Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

12.12.2010 г.

Раждането и смъртта на блоговите вселени


Разгледайте хубаво този блог. Защото след няколко дена вече няма да го има. Следях го почти от началото на собственото си блогърстване. Защото въплъщаваше индивидуализъм, неконформизъм, но и чувствителност за човешкото; гражданска и политическа ангажираност, която успява да се удържи в саморефлексивността си и да не се превърне в сектантска убеденост.

Знаменателно е, че днес виждам, че Краси, авторът на блога, възвестява края му: днес се навършва точно една година от началото на втората версия блога, който още през 2007 г. провъзгласих за "любимия си блог". Първата му версия просъществува от пролетта на 2007 до февруари 2008, аз я открих есента на 2007 и когато блогът изчезна, го приех болезнено и драматично. След повече от година и половина авторът му направи нов блог, на собствен домейн. Защото и за него, както и за Краси, блогърството е уникална форма на присъствие в света, на споделяне и самоотстояване, отвъд нарцисизма, отвъд користта да бъдеш "успешен" и да се "продаваш". Той го нарича "интерактивен монолог".

Признавам си, че се разстроих заради смъртта на блога на Краси. Малко се разплаках, даже. Но не го приемам чак толкова драматично. Не само защото междувременно ми се случи да се запозная лично и с двамата тук споменати блогъри и имам достатъчно канали на общуване с тях, в случай, че блоговете им изчезнат. А най-вече, защото си мисля, че някой ден Краси пак ще се върне с блог. Може би по-зрял, може би с друга концепция. Един блог може да бъде "просто още една тухла в стената", може и да разбива стени, за да утвърждава човешкото. Някои си дават сметка колко много означава да вършиш второто, чак когато престанат. И затова се връщат.

Наскоро ми се случи да обяснявам пред автора на възкръсналия ми любим блог радикално демитологизирания си социологизаторски релативизъм. Твърдях, че всъщност няма неслучайни знаци, събития и предопределености, че ние сме склонни да конструираме неслучайности, за да си построим картинка на света, в която да наместим идентичността си. Когато в живота ни настъпят други важни събития или когато старите се окажат в криза, ние конструираме други неслучайности и сглобяваме картинката за света, а с нея и идентичността си, по нов начин.

Сега много ми се иска да не съм била права. Иска ми се съвпадението, че един блог обявява смъртта си, а друг празнува годишнината от възкръсването си, да не е случайност, а да е знак.

Знам, че се повтарям, но няма нищо по-подходящо, което бих могла да кажа, не само защото всички, споменати в този пост, обичаме Pink Floyd:

Wish you were here.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. Всъщност моето откритие на Вашия блог, Светла, се дължи на Краси.
    Преди да обяви решението си за край, той премахна линковете към любимите си блогове. А именно чрез тях аз си създадох предпочитаните места за четене.
    И все още се надявам да си запази архив, доколкото е възможно в него да се включат не само постовете, но и коментарите.
    Така е то.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, понякога линковете към любими блогове се оказват откровение. Аз например така открих блога на Стефан Иванов. А Краси май сам ме намери, доколкото си спомням... Дано си направи пълен архив, наистина. А аз ще си препрочитам някои от старите му неща в Google Reader, където дори изтритите блогове оставят отпечатък.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей Светла, опитвам се от дълго време да разбера, от какво зависи съдбата на блоговете в архив. Ползвам все още стари публикации за справки или просто за удоволствие, и не мога да се отърся от притесненията, че един ден цялото това богатство ще изчезне. Допускам, че технически старите четива не са застраховани. Как стоят нещата?

    ОтговорИзтриване
  4. Зависи какво разбирате под "архив". Ако следите даден блог с RSS четец, например Google Reader, ще можете да четете старите му публикации дори след като блогът е изтрит.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря за отговора. Ето, RSS четецът влиза в ролята на архив, въпреки че при емисията на някои страници пълните публикации не се изобразяват. Не зная дали да размивам темата на поста повече, надявам се да се престраша и да потърся мнението ти чрез мейл. И моля да бъда извинен, задето те заговорих по този начин, но те чувствам много близка и огромна съмишленичка, въпреки че не се познаваме, всичко въз основа на твоите публикации. Поздравявам те и ти благодаря!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за хубавите думи, а за RSS e вярно, че емисиите понякога не са пълни, а и след изтриване на блога картинките се губят. Друг вариант е човек ръчно да архивира нещата, на които държи. Може да има и други начини, но не съм толкова "на ти" с архивите.

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност получавам вече отговор на чуденията си. Достатъчно беше да се върна от началото на поста, да се потопя отново в текста и почувствам всяка твоя изписана дума. И да проследя линковете, разбира се. Не можах да направя по-рано и сега разбирам. Именно тези страхове, когато изворът прекъсне, а смъртта безпристрастно (и малко грубо) обявена с пейдж кеннот би дисплейд. Ето, от това трябва да ги опазя някак, старите любими неща.

    ОтговорИзтриване