Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

16.11.2009 г.

Неуютният блог и бежанците: продължение


(Благодаря за видеото на blue, коментатор в блога ми с опит като имигрант в Испания. На него можете да видите истински бежанци, без народни носии и китки в косите.)

We're refugees, walking away from the life
that we've known and loved;
nothing to do nor say, nowhere to stay;
now we are alone.
We're refugees, carrying all we own
in brown bags, tied up with string;
nothing to think, it doesn't mean a thing,
but we can be happy on our own.

Refugees by Van der Graaf Generator


И така, това е продължението на предишния пост.

Какво се случи, след като потърсих съдействие в интернет? Получих доста коментари, и в блога, и във facebook. Някои бяха в стил "помощта на незаконни имигранти може да бъде само незаконна, ти пък къде си тръгнала", други (повечето) бяха искрени опити на авторите им да помогнат, за щастие имаше само един ксенофобски настроен коментатор, а се появи и българин, който има опит с това да е нелегален имигрант в Испания. Междувременно направих мое собствено проучване с помощта на чичко Гугъл.

Благодаря на всички, които се опитаха да помогнат с коментарите и особено на:

- lyd, която взе проблема навътре и си загуби целия ден, за да търси информация, а пък днес направи акаунт в Twitter за проблемите на бежанците в България
- Оля Николова, която не познавам, но която изпрати първия коментар, и то с възможно най-точния линк
- добрата стара (но не по възраст) Яна Домусчиева, която ме насочи към същата организация, към която и Оля Николова
- blue, който поразказа що е да си бежанец и нелегален имигрант

При търсенето в интернет се натъкнах на доста организации, които помагат на бежанци, ама само ако са легални (а тъкмо нелегалните бежанци са тези, които имат най-голяма нужда от помощ). Най-голямо доверие ми вдъхна една малка и неособено популярна неправителствена организация - Правна клиника за бежанци и имигранти към Юридическия факултет на Софийския университет. Харесах ги, защото коренно се различават от голямата част от НПО-тата, които "развиват дейност", усвоявайки пари - те работят абсолютно безвъзмездно, което не им пречи да са помогнали реално на много бежанци.

Трудно ми е да си представя юристи, които работят абсолютно безвъзмездно (с изключение на Петър Дошков, който още няма адвокатска правоспособност, но и да има, според мен това няма да промени нещата - все ще се раздава за без пари и няма да има време да се погрижи за себе си), но от Правната клиника са такива и една от основните цели на клиниката е студентите да видят смисъл в доброволческата работа. След като ми бяха препоръчани и от Оля Николова и от Яна, реших да се свържа с тях. Исках да съм сигурна, че организацията е действаща и би се заела със случая, за да не давам напразни надежди на О., затова им писах. За мое изумление, Валерия Иларева, която е основна движеща сила в Правната клиника, ми отговори след няколко часа. За мое още по-голямо изумление, тя изави готовност да приеме О. на другия ден, остави телефон за връзка и не само това, ами на другия ден, още преди да се усетя да й пиша как се е развил разговорът ми с О., ми писа писмо с въпрос дали срещата ще се състои.

И тъй, на другата сутрин, като пристигнах на работа, изрових телефона на О. и му се обадих. И чак тогава установих, че той говори български доста добре. Казах му за правната клиника и се опитах да му вдъхна кураж с това, че те са помогнали на много хора. Той прие да отиде на срещата. Нямах възможност да го придружа, но бях сигурна, че щом е намерил ЦИД, няма проблем с ориентацията и ще открие и този адрес, освен това Валерия изрази желание да излезе на улицата и да го посрещне. Каза, че трябвало да дава някакво интервю, но междувременно щяла да излезе и да го посрещне. Когато наближи времето на срещата, играх телефонна централа между него и Валерия, докато тя предложи да й дам телефона му и тя да му звънне (той естествено нямаше импулси в картата си). После Валерия не се обади пак и аз реших, че са се намерили.

След час и половина телефонът ми звъни. Валерия. Казва - още сме тук с О. И - което вече ме изуми окончателно - ми благодари, че съм я свързала с О., въпреки че се заема с него напълно безвъзмездно и въпреки че в момента Правната клиника няма нито финансиране, нито постоянен офис. "Неговият случай - казва - е много показателен за правния вакуум в България". И ми разказва, че случаят с бащата на О. и бил известен - той бил протестантски пастор и когато починал, след като го съсипали в Бусманци, не искали да го погребат, защото нямал документи. Тя по това време била в Испания, но се свързали с нея за съдействие и накрая човекът все пак бил погребан.

И сега следва най-неочакваният елемент в цялата история. Интервюто, което Валерия е давала по времето, когато е трябвало да излезе да посрещне О., е било с Иван Кулеков за Шоуто на Слави. А самият Иван Кулеков нарича домът в Бусманци "Българският Гуантанамо" в известната статия на Яна Бюрер Тавание за "Капитал". Та като се появил О., импровизирано решили да го включат в интервюто. Като знам какви са ораторските му способности, предполагам, че е блеснал :-). Но ще видим в Шоуто на Слави след около седмица, още не знам кога (това е комай единственото, заради което бих се прежалила да гледам Слави).

Накрая Валерия ме покани на среща, посветена на проблемите на бежанците, в Червената къща - днес, поденелник, 16 ноември, в 18,30 часа. О. се е съгласил да участва в дискусията. Ако имате възможност и проявявате интерес, заповядайте :-).

Така че засега нещата се развиват добре, но не мога да кажа, че това е happy end, защото нито О., нито някой от другите бежанци, с които се запознах, е получил легален статут. Но е голям късмет, че се свързах с Валерия около един месец, след като тя се е прибрала от Испания. Защото все по-силно се убеждавам, че именно тя е точният човек в България, когато става дума за бежанци в беда.

Искам да кажа няколко думи специално за Правната клиника. Както подчертах, членовете й работят абсолютно безвъзмездно, а в момента нямат никакво финансиране. Пожелавам им в най-скоро време да спечелят проект (но знаете, когато кандидатствате за проекти, обикновено питат колко пари има организацията ви... леко порочен кръг става). Преди са разполагали поне със стая в СУ, но в началото на миналата година тя е била запечатана по искане на заместник-декана на Юридическия факултет и до ден днешен май стои празна. Явно СУ има пари за камери, които разпознават лица и за поддържането им, а да предоставят стая на Правната клиника е твърде много.

Надявам се да се намери някой в академичната общност на СУ - преподаватели, студенти, който да вземе отношение по въпроса. Надявам се и да е повече от един.

И така, някои от вас ме питаха в коментари към миналия пост с какво биха могли да помогнат. Тъй като Правната клиника помага на бежанци безвъзмездно и няма финансиране, мисля, че ако искате да проявите съпричастност, най-добре ще е да помогнете на клиниката, за да продължи тя да помага на бежанците. Тук е описано това, от което клиниката има нужда, оставена е и банкова сметка. Моля ви, преценете дали може да им помогнете с нещо.

Както виждате, сайтът им е много Web 1.0 ;-) и навигацията би могла и да е по-добра. Но той, доколкото знам, е правен от студентите в клиниката, а те са студенти по право, все пак, не по уеб дизайн. Направили са го заради каузата. Аз самата не мога да направя нещо много по-добро. Обаче сайтът има нужда от обновяване и от механизъм да се добавя периодично ново съдържание, а в този си вид не е много user friendly да се поддържа. Ще ми се да направя нещо по-Web 2.0, интерактивно, с добавени плъгини към facebook, twitter, бутон към е-pay и т.н. Започнах, както ме съветва и Мишел, блог на клиниката в Wordpress.com, но той е още на доста зачатъчно равнище. Знам как мога да направя нещо, което да прилича на блог, но да прилича на сайт и все пак да е динамично - това ми е по-трудно. Защото структурата на един сайт е по-различна - основният текст си стои на заглавната страница, а новините се появяват, без да го изместват. Не знам дали Wordpress може да се качи на hit.bg и има ли смисъл да се прави това, след като обемът на сайт в hit.bg е само десет мегабайта, а има далеч по-добри безплатни алтернативи... Та ако се намери доброволец, който да ми помогне със сайта, ще съм много благодарна. Ако не, ще пробвам да се справя сама.

На срещата в Червената къща смятам да понаправя малко снимки и после ще разкажа как е минало. Ще се радвам да видя там и някои от вас!




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. WordPress не може да се качи на Hit.bg :)

    По-добре използвай(те) wordpress.com, възможно е и да закупите домейн и да го "закачите" към wordpress.com с малко допълнителни пари, което ще направи URL-тата малко по приятни и удобни (но няма проблем и блогът/сайтът да си стои просто на wordpress.com и без някакъв допълнителен домейн)...

    WordPress има функцията първа страница от блога да показва произволно избрана страница (статична) от него, а пък блог постовете ("новините") да се четат на друго място, така че порови (някъде в Options ставаше, в WP Admin).

    Това е засега, ще се справиш (справите)! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Еми аз мога да направя каквото искаш в wordpress.com Справям се добре, пък и мога да отделя време. Така че изобщо не се притеснявай и ми пиши на мейла :)

    ОтговорИзтриване
  3. Неуместно е да сравняваме политическите бежанци с тълпите които прииждат по ... да ги наречем икономически и социални причини. И ако ще помагаме на нелегални имигранти (понякога е неизбежно), то нека поне не ги караме да се чувстват герои и модели за подражание. Едно е политическото убежище за Салман Рушди, а съвсем друго икономическо такова за 1000 неграмотни африканци. Надявам се разграничавате здравия разум от ксенофобията.

    ОтговорИзтриване
  4. Здрасти пак

    Не е моя цел да се заяждам с никого и не искам това да прилича на такова.
    В никакъв случай не искам да обиждам Джак и смятам, че това е една дискусия.
    Казавайки горното искам да подчертая.
    В някой страни разбирай Канада, Нова Зеландия и т.н. има точкова система за влизане на т.нар икономически емигранти...т.е. ти трупаш точки според възраст, професия, образование, познание на език, опит дали си живял на друго място като емигрант и т.н.
    Ако си млад, знаещ, с професия която в тази година се намира в списъка на търсените такива и си живял не само в родната си държава то получаваш повече точки и след медицински преглед и едни кинти дет приготвяш можеш да се присъедениш към съответния народ използвайки някакви блага и т.н.

    Други са станадартите за бежанец ...трябва да докажеш, че твоята страна те мачка, преследва и убива зарад твойте политически или религиозни възгледи или че твоето завръщане би довело до преследването ти или унищожението ти или затвор.
    Т.е. един гражданин на либерия почти задължително преди години вземаше убежище. Затова като си изхвърлиш паспорта и достатъчно убедително се представиш за либериец ти се даваше убежище, една не проста задача бих казал. Което в никакъв случай не означава кой знае какво...узаконяването ти и някакви мизерни пари в някои случай за известно време...говоря за Испания от преди години.

    може да не знаете но има 100 хиляди деца дето участват в една камара войни. Защо едно 8 годишно хлапе е добър убиец...защото не разбира от политика, би минало там където възрастния не би успял, евтино е и няма чувство за емпатия след като е било одгледано в такава среда...
    Та така...някъде там има малко сополиво хлапе държащо калашник.
    Единствения начин това да се промени е според мен
    1. Чрез сила, разбирай една политика стил Афганистан Ирак и т.н и виждаме до къде доветде това
    2. някакъв тип бавна инвазия на някакви ценности тип мисионери, организации за помощи, някакви образователни и мед програми и т.н.
    коео след може ни 20 години би довело до някакви бегли промени

    Въпроса е адски сложен и всеки взема отношение както го разбира

    Уф...обмислих, това за един блог.
    Но понеже някой неща ще са прекалено лични...предпочитам да си остана просто син

    ОтговорИзтриване
  5. Ами blue, защо да не пишеш в блог без да разкриваш истинската си самоличност?

    ОтговорИзтриване