръстите за единия акорд, трябва да почна да си ги нагласям за другия. И само като си помисля, че това трябва да се прави в ритъм, ми призлява. Но щом за няколко дена напреднах толкова, значи мога и още. Пък и в баса не се свири толкова с акорди, колкото с други хватки. Което не означава съвсем пък да не мога да свиря акорди.

Върховете на пръстите на лявата ми ръка почнаха стабилно да загрубяват и вече почти не усещам болка в тях, остана само постоянна изтръпналост. И тя ще отмине.

Междувременно започнах да търся ръководства за бас из нета. Досега попаднах най-вече на видео онлайн уроци. За има-няма един ден успях да понауча бас линията на Under Pressure на Queen с David Bowie - оказа се толкова лесна, че постижима дори за мен.

А вече почти се сдобих с учител и с бас.

Почти с учител, защото става дума за приятел, който е много добър учител по китара. Той предложи да почне да ме учи на бас, докато дръпна малко и намерим друг учител, басист.

Почти с бас, защото същият приятел вчера ме зарадва, че ми уредил безплатно за няколко месеца баса на свой познат, който сега е в чужбина и инструментът не му трябва. До седмица-две щял да идва в България за кратко и тогава се очаква басът да се озове в моите ръце.

Иначе бях тръгнала да купувам бас китара. Не съм се отказала, но е по-добре да стане, когато имам някакво понятие от инструмента, че да мога да преценя кое ми е удобно и кое - не.

Та така. Решението да свиря на бас ме кара да се чувствам щастлива за първи път от доста време насам. Пък да видим какво ще излезе...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог