Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

17.11.2009 г.

"Чуйте гласа на една българска майка!!!"


Всичко, което пише по-долу, е зле скалъпена художествена измислица. Извинявам се на всички, които се вързаха. Защо прибягнах до нея - четете тук.

Преди малко получих в пощата си едно писмо. Обещах да съдействам за разпространението му. Публикувам го без коментар. Прочетете го и го разпространете, ако вярвате, че гласът на тази жена трябва да се чуе.

Здравейте г-це Енчева,

Пиша ви, защото във вашата страница пишете за имигрантите и бежанците. И моят син е имигрант във Великобритания. Това, за което пишете, се случва не само на чужденци в България, а и на нашите деца в "добрата стара Европа"!!! Моля Ви, чуйте неговата история и я разпространете, чуйте гласа на една българска майка!!! Изпращам ви писмото, което съм пратила до много български институции и медии.

Моля Ви, помогнете на едно българско дете!!! Чуйте воплите на една българска майка!!! Това са нашите деца - децата на България!!!

С мъжа ми Филип Илиев и 6 годишния ми син Оги заминахме за Великобритания преди 16 години. Мъжът ми беше художник, заминахме по покана на познати англичани той да преподава рисуване в частното им училище. Огнянчо тръгна на училище в Англия. Беше добър ученик! Аз не работех, грижех се за детето. Но преди пет години разбрах ужасна новина - майка ми се разболя от множествена склероза. Нямаше кой да я гледа, нямахме пари да я лекуваме в Англия. Послушах своя дълг на дъщеря. Върнах се в България да се грижа за нея. Оги го понесе много тежко. Каза мамо, ако заминеш никога няма да ти проговоря. Мъжа ми Филип ми каза да избирам между мама и семейството. Никога не ви пожелавам такъв избор!!! Не мога да си простя, че предадох дълга да бъда майка и съпруга, но не съжалявам, че се отрекох от всичко заради жената, която ме е създала.

Оги и мъжа ми ме зачеркнаха от живота си. Звънях, не вдигаха. Пишех писма, не отговаряха. Накрая се отказах. И така почти пет години. Само една майка може да разбере какво съм преживяла. Не го пожелавам на никой!!!

И преди един месец телефона звъни. Оги!!! Огнянчо, мамо, казвам, детето ми, изгорях от мъка по теб! А той - плаче. Мамо, мамо, казва, тати почина, аз съм на улицата. Какво?!?!?

И ми разказа Огнянчо една страшна история! Толкова ме боли, че не знам как ще мога да я напиша!

Училището където работеше мъжа ми фалирало и той останал без работа и без пари. И му казали - ти нямаш право повече да стоиш в Англия, иди си в България. А Огнянчо не искал, вика, мамо, аз англичанин се чувствам, тук съм отрасъл, тук са приятелите ми. Но му казали на Огнянчо да се маха от училище, защото с баща му вече нямат право да стоят в Англия. И отишъл баща му да ги моли да удължат престоя му, но му казали че не може. И започнало едно ходене по мъките и така две години!

И накрая той казал - аз вече нямам пари да се върна в България, работил съм повече от десет години за вашата страна, но ако искате да ни изгоните, поне ни платете билетите. И те му казали добре и му казали че временно ще ги приберат със сина ми в дом за нелегални имигранти докато ги върнат в България. А този "дом" бил истински затвор! Оги казва - мамо, в затвор бяхме, без вина и без присъда, имаше бодлива тел, не дават да излизаш, по 20 човека в стая ни държаха, мамо! Седиш там и си мислиш, че няма да излезеш никога. Никой нищо не ти казва, а някои са там от години. Нямало адвокат, лекар само понякога.

Държали мъжа ми и детето ми година и три месеца!!! Оги плаче - най-хубавите ми години, мамо, младостта ми откраднаха! Не завърших училище, не записах университет, нямам приятелка. В затвора бях, а не съм престъпник.

Но мъжа ми почнал да дига кръвно и да се оплаква от сърце и те не искали той да умре там и да стане скандал и ги освободили. И те пак без работа, без документи, без дом. И Филип се споминал след един месец, не могъл да преживее този ад.

И тогава Оги ми звъни.

Обръщам се към всички институции, всички медии и специално господин Министъра на българите в чужбина! Мъжа ми никой няма да го върне от онзи свят, но не оставяйте едно българско дете да бъде погубено!!!

Нямам думи!!! Това ли е Европа, която ни дават за пример??? Това ли е Великобритания, която праща тук журналистки да показват колко е лошо в българските домове? А техните деца пребиват нашите по българските плажове и за награда получават амнистия, а нашите деца гният в техните затвори без съд и присъда.

Помогнете!!! Спасете българските деца!!!

Николета Илиева,
една българска майка!!!



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


13 коментара :

  1. Мисля, че госпожата не прави разлика между "бежанци" (които са нелегални имигранти в резултат на това) и "нелегални имигранти".

    Историята е тъжна, главно заради това, което са и причинили съпругът и синът, но не виждам защо някой трабва да помага на сина.

    ОтговорИзтриване
  2. Мен повече ме учудва защо са ги държали година и кусур на онова място и защо изобщо има такива места, в които задържат с години хора, които не са престъпници и винаги са съдействали на властите. Вие как мислите? Това ли трябва да е практиката в ЕС?

    ОтговорИзтриване
  3. Аз не мисля че са ги държали -- ако са искали да си тръгнат не мога да повярвам, че не са ги пускали (или най-малкото екстрадирали, за което не се иска и билет). Според мен обаче, те са подавали документи, петиции и тем подобни за да останат. Докато тези документи се разглеждат, да, ще бъдат настанени на такова място.

    Не съм запознат със случая, разбира се, така че това са мои размишления.

    ОтговорИзтриване
  4. Като емигрант мога само да допълня, че емигрантската съдба не е никак лека. Подобни случаи има непрекъснато, а мизериите си ги правим най-често помежду си, по братски, между българи.

    От друга страна обаче типично балканският ми скептицизъм ме подтиква да си задавам изключително неморални въпроси... Дали защото живея в една почти социалистическа страна (ранция демек), дали защото съм свикнал на всякакви разкази от страна на просещи сънародници... Обаче ми се струва невероятно едно училище да фалира! Освен това човек, получил разрешително за работа в една страна, не го губи при фалит на работодателя си. И други въпроси ми идват на ума, но предпочитам да ги запазя за себе си. Така или иначе единственият компетентен орган в случая е българското министерство на външните работи.

    ОтговорИзтриване
  5. не реагирах на предишните постове за незаконно пребиваващите и бежанците в България, защото не успях да усетя доколко това е чисто човешко отношение и дали не става въпрос за нещо друго.

    по стечение на обстоятелствата познавам хора, които работят с незаконно пребиваващи в България и често в свободното си време събират доброволни помощи от близки и приятели за памперси, детски храни и какво ли още не, въпреки че в служебните им задължения не влиза подобно изискване.

    от друга страна съм чувала, чела и гледала за нецивилизовано отношение към българи в съвсем цивилизовани страни.

    и си мисля, че често сме твърде критични към себе си като хора.

    ОтговорИзтриване
  6. George T - какъв е смисълът на "това място" в настоящия му вид - при положение, че неговите жители чакат отговор една инстанция да отговори на молбата им?

    CАНДО - училището е частно - такива училища много лесно могат да фалират.

    ОтговорИзтриване
  7. Много е невероятна тази история. Великобритания е една от най-отворените за имигранти европейска държава. Непонятно ми е как двама души ще живеят легално там 16 години, единият от които - дете и да не вземат гражданство.

    Може би през последните години да са се затегнали нещата, но със сигурност съвсем доскоро просто се полагаше някакъв тест, обещаваш да обичаш кралицата и вече си англичанин. 16 години да не направиш нещо толкова елементарно е направо абсурд.

    ОтговорИзтриване
  8. @Bruno Dante@
    по темата -това писмо според мен е измислено от някой да провокира нас читателите.И аз живея от повече от 20 години извън България,но едва ли подобна драма би ме накарала да изоставя жена си и децата си,а невярвам и някой друг от нас имигрантите да го направи ,ако евентуално попадне в подобна макар и истинска ситуация.Просто госпожата /ако наистина историята е такава както ни се редставя/,е един неудачник ,изменник и лъжец който заслужава съдбата си,и няма какво да се жалва.Най добре е да си намери нов мъж и си промени живота-ако е решила след 16 години да събира багажа и да заминава при мъжа и детето ми се струва че е твърде късно а и безмисленно .Освен това не ми стана ясно какво точно госпожа "една българска майка " иска от домакиняката на блога и какъв и е проблема?Върнала се в Българияи изоставяйки семейството ,окей ,а защао сега ...плаче.Но нека си поплаче ,дано и се оправи настроението.

    ОтговорИзтриване
  9. Моите уважения към майката, но историята и е малко странна, клоняща към недостоверност. Казвам го като човек, който е поживял като мигрант уоркър в Англия. В писмото и пише, че са заминали преди 16 години и от тогава живеят там. Няма начин да имат проблеми след 16 години там, след като английско гражданство се взима до 5 години. Щом като веднъж мъжът и е стъпил там и е живял легално толкова години няма начин да бъде екстрадиран, след като има Национален осигурителен номер без който не може да работи. Второто силно озадачително нещо е, че са били затворени преди година и половина. България е, член на ЕС от януари 2007-а и просто няма начин да бъде екстрадиран гражданин на страна от ЕС, освен ако не е осъден, за криминално деяние например. Дори и преди това, случаите с екстрадация ставаха много бързо. Взимаха те от работното място, ако бачкаш нелегално, и до дни си в БГ.

    ОтговорИзтриване
  10. Моите уважения към майката, но писмото и звучи много недостоверно. Казвам го като човек поживял малко там и поради нужда познаващ английската система донякъде. Първо, няма начин да е живял някой 16 години там легално и да няма гражданство. То се придобива след 5 години. Дори и да нямат гражданство, след като мъжът е започнал работа веднага са му дали Национален осигурителен номер. Имайки такъв напълно спокойно може да си пребивава на острова, колкото си иска.
    Второ, в писмото пише, че са ги прибрали преди около година и половина. България е член на ЕС от януари 2007-а и няма начин да бъдат предприети подобни мерки срещу граждани на ЕС. Дори и преди това екстрадациите на българи бяха изключително редки и скоростни. Освен това не съм чул въобще за съществуването на подобни лагери във Великобритания, която има може би най-либералните закони за емигранти и затова е цел номер 1 в Европа. Разговарял съм с бежанци от Африка и Азия по обектите и дори съм написал няколко материала по темата.
    Може би в писмото се спестяват доста важни неща.

    ОтговорИзтриване
  11. Нещо не разбирам. Работил си 10 г. и не можеж да получаваш социални помощи. Това го няма дори в България. Отделно това момче се чувства англичанин.

    ОтговорИзтриване
  12. Да приемем, че писмото е автентично, но е много трудно да се вземе отношение, защото това е преразказ на майката на нещо, което е разказал сина й в състояние на афект, след дълга раздяла и при неотработени проблеми в собствените им взаимоотношения. Фактите са неясни -- както и други преди мен отбелязват, имал ли е бащата разрешение за работа, какво е станало с това разрешение, как е пребивавал синът в Англия и т.н. А без факти е невъзможно да коментираш сериозно. Борис

    ОтговорИзтриване
  13. Всички, които казаха, че написаното е недостоверно, са... прави :-).

    Извинявам се на онези, които се вързаха.

    Край на експеримента, заключвам коментарите. Ако искате да кажете още нещо - моля, тук.

    ОтговорИзтриване