Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

30.06.2011 г.

Почерпка за опечалените при надгробната плоча на Музея за съвременно изкуство (САМСИ)



В понеделник с Крис решихме да се включим в акцията на уважаваните от нас WhATA за поклонение пред надгробната плоча на Музея за съвременно изкуство (САМСИ). Запътихме се към САМСИ без конкретна идея, смятахме да решим в движение как да изразим скръбта си. Както си вървяхме, пред нас изникна, на неизменното си колело, безценният ни познайник Черен Шоколад, който сподели, че се е запътил към същото място и по същия повод. За разлика от нас, Черен Шоколад имаше план, и то какъв - да остави на надгробната плоча кутия с лимонови резанки - почерпка за опечалените в крак с времето (в което пребивават съзнанията на създателите на САМСИ). Идеята му ни хвърли във възторг, а на Крис му хрумна, че ние пък бихме могли да оставим там кутия с обикновен локум. От онзи, с момата. Скоро въпросните артикули бяха закупени от супермаркет наблизо.

Когато се появихме пред САМСИ, там нямаше никого - явно съществената част от акцията е била предната вечер. Нямаше ги и цветята, оставени от опечалените. Що за уважение към скръбта им, а? Черен Шоколад беше въоръжен с тефтерче, химикалка и кламер. Написа на две листчета "Почерпка за опечалените", откъсна ги, едното закачихме за резанките с кламер, другото - за локума с клечка. Аз, като много опечалена, си хапнах по някое и друго парченце и от двете. 

Седнахме леко встрани, между пилоните на двете знамена пред музея, и зачакахме. Предвидливият Черен Шоколад си носеше и фотоапарат. По едно време от музея излезе пазачът и се запъти право към паметната плоча (вероятно е следил подривната ни дейност). Гледа, гледа, чуди се, пък накрая остави инсталацията-почерпка, както си беше, и се прибра.

Продължихме да наблюдаваме скришом. Минаха няколко души, очевидно специално с цел да разглеждат музея, приличащ по-скоро на исторически музей в село без особена история (и малко стъклария), отколкото на музей на съвременното изкуство. Въртяха се оттук, оттам, но така и не забелязаха паметните плочи. Единствените зрители на инсталацията ни, освен пазача, се оказаха мъж с малко момиченце. Мъжът видимо се изкефи на инсталацията и дори я снима с мобилния си телефон.

Седяхме до към 8 без 20, когато Черен Шоколад вече беше необратимо гладен, та яхна велосипеда и полетя към дома, където го чакала, рече, вкусна вечеря - не черен шоколад, а собственоръчно приготвени пълнени чушки. Ние също си тръгнахме, така че не узнахме каква е била по-нататъшната съдба и колко дълго е продължил животът на инсталацията "Почерпка за опечалените при надгробната плоча на Музея за съвременно изкуство (САМСИ)". 

UPDATE. Премахнах линковете, понеже поради изтриването на Facebook профила на Черен Шоколад снимките вече ги няма.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. да знаех, щях да се почерпя, ама двата пъти когато минах покрай музея нямаше жива душа наоколо.

    ОтговорИзтриване
  2. Акцията продължава и на 7 юли, така че няма да е късно да почерпиш :-).

    ОтговорИзтриване
  3. Извинявам се, ама това е безумие. Проблемът не се крие в това, че "едно е обещано, друго е направено", а в това, че изобщо някой си е представял, че този проект може да се реализира.

    Още веднъж? На седми юли...мисля, че току що цялата случка, с евентуалните ѝ продължения, изгуби смисъл за мен...

    ОтговорИзтриване
  4. Краси, нищо не разбрах от коментара ти. Сори.

    ОтговорИзтриване