Снощи получих писмо от приятел и го публикувам с негово разрешение. Запазвам идентичността му в анонимност, защото, както ще се уверите, приятелят е в уязвима позиция.
Дошъл в България съвсем законно като малък. Като много други чужденци, оказал се е нелегален и без лични документи не по собствена вина, а поради административно-правни абсурди. Той е от тези чужденци, към които българите като цяло са най-толерантни - от бившия от Съветски съюз, православен християнин, говори български без акцент, има светли очи и кожа и ако не знаете, че е чужденец, няма как да разберете. (Не че тези неща имат някакво значение за мен, но живеем в расистко общество, знаете.)
Може би заради тези си характеристики той е и от малкото от чужденци без документи, които са облагодетелствани от промените в Закона за чужденците. Според тези промени може да бъде даден статут на постоянно пребиваване на чужденец, ако е дошъл в България преди края на 1998 г. от бившия СССР. И понеже СССР вече няма, се е случило така, че никоя страна не го признава за свой гражданин.
След изясняването на контекста, ето го и писмото:
Въпросният правилник е новият Правилник за прилагане на Закона за чужденците в България. Фактът, че явно не е бил окончателно приет, не е попречил на родната администрация да вземе от приятелчето ми 1000 лева за такса за статута, и, забележете, близо 100 лева за експресна поръчка. Разбира се, без да се интересува как е успял да събере тези пари - чужденците без документи нямат право да работят легално. А ако допуснем, че правилникът е приет, но някой е решил, че той трябва да бъде доизкосурен, според всяка разумна логика той би трябвало да действа в първоначалния си вид, докато влязат в сила промените.
Но къде ти разумна логика - важното е, че държавата пак е на далавера - нали си е взела парите. А приятелчето ми ще продължава да трепери дали някой път, след "рутинна проверка на документите", няма да го вкарат в Бусманци. И дори когато го легализират, той, ако се вярва на представителите на администрацията, с които е говорил, ще бъде втора ръка чужденец.
Ето с такива строги, но справедливи мерки България се готви за влизането в Шенген.
Дошъл в България съвсем законно като малък. Като много други чужденци, оказал се е нелегален и без лични документи не по собствена вина, а поради административно-правни абсурди. Той е от тези чужденци, към които българите като цяло са най-толерантни - от бившия от Съветски съюз, православен християнин, говори български без акцент, има светли очи и кожа и ако не знаете, че е чужденец, няма как да разберете. (Не че тези неща имат някакво значение за мен, но живеем в расистко общество, знаете.)
Може би заради тези си характеристики той е и от малкото от чужденци без документи, които са облагодетелствани от промените в Закона за чужденците. Според тези промени може да бъде даден статут на постоянно пребиваване на чужденец, ако е дошъл в България преди края на 1998 г. от бившия СССР. И понеже СССР вече няма, се е случило така, че никоя страна не го признава за свой гражданин.
След изясняването на контекста, ето го и писмото:
Днес за пореден път се сблъснах с един огромен български абсурд и ако не го споделя с умни и определени хора, може би ще се пръсна от яд.
- Разрешено ми е "постоянно пребиваване" (което е много добре), но аз вече отдавна не се радвам, тъй като не си го държа още в ръката - глупаво, но факт!
- Платил съм си абсолютно всички такси около 1100 лв. и по-значимото за в случая - 95 лв. за ЕКСПРЕСНА поръчка,10 работни дни.
- Днес ми е вече срокът за да си получа личната карта (мнооогоо адреналин).
- На гишето почват да ми искат документи, много документи, каквито много пъти съм им давал :-), но това не ме плаши, взел съм си дебелата папка с мен, от всички документи има по 3 копия (за всеки случай) - дадох им, каквото искат.
- и тук идва АБСУРДЪТ - Правилникът не е готов: "...съжаляваме, върнат е от МС за преразглеждане или дооправяне" - вече не слушах, не ме интересуваше... Викам им - "добре, кога ще е готов този правилник, аз вече имам ЕГН, разрешено ми е постоянно пребиваване, направил съм си всички такси...", а те ми казаха - "еми чакаш, момче - предполагаме, че до края на другия месец може и да го приемат".
Светле, не искаааам да живея в България, искам да се махам оттук, но не мога :(. Тази ми каза, че и след като получа личната си карта, пак не мога да пътувам, защото съм бил с гражданство: НЕИЗВЕСТНО, няма да мога дори и в трети страни да пътувам, картата ще ми е за 1 година, всяка година ще я продължавам, ама то ми давало право само за в България да мога да ползвам здравеопазване, образование и да си намеря работа, всичко в рамките на България, НАШ'ТА БЪЛГАРИЯ.
Въпросният правилник е новият Правилник за прилагане на Закона за чужденците в България. Фактът, че явно не е бил окончателно приет, не е попречил на родната администрация да вземе от приятелчето ми 1000 лева за такса за статута, и, забележете, близо 100 лева за експресна поръчка. Разбира се, без да се интересува как е успял да събере тези пари - чужденците без документи нямат право да работят легално. А ако допуснем, че правилникът е приет, но някой е решил, че той трябва да бъде доизкосурен, според всяка разумна логика той би трябвало да действа в първоначалния си вид, докато влязат в сила промените.
Но къде ти разумна логика - важното е, че държавата пак е на далавера - нали си е взела парите. А приятелчето ми ще продължава да трепери дали някой път, след "рутинна проверка на документите", няма да го вкарат в Бусманци. И дори когато го легализират, той, ако се вярва на представителите на администрацията, с които е говорил, ще бъде втора ръка чужденец.
Ето с такива строги, но справедливи мерки България се готви за влизането в Шенген.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Думи нямам. Не мога да правя компетентни сравнения, но все пак ми се струва, че такъв абсурд е възможен само тук, на Балканите: комбинация от свръхбюрокрация и от липсата на бюрократичност. На пръв поглед това е противоречие, парадокс. Но само на пръв поглед. Свръхбюрокрацията е това огромно натрупване на чиновници, инстанции и процедури, които често си противоречат и докарват системата до хаос, а гражданите до отчаяние или до необходимостта да дават подкупи. А липсата на бюрократизъм означава липсата на рационални правила - като това например, че ако още не действа нов документ, в сила е старият. Това е участта на полуориенталските общества като нашето, които вече 130 години се мъчат да излязат от сянката на Ориента и да "влязат" в Европа и все не става и не става. Изглежда има култури, в които истинската модернизация просто е невъзможна и които непрекъснато се намират в състояние на "догонване". Но докато "догонваме" онази Европа вече е на недостижимо разстояние напред. А човешката цена за всичко това? Е, в тези общества това няма никакво значение.
ОтговорИзтриванеРазбира се, какво друго можем да очакваме от хора като Светла Енчева и Емил Коен, освен поредното тяхно оплюване на нашата държава?
ОтговорИзтриване("Живеем в расистко общество, знаете", твърди по-горе Светла Енчева, а и Емил Коен, макар и с по-меки думи, й приглася, като дори разширява упрека си към целия регион на Балканите:"такъв абсурд е възможен само тук, на Балканите").
Разбира се, и двамата (Светла Енчева и Емил Коен), за кой ли път, са твърде далеч от истината.
(За сведение на г-н Коен, аналогичен "абсурд", и то отново с човек, идващ от бившия СССР, е повече от "възможен", той е съвсем реален, и то в далеч НЕ-Балканска страна, каквато е Канада: нека г-н Коен се запознае със случая "Artur’s story" от http://www.unhcr.org/40629ffc7.pdf )
Да, вероятно "не по собствена вина" един човек (приятел на Светла Енчева) се е оказал без лични документи. А дали именно нашата държава има нещо общо (не просто "собствена вина" - а изобщо нещо общо!) с ПРИЧИНИТЕ, поради които този човек се е оказал без лични документи?
И от днес ли са тези причини - или са от преди повече от десетина години?
Да, за разпадането на СССР "вината" сигурно не е на приятеля на Светла Енчева - а дали вината за това е именно на нашата държава?
Трябва ли една държава (нашата) да поема всичката вина за това, което не е било свършено от други държави?
Светла Енчева, разбира се, спестява някои факти около житейската история на този нейн приятел - но и от фактите, които тя все пак разкрива тук (че човекът е дошъл от бившия Съветски съюз в България преди края на 1998 г. съвсем законно като малък, а после се оказало, че "никоя страна не го признава за свой гражданин"), пак става съвсем ясно, че ако не той лично (тъй като верояно е бил непълнолетен), то неговите родители ВСЕ ПАК СА имали предостатъчно време да му осигурят гражданство.
От 1991г. до 2002 г. законът на Русия е бил такъв, че е осигурявал на практика автоматичен достъп до руско гражданство на всички бивши граждани на СССР.
(Виж http://www.fas.harvard.edu/~postcomm/papers/2010-2011/shevel.pdf )
Ако приемем, че приятелят на Светла Енчева е влязъл законно в България през 1998 г. (или по-рано), то до 2002 г. той и неговите родители са имали предостатъчно време да уредят за него руско гражданство.
(Разбира се, възможно е той или неговите родители по една или друга причина да не са желаели той да получава именно руско гражданство - но това вече си е решение и отговорност на самите родители - правна възможност е съществувала, а който не се е възползвал от нея, днес ще си носи последствията.)
А може би е комбинация между двете? В България не е имало кой знае каква институционална култура и преди 1944 г., между другото.
ОтговорИзтриванеХубав коментар! Но не Ориента е виновен, а тия 45 години в които на чиновника се е набило в главата, че не той служи на теб, а ти зависиш от него и може да прави каквото и както си иска.
ОтговорИзтриванеМного хубав коментар - анализ на ситуацията, Емиле! Когато бюрократичността ни е нужна, често пъти я няма, а когато не ни трябва, е в повече. И за това има дълбоки културно-цивилизационни причини.
ОтговорИзтриване