Почина Константин Павлов. Наред с Георги Рупчев (който също почина преди няколко години), Константин Павлов ми беше най-любимият български поет от творящите в тоталитарен/посттоталитарен период. Чудя се кое стихотворение да постна в блога. Избирам едно на посоки:
Най-извратената самота -
сам сред милиардите себеподобни.
Сам.
Като дърво,
загубено
в гора.
Тълпа от самотници -
смешно и страшно -
огледално размножен един и същи образ.
Себеповторение до себеобезсмисляне.
Сомнамбулни движения.
Сън, който сънува самия себе си.
Любов? Към кого?
Към отразеното в огледалото?
Обладаваш така,
както би обладал огледало.
И по същия начин убиваш -
без чувство.
И без болка.
"Оооо..."
Повече - в LiterNet.
ВТОРА САМОТА
На Добри ЖотевНай-извратената самота -
сам сред милиардите себеподобни.
Сам.
Като дърво,
загубено
в гора.
Тълпа от самотници -
смешно и страшно -
огледално размножен един и същи образ.
Себеповторение до себеобезсмисляне.
Сомнамбулни движения.
Сън, който сънува самия себе си.
Любов? Към кого?
Към отразеното в огледалото?
Обладаваш така,
както би обладал огледало.
И по същия начин убиваш -
без чувство.
И без болка.
"Оооо..."
Повече - в LiterNet.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
