След едномесечно отсъствие от интернет, отново съм тук.
Първо искам да се извиня, че вчера неволно съм flood-нала Блогосферата на "Дневник" и Женската блогосфера. Реших да сложа нов таг на някои от постовете и умът ми не побира защо постовете, на които го сложих, наводниха блогосферите. Знам, че не е приятно да се появят 50 публикации от един автор.
За компенсация, поздравявам всички (включително и тези, които не са станали свидетели на неумишления ми "потоп") с музиката на една група, която открих през лятото - Neopit Pilski и особено с парчето им "На баба ти хвърчилото". Бандата е странен продукт на глобализацията - свирят в Хамбург, вокалът е "наше момче" и пее на български, та басистът ми се оплака, че не разбира какво се пее в песните на собствената му група :-). На живо правят страхотно шоу, дори и пред ледено безучастна публика от 20-30 човека, от каквато имах нещастието да се случа част.
Тук съм:
- за да продължавам да изразявам открито личната си позиция по различни публични въпроси;- защото смятам, че имаме право да бъдем български граждани и без да сме (или да се чувстваме) част от мнозинството;
- защото вярвам, че не е нужно да си от бялата раса, етнически българин, православен християнин, хетеросексуален, клинично здрав, без увреждания, за да изискваш да те приемат като равностоен човек;- защото съм убедена, че всички пари, компютри и зали на света не могат да направят от едно учреждение Университет, ако в него се потъпква академичната свобода;
- защото мисля, че несъгласието с висшестоящите в едно модерно демократично общество не те прави предател, а е израз на свобода;- защото настоявам, че даването на публичност за дейността на една публична институция също не е предателство, а е форма на граждански контрол;
- защото вече и от опит знам, че публичността в интернет може да промени света около нас;
- защото вече съм взела решение, поела съм риск, наясно съм с възможните последствия и не ме е страх.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
