Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.07.2009 г.

Аксиния емигрира


Аксиния емигрира. Научих от блога на Krijs. Не я познавам лично, въпреки че я видях на двата гей парада, на които съм била, нито съм си имала виртуална „приказка“ с нея. Дори блога й не четях редовно.

И все пак, признавам си, мъчно ми стана. Защото един смислен човек, който не се страхува да защитава гражданската си позиция, една жена, която оглави миналогодишния гей парад бременна и която впоследствие отстояваше правото на хомосексуалните двойки да отглеждат деца при равни условия с хетеросексуалните, „вдига ръце“ от България.

Мога да я разбера. За децата на хомосексуалните родители е добре да растат в толерантна среда. За родителите също е многократно по-добре. А за всяко дете е за предпочитане да отрасне в среда, в която има спазване на правилата и зачитането на елементарни човешки права.

Аз самата нямам деца и, да си призная, ми е трудно да си представя как бих могла да възпитавам дете днес, в България, на какво ще го уча и то какво ще вижда. Възхищавам се на тези, които имат смелостта да опитат. Не на всички родители. Не на тези, които правят деца, защото така се прави и не мислят как ще ги отглеждат, защото „то ще се нареди“. Нито на тези, които правят деца, защото това им осмисля живота (или им решава, по-точно временно отлага, лични проблеми), без да се запитат дали самото дете би искало да бъде заложник на смисъла на нечий друг живот. А на хората, които създават деца, защото знаят, че могат да ги обичат и имат какво да им дадат.

Не съм правила заслужаваща внимание снимка на Аксиния (май само една имам, и то в гръб), но за целите на настоящия пост си харесах една от снимките, които направих на тазгодишния гей парад. Не съм единствената, която направи снимка на това семейство от две жени и дете, не само защото бяха външно колоритни, а защото спокойствието, вътрешната хармония и любовта, които излъчваха, бяха пленителни. Не разбрах откъде са, дано са заобиколени от толкова свобода, колкото изразяват.

Което пожелавам и на Аксиния и детето й.

А аз оставам продължавам да правя това, което ми е по силите, един ден децата на други Аксинии (и Krijs-овци) да се чувстват добре тук.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

19 коментара :

  1. Ъъъ...много мило и изненадващо:) Благодаря!

    Момичетата на снимката са две рускини, които живеят в момента във Варна. Вече имат едно дете (това на снимката) и едно от момичетата е бременна с второто.

    ОтговорИзтриване
  2. Пак заповядай :-)!

    И дано да им е добре във Варна на момичетата (и децата им). Все пак, поне имаме известен прогрес по отношение на гей парадите в сравнение с Русия...

    ОтговорИзтриване
  3. Ужасно е, че толкова много хора емигрираме. Надявам се в Германия да продължавам да милея за България и да съм ангажиран и аз с развитието й, а не да оставям тази непосилна задача на теб.

    ОтговорИзтриване
  4. Дано! Но и да не го направиш, ще е обяснимо. Надявам се само да не си спреш блогчето :-).

    ОтговорИзтриване
  5. Разбира се, че не! Та аз възнамерявам това да работя, трябва да си упражнявам писателските способности!
    Виж, ще започна обаче да пиша много на немски...

    ОтговорИзтриване
  6. Е това е ясно, важното е българския блог да не си зарежеш и да не го понемчиш, че доста съм забравила немския и ще ми дойде нанагорно...

    ОтговорИзтриване
  7. Ама с Google Translate големи смешки стават. Не мога да му се начудя на един приятел, италианец, който успява да ми чете блога с Google Translate, че праща смислени коментари върху прочетеното.

    Освен това, да пишеш на български в блога си е най-малкото, което би могъл да направиш за бъбгарското общество, за което твърдиш, че милееш :-Р.

    ОтговорИзтриване
  8. Е, разбира се, че ще го правя, но ще има и на немски. ;)

    ОтговорИзтриване
  9. "А на хората, които създават деца, защото знаят, че могат да ги обичат и имат какво да им дадат."
    Мила госпожо, дали наистина има още семейства, които в България могат да си позволят деца, и да знаят, че имат какво да им дадат? Какво е да можеш да обичаш нов живот - както си го създал и както можеш да обичаш, ако изобщо си наясно, че можеш, можене ли е с неизвестностите, които предстоят?
    Радвам се, че има мислещ човек, който открито подкрепя хомо-семействата. Дали в тях е бъдещето?
    Не съм от хората, които са създали смислено децата си, родих едно, по стечение на обстоятелствата. Опитвам се да го възпитам човешки, а не скотски, снобски, с предразсъдъци и расизъм към различните. Не е лесно.
    А Вие, не се страхувайте да станете майка. Въпреки всичко. Тук и сега. Ще Ви заклеймяват. Ще Ви се присмиват. Ще Ви измъчват - и обществото, и собствените Ви деца... Независимо от вида семейство, в което сеотглеждат, децата имат своя път, изпитания и съдба. Да се отлага и отдалечава самото им създаване, не променя по никакъв начин грешките, които всички родители допускат. Безумно е да се дискутира за принципи, когато повечето деца у нас и по света са САМИ... Даже моето не ме понася, а както повечето от малцинството старателни родители, полагам усилия себе си да променя, за да съм наясно и адекватна за възпитанието.
    Желая късмет на Аксиния и всички принудени бегълци, желая повече оптимизъм и за уж "обикновените" български семейства, за да няма толкова скрито изоставени деца с грижещи се уж за тях живи родители...

    ОтговорИзтриване
  10. Зелен Кроки,

    Да нямаш деца би могло да бъде резултат не само на страх, а и на съзнателен избор. Иначе не мисля, че биха ме заклеймявали, ако стана майка - омъжена съм, на 35, мнозина биха казали, че ми е "крайно време". От личен опит мога да кажа, че по-скоро заклеймяват и се подиграват, когато една омъжена хетеросексуална жена на моите години няма деца. Така е поради традиционната представа, че функцията на една жена е да ражда деца и че без деца жената не е пълноценен човек, както и че децата са основното в едно семейство.

    ОтговорИзтриване
  11. Да, най-дразнещо е твърдението, че човек не е пълноценен, ако не е създал поколение.

    ОтговорИзтриване
  12. Особено пък ако си омъжена хетеросексуална жена от бялата раса...

    ОтговорИзтриване
  13. Не разбрах новината за емиграцията на тази дама добра ли е или лоша?...

    ОтговорИзтриване
  14. Тъжно... Поздравявам ви за подкрепата, която давате на хомосексуалните хора.

    ОтговорИзтриване
  15. За самата Аксиния, надявам се, не е толкова тъжно, но е тъжно за онези, които остават и продължават да се борят.

    И благодаря, дискриминацията е нещо, което ненавиждам, все едно в кое отношение - расово, етническо, сексуално, здравословно и пр.

    ОтговорИзтриване
  16. Струва ми се, че вдигаш много високо летвата за родителите и бъдещите родители.
    Бих се радвала ти да имаш дете, защото имаш какво да му дадеш. Една героиня на Хемингуей беше казала: "Как светът ще стане по-добър, ако свестните хора нямат деца?"
    Също така мисля, че отглеждането на деца е много важна роля на жената. Не пренебрегвам бащата, но обикновено майката е по-близо до детето и най-вече тя го въвежда в света. Дори имам теория, че цивилизацията на Стария свят е залязла така лесно, защото се е опирала само на мъжете. Жените са били държани вкъщи, изолирани и неграмотни. В такова общество цялата култура може да се изгуби за едно поколение.
    За мен е важно не толкова раждането, колкото отглеждането на децата. От всички родители най-много ме възхищават добрите осиновители, които вземат в прегръдките си деца, изоставени от биологичните си родители, и им дават най-доброто от себе си.
    Аз съм обикновена, несъвършена майка. Знам, че един ден децата ми ще ме съдят, и смея да се надявам само, че те няма да си мислят, че би било по-добре да не са били родени. Надявам се да не приемеш този коментар като груба намеса в личния ти живот и избор.

    ОтговорИзтриване
  17. За осиновяването съм съгласна.

    Не знам, може би "високо вдигам летвата", но, да си призная, ми е дошло до гуша от родители, които създават деца и после ги осакатяват. Няма съвършени родители, но родителството е сериозна отговорност, много повече от "дълг към човечеството".

    А сега - да се залавям за работа...

    ОтговорИзтриване