Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.09.2008 г.

Константин Павлов - in memoriam




Почина Константин Павлов. Наред с Георги Рупчев (който също почина преди няколко години), Константин Павлов ми беше най-любимият български поет от творящите в тоталитарен/посттоталитарен период. Чудя се кое стихотворение да постна в блога. Избирам едно на посоки:

ВТОРА САМОТА
На Добри Жотев

Най-извратената самота -
сам сред милиардите себеподобни.
Сам.
Като дърво,
загубено
в гора.
Тълпа от самотници -
смешно и страшно -
огледално размножен един и същи образ.
Себеповторение до себеобезсмисляне.
Сомнамбулни движения.
Сън, който сънува самия себе си.
Любов? Към кого?
Към отразеното в огледалото?
Обладаваш така,
както би обладал огледало.
И по същия начин убиваш -
без чувство.
И без болка.
"Оооо..."

Повече - в LiterNet.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. Познавах и Рупчев и К. Павлов. Освен че бяха големи творци, те бяха и яки личност. Де ги в наши дни ярките личности? Само мижитурки, ментарджий и простаци...

    ОтговорИзтриване
  2. Аз не съм ги познавала лично, но не се съмнявам, че са били личности - единият, не позволил на 30 годишната изолация да го пречупи и да убие таланта му, другият, бавно, но сигурно унищожаван от такава гадна болест (виждала съм го веднъж през 1991, вече не можеше да ходи, а после е живял още десет години, а и е писал).

    Не съм склонна да се съглася обаче, че в наши дни няма ярки личности. Поне аз имам щастието да работя в един университет с няколко от тях.

    ОтговорИзтриване
  3. Да! Големи творци! За съжаление, обаче, трябва да се каже истината, а именно, че такива личности, първо неиндоктринирани, второ, както казва Светла, непречупени, бяха много, много, много малко!
    Това пък, съответно, ги прави по-ценни.

    ОтговорИзтриване