Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

26.02.2008 г.

Как се оказах във "Великолепната шесторка"

Chris Dusauchoit 2008, some rights reserved

Снощи (по-точно - рано тази сутрин) си чатих с една стара приятелка, с която от доста време не бяхме говорили. По едно време тя каза:

"Видях те аз в БТВ като дарител. Оттогава се каня да ти кажа."

Аз: "По БТВ??? Как?"

Не са ме снимали по БТВ (поне през последните десетина години), за да ме дават.

Тя: "В списъка на дарителите на шесторката."

Аз: "Ох. Не съм плащала на "Шесторката", а на УНИЦЕФ (тук малко се цензурирам)."

Тя: "Те не са написали, че на "Шесторката". Всъщност не помня какво беше заглавието."

Аз: "То пък един дарител, 10 лева дадох."

Изобщо не бих споменала за тези мизерни 10 лева, ако в БТВ не ме бяха представили като дарител, от което, честно казано, ми е неудобно. Аз самата не бих желала да се "бия в гърдите" на какви домове дарявам пари и колко. Смятам, че това, което се опитвам да постигна, като пиша за домовете за изоставени деца в този блог е повече, отколкото може да се направи с 10 лева или там колкото давам.

Освен това, не само умишлено бойкотирах "Великолепната шесторка", ами моралните и естетическите ми сетива се "взривяваха" всеки път, когато по погрешка превключех на БТВ по време на предаването, така че не ми се събира да съм го гледала повече от няколко секунди. Можете да разберете защо ми стана неприятно, че са споменали името ми. В блогове и преса се изписа достатъчно за нелепостта на шоуто, нямам какво особено да добавя. Все пак ще кажа няколко думи, без претенцията да бъда оригинална.

Ситуацията на децата (и здрави, и с увреждания) в домове в България няма да се оправи, като им строим златни палати за милиони левове. Необходими са:

- промяна в нормативната база, свързана със създаване на предпоставки децата да останат в родните си семейства, развитие на приемна грижа, промяна на политиката на заплащане в домовете (за да работят там мотивирани специалисти), въвеждане на модерни форми на грижа, строг контрол върху дейността на домовете, прозрачност.

- и, което е по-важно - сериозен обществен дебат за това какво означава да си човек и какво заслужава едно човешко същество. Вместо да роним сълзи, да слушаме естрадна музика и да пращаме есемеси за горките "умствено изостанали" дечица, а ако случайно видим такива на улицата, да ги отбягваме като прокажени, да схванем, че те заслужават уважение и зачитане на човешкото достойнство не по-малко от който и да е от нас.

Струва ми се, че второто, развиването на сетива за човешката ценност, е по-трудно от институционалните реформи.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. Здравейте,Светла!
    Хубав постинг - в края на който казвате:"Струва ми се, че второто, развиването на сетива за човешката ценност(...какво заслужава човешкото същество...), е по-трудно от институционалните реформи." Според мен и едното, и другото е трудно по свой начин, т.е. това са два взаимосвързани аспекта на принципа на монетата, която ВИНАГИ има две страни. И за много други неща в живота е по същия начин...
    И един въпрос. Изглежда аз нещо не разбрах. Вашата приятелка е объркала нещо, т.е. видяла Ви е може би наистина по БTВ, но по друг повод, или за какво става дума?
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Привет, Таня!

    Първо, отговор на въпроса Ви. Приятелката е видяла не мен самата по БТВ, а името ми в списъка на дарителите.

    Напълно съм съгласна с Вас, че двете неща са свързани. И все пак, реформи се правят по-лесно, отколкото се променя културата на едно общество.

    ОтговорИзтриване
  3. Опитвам се да свиквам с изключителната си слава :-D. Следващия път направо ще се кандидатирам за Music Idol и ще ударя "Шест кокошки" в земята.

    ОтговорИзтриване