Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

23.03.2016 г.

Плуването и аз. Част 2.


Продължавам с втория си фейсбук статус на тема плуване, леко попреработен и допълнен като за блог.

Започвам с резултата: 40 дължини по 25 метра, тоест - един километър. Жабешката. Предполагам, че това не е много, но собствената ми цел беше 20 дължини. Разбрах, че не ми е проблем да я удвоя. (Междувременно се разчетох из форуми и стигнах до извода, че километър плуване и малко не е, всъщност.)

Моля за толерантност към състоянието ми на гордост - все пак, четете статус на човек, който никога не е спортувал нещо (освен народни танци в трети клас, което всъщност не е спорт, и няколко ходения на басейн, някъде пак тогава) и който по милост отърваваше поправката по физическо.

Успях да вляза в режим да не се уморявам, или поне не така, че да се налага да спра, което го мога и с ходенето пеша. Можех да мина още 4-5 дължини, докато ми изтече времето, но исках да свърша на кръгъл километър.

Иначе, този път в басейна беше по-шарено. Имаше и пенсионери, и хора, (видимо) не спортисти, може би и такива, които плуват като форма на терапия. Една жена и едно малко момченце имаха инструктор. Инструкторката беше млада и жена, видимо незаинтересована и с отегчено изражение, която от време на време лаконично им казваше какво да правят. (За сравнение, в петък инструкторката беше по-възрастна жена, която се занимаваше с група деца и се държеше доста по-сърдечно.

Забелязах, че някои хора снимат близките си (и деца, и възрастни) с мобилен телефон. Няма лошо, ама има и други хора в басейна, които не са дошли, за да бъдат снимани.

Събирам материал на тема "басейнът като дисциплинираща институция":

Оставам с впечатление, че от гледна точка на работещите в басейна, което всъщност важи за комай всички басейни в България, в които съм била, посетителите са мръсни по дефиниция. Душът преди басейн е задължителен. Плувните шапки - също.

За сравнение, разказвали са ми, че в Германия шапките и предварителния душ не са задължителни. Вчера обаче позната сподели опит от Франция - там не само душът бил задължителен, а и се минавало през леген с хлор. Мишел Фуко неслучайно е французин, а не германец ;-). Но и в Германия, и във Франция има индивидуални кабинки за събличане, а в БСФС съблекалнята е обща. (Не мога да твърдя, че тези неща важат за всички обществени басейни в Германия и Франция - споделям, каквото знам.)

Докато из съблекалнята се щурат истински голи жени (по Ели Иванова), на няколко пъти влиза служителка, оглежда ситуацията нарежда на висок глас, но към никого конкретно: "С големи букви е написано, че душът е задължителен, ама кой да гледа...", "Е, не се научиха да я затварят тази врата, колко пъти да повтарям..."

Истинските голи жени са разпределени към съседни гардеробчета (а едно гардеробче е по-тънко от средностатистическа жена) и се чудят как да не се блъскат една-друга и как поне малко да си поприкрият интимностите. В същото време, много гардеробчета стоят неизползвани.

Тоалетната е тип "турска", т.е. с клекало. Хартия, естествено, няма. Привет, Давид Черни, сбогом, Балканджи Йово.

Вече си знам урока и си нося сешоар. Сушенето става в коридорчето, общо за мъже и жени, което гледа точно към изхода на сградата и те подканя да си ходиш по-скоро. Същото коридорче служи и за събуване и обуване на обувки, защото в съблекалнята с обувки не може.

Когато връщам ключа от гардеробчето, служителката, която раздава ключовете, ме пита дали ми е харесало къде ме е разпределила. (Между другото, трябва да отбележа, че и двата пъти първо питат къде искам да ме настанят, после питат дали съм била доволна от мястото.) Отговарям, че нямам претенции към мястото, но бих предпочела да не сме толкова хора на съседни места.

- Така е, за да сте близко до пейка. Всички искат да са близо до пейка! - отговаря тя. (Отбелязвам, че от отсрещната страна на пейката нито едно шкафче не беше заето, а и там има достъп до въпросната пейка.)
- Не държа да съм до пейка, просто предпочитам да няма хора наоколо - кротко казвам аз.
- Не искала да е до пейка. Ха-ха-ха! Всички искат да са до пейка! - смее се служителката, която очевидно знае по-добре от мен какво искам.

И все пак, все повече ми харесва да ходя в този басейн. Върши работа за основната ми цел - да плувам, без да се лигавя. Останалото е предмет на социологическото ми любопитство и повод блогване.

п.п. Обмислям след третото плуване да се наградя за постоянството, като си купя плувни очила (засега идеята за купуването отпада, защото Съни ми обеща да ми подари своите, които не използва). Не че много си потапям главата, но пак леко ми щипе на очите. И съм единствената в басейна без очила...

п.п. 2. Обясниха ми, че плувните шапки били да не пускам косми в басейна, а не да не си мокря косата. Това за космите го знаех, ама се надявах, че имат и друга функция. Така че се отказвам от търсенето на нова шапка, поне засега.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар