Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

5.07.2012 г.

Семейство Боро се събра в България


Тереза (Теса) Боро след завръщането си от Нигерия


Понеже бях част от кампанията за събирането на семейство Боро и понеже много от вас допринесоха по един или друг начин, се чувствам длъжна да ви кажа - от около десетина дни Джони Боро е в България с легална виза Д. Макар да спечели всички възможни дела срещу отказите на виза, не съм сигурна, че щеше да я получи, ако нямаше нов консул в Нигерия. Надявам се в обозримо бъдеще да имам възможност да снимам цялото семейство.

Венцислава се прибра с малката Тереза месец и нещо преди Джони, вече сигурна, че този път мъжът ѝ ще получи виза. В първия момент се почувствах малко разочарована, че не е дочакала да дойдат заедно в България. Когато ми разказа за живота в Нигерия и за това, че ако беше останала, щеше да изложи живота на Теса на риск, разбрах, че е била права.

В България си мислим, че Нигерия е сред най-развитите африкански страни, което вероятно е вярно. Не съм знаела обаче, че там няма неща, които за нас са базови - централно електричество, водопроводна мрежа, канализация. Всъщност, и в България има места, където няма прокаран ток или канализация, но като цяло ги има, все пак, а в Нигерия - не.

Нигерийските домакинства се захранват с ток от бензинови генератори към всяко жилище. Представяте си как това се отразява на околната среда. Трябва да пуснеш генератора, за да погледаш малко телевизия, например. Когато се стъмни, по правило всички си лягат да спят, за да не хабят бензина. Готви се на печки с керосин. В столицата Абуджа, и то само на най-престижните места - там, където е дипломатическият корпус, могат да си позволят лукса да имат ток по 20-22 часа в денонощието. Но не 24. Това е една от причините, поради които в Нигерия относително често се случват самолетни катастрофи - като няма постоянно ток, понякога липсва и нужната навигация.

Като казвам, че няма водопровод, имам предвид, че в общия случай и чешми няма. Водата се пренася с кофи. Понякога - по тесни стълби, които нямат парапет (къщата, в която са били семейство Боро в Лагос, има именно такава стълба). Съдове се мият, като всички се топнат в една и съща вода, поплацикат се и после се позабършат. Естествено, няма и такива екстри като душ. Само богатите мога да си позволят двесталитрови бидони с помпа, към които е прикачено нещо като душ.

Водата за къпане и пране не става за пиене. Питейната се налага да си я купувате, а никак не е евтина. Ако кърмите и имате нужда от повече вода, е възможно да се разорите и да си докарате сериозно обезводняване. Тогава отивате да живеете в делтата на река Нигер, където е известно, че мюсюлмани и християни се поизбиват, но поне животът е по-евтин. Не ви минава и през ум да пиете вода от река, за да не се заразите от нещо. В нигерийските вестници пише, че от водата, която не е специално за пиене, можете да се заразите дори с HIV. Затова много внимавате да не влезе вода в устата ви, докато се къпете.

Може да ни изглежда странно, че хората вярват в такива неща, но когато цяло едно общество вярва в нещо и когато то се тиражира и от медиите, реалността се наглася според вярванията. Ние също съвсем не сме застраховани от това...

Ако се разболеете или детето ви се разболее, първото, което ви се случва, когато идете в болница, е да ви вземат парите. После докторът си говори дълго и спокойно с вас, макар и случаят да изглежда спешен - детето ви видимо бере душа, например. После гледа в гърлото на детето ви с фенерче (както се досещате, няма ток). После му предписва лечение на око, като ви задължава си купите лекарства точно от определена аптека (както се сещате, далавера). Или решава да извърши манипулация, която може да убие детето ви, ако диагнозата, която, както стана ясно, е дадена на око, излезе грешна. В такъв случай панически отказвате манипулацията, а роднините на нигерийския ви съпруг удрят една екзалтирана молитва, пък дано детето оживее. Става чудо, детето ви оздравява.

Ако не искате животът на детето ви да разчита само на вяра и чудеса, нормално е да се опитате да му осигурите по-добър живот. Затова разбирам хората, които напускат Нигерия, макар и не точно по бежански причини, както разбирам и Венцислава, че се прибра с детето малко преди мъжа си.

Съжалявам ли, че участвах в акцията за събирането на пари за самолетен билет, за да съберем семейство Боро в Нигерия? Като се замисля... по-скоро не. Смятам, че тези, които се обичат, имат право да искат да бъдат заедно, независимо от рисковете. Че е по-добре едно дете да бъде и с двамата си родители. Че опитът, особено трудният опит, обогатява.

Освен това, според мен животът в Нигерия се отрази много добре на Тереза - налагайки ѝ се да живее с много и всякакви хора и част от времето (през месеците, прекарани в делтата на Нигер) да бъде на практика в почти дивата природа, тя е станала едно много контактно, ведро и уравновесено дете. А преди заминаването за Нигерия Венцислава психически беше на ръба, което неизбежно се предаваше и на детето. Сега, вместо да е невротизирана, от Теса блика емоционална пълноценност. Не мисля, че оставането в Нигерия би било полезно за бъдещето ѝ, но при всички рискове, липси и болести Африка е повлияла добре на ранното ѝ детство.

Затова искам отново да благодаря на тези от вас, които помогнаха - било с пари, било с публичност или друго, за събирането на семейство Боро. Ето какво писа самата Венцислава, когато се разбра кога си идва Джони ("Вие" се отнася не за конкретен човек, а за всички, които са помогнали):


На 25-ти сутринта ще посрещна съпруга си на българска земя. Искам отново да Ви благодаря за моралната и материална помощ, за това, че ако не бяхте Вие, сега, след 2 години, щеше да е първият път, в който да го видим с детето! Толкова много съм благодарна и на Господ и на Съдбата, че Ви има!!! Благодарна съм също и на административното правосъдие в България, че прекрати безумието (и то 2 пъти) и даде възможност на семейството ми спокойно да избира пребиваването си!

Тук е мястото да отбележа, че съдебната система в България бавно, но сигурно започва да бъде все по-адекватна на миграционната проблематика. Това обаче не би могло да се случи без правозащитни усилия, които да насочват вниманието към дефектите в законодателството и досегашните съдебни практики.

Сега семейство Боро са изправени пред ново изпитание - да устроят живота си в България - Джони да си намери работа, да има кой да се грижи за Тереза, когато на Венцислава ѝ свърши майчинството и т.н., но да се надяваме, че това е по-лесната част от пътя.

Още веднъж, благодаря ви от сърце.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9 коментара :

  1. Това е прекрасна новина!

    Много се радвам, че всичко е приключило благополучно и че отново са
    заедно в България. :) Стискам палци всичко тук да им се нареди. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, и аз се надявам! Покрай това се надявам и повече хора да прочетат за какво става дума в текста, а не само оптимистичното заглавие :-).

    ОтговорИзтриване
  3. да си призная, бях доста шокиран, като писа в блога си, че семейството заминава за Нигерия. 99% очаквах, че нещата там са зле. Бях и 99% сигурен, че ще се върнат: Просто европеец не може да живее там по желание. Важното е, че всичко е наред сега. Успех за в бъдеще на семейството! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря! Е, има европейци, които успяват да живеят там... особено ако имат добре платена работа, каквато обаче Венци и Джони нямаха там. В Нигерия с много добра заплата човек можел да си позволи и по-добро здравеопазване, че дори и подобие на душ.

    ОтговорИзтриване
  5. да живееш там, защото ти плащат добре, не е да живееш там по желание. ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Novinata e strahotna,pozdravleniq!. Izvinqvam se che pisha s latinski bukvi prosto nqmam Bg na klaviaturata si. Otosno Niegria... Az sushto sum bila tam 3 meseca,skluchih brak tam...Za moq radost bqh v bogato semeistvo i iskam da kaja, che ''neshtoto'' kato dush v tazi kushta beshe poveche ot dush i sum sigurna che ima hora i tuk koito nqmat takuv, da, toka e s generatori,no go ima,voda sushto, jiveeh v palat,za koito tuk samo moga da sanuvam i obshto vzeto ne bih kazala che e chak tolkova strashno. Naloji mi se i do bolnica da hodq,zashtoto imah malaria, da plashta se,no ne mi kazvaite che i tuk ne se chudqt samo za kakvo da si platite...a kakvo ako nqmate osigurovki... Abuja e dosta dobre ustoren grad i bih kazala che naprimer putishtata v grada sa dori po dobri ot nashite v Sofia... Za sujalenie Venci ne e popadnala na podobno mqsto,no ne mislq che zaradi nachina na jivot na semeistvo Boro tam trqbva da mislim che nachina na jivot na vsichki hora v Nigeria e sushtiq,povqevaite mi tam ima mnogo bogati hora...

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря за коментара! Както и Венци казва - животът в Нигерия не е толкова лош, ако човек е богат. Повечето нигерийци обаче не живеят в палати...

    ОтговорИзтриване
  8. Ако си спомняте Венци имаше намерение да изпраща дъщеря си там сама, аз затова й писах преди време да не го прави в никакъв случай. Нигерия е богата страна, имат петрол, но безкрайно корумпирана и парите никога не стигат до подобряване на инфраструктурата, лично аз не бих живяла там, на мъжа ми му предлагаха работа за двойна заплата на тази, която получава в Южна Африка, но отказахме. На мен обаче това ми е ясно, защото живея в Африка, затова посъветвах Венци да отиде да види и добре че го направи.

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасна новина! Мечтая всички черногъзи, мързеливи, крадлив, леви толерасти, либеруги, изобщо - амбриажи - Амбриаж=Долен Ляв Педал да заживеят у нас, най-паче в София. Нашите спиносни левичари ни идват недостатъчно...

    ОтговорИзтриване