Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Ретроспекция
Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:
Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:
Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:
28.12.2022 г.
Кока-Коледа 16
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
23.12.2022 г.
Какво ще видим в централните емисии в деня на победата на Украйна
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
10.01.2022 г.
Чао, Боби!
Днес се навършват 11 години, откакто Борислав Борисов го няма. За първи път не си смених профилната снимка във Facebook по този повод. Реших, че е крайно време да престана. И да оставя Боби да си ходи.
Смятам, че е
редно да споделя това в блога, така, както години наред съм споделяла и мъката
си в него.
Не, не съм забравила
Боби. Не, не е престанал да ми липсва. Не, не съм престанала да се чувствам
виновна, колкото и на рационално равнище да съм се убедила, че няма защо да
бъда.
Да, продължавам
да държа блога му на изкуствено дишане. И не смятам да преставам. Не смятам да
слагам край и на рубриката „Кока-Коледа“.
Просто… крайно
време е.
За тези 11 години
с приятелите на Борислав така и не се организираме да издадем статиите му от
„Култура“ в книга. Марин до последно настояваше за това. Сега и той е при Боби.
Аз… като че
предпочитам да поддържам дигиталната памет и не държа толкова на
опредметяването ѝ в книжно тяло. Както по отношение на Боби, така и по
отношение на себе си. Много хора покрай мен издадоха книги. Изпитвам сериозна
вътрешна съпротива да го направя и аз. А Боби беше пророк на дигиталното
(не)битие.
Не знам, може би
греша. Тази сутрин случайно забелязах, че едно мое интервю, на което много
държа, просто е изчезнало от сайта, на който беше публикувано. Не съзирам в
това зъл умисъл, вероятно е някаква случайност. Ала дигиталното битие
действително е по-крехко от хартията. Но пък кое ли е вечно.
Толкова хора покрай
мен починаха през годините. Наблюдавам как близките им намират/намираме сили да
продължат/продължим напред.
За себе си знам,
че искам още време на този свят. Колкото е възможно повече.
И… продължавам
напред.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог