Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

26.10.2007 г.

Снимки от телевизията на открито на Мартин


Не можах да се опазя от камерите на телевизията на Мартин във вторник :-)... Кадърът, на който съм уловена, е скрийншот от това видео. А по-долу може да видите резултата от опитите ми да снимам събитието. Можеше и да е по-добре... Направих две слайдшоута, понеже Photobucket не допуска повече от 10 снимки в слайдшоу.





Вече обясних доста подробно защо ще гласувам за Мартин. Забравих обаче да добавя нещо, а за мен то е изключително важно. Споделям хуманното отношение на Мартин към бездомните животни. Съгласна съм с тезата му, че бездомни животни има най-вече, защото много хора изхвърлят домашните си, и че бездомните животни не бива да се убиват, да получават грижи, каквито получават в цивилизованите страни.

Това е последният ми пост преди първия тур на изборите. Искам да бъда кратка. Просто пожелавам на Мартин успех и сили...

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

23.10.2007 г.

Защо ще гласувам за Мартин :-)

Аз обичам София

Призивът, публикуван на блога на Мартин, ми харесва, но, преди да го приложа, искам да се опитам да обясня със собствени думи защо ще гласувам за него.

Поне на теория, политиците и политическите партии би следвало да изразяват интересите на различни групи избиратели. Отделна тема е защо в България това не е така. Както и да е, до този момент не бях срещала политик, за когото бих могла да кажа, че изразява моите интереси, представлява мен, бори се да направи света ни такъв, какъвто аз искам да бъде. Може би отчасти с изключение на Мартин Димитров, но все пак отчасти (не е тук мястото да обяснявам защо отчасти). Ето защо, когато се запознах с идеите на Мартин Заимов, се почувствах изключително съпричастна - нямало е друг политик досега, чиито възгледи до такава степен да "пасват" на това, което съм аз.

Тук веднага трябва да уточня - ако Мартин се беше кандидатирал просто като независим кандидат или ако зад него беше застанала някоя измислена партия от онези, които имат за цел да отвличат гласове, нямаше да по подкрепя. Нямаше да го подкрепя и ако беше кандидат на друга парламентарна партия или на ГЕРБ, колкото и да ми е симпатичен. Не мисля обаче и че той би го направил. Не бих се нарекла "симпатизант" нито на СДС, нито на ДСБ, но на този етап не се е появила тяхна смислена демократична алтернатива. Фактът, че застават зад Мартин заедно, е обнадеждаващ за мен, макар и да не ме изпълва с бурен оптимизъм за бъдещето на т.нар. "десница". Може би щях да се напъна да гласувам и за друг кандидат, издигнат от тях, зависи от кандидата (със сигурност не за Тити, ха-ха).

След тези уточнения, защо ще гласувам за Мартин?

Начинът на живот на Мартин е в синхрон с идеите, които отстоява, което ме кара да смятам, че не би престанал да ги отстоява, ако стане кмет.

Мартин не е шофьор, той е велосипедист. Това за мен е много важно, защото, ако е кмет, той наистина би се опитал да създаде удобна среда за велосипедисти и пешеходци, което означава и да намери прилични решения на проблемите с паркирането и трафика. Ако си велосипедист, ти пука за въздуха, който дишаш, докато караш, затова и много велосипедисти са загрижени за екологията.

Разбира се, това не означава, че бих гласувала за всеки велосипедист :-)! Мартин има сериозен опит в управлението на финанси, познания, космополитен дух, способност да види в София потенциала на европейска столица.

Най-важно за мен обаче е, че Мартин има изострени сетива за човешката ценност, и това е основното, поради което ще гласувам за него. Мартин възприема хората като човешки същества, а не като нарушители по дефиниция, които подлежат единствено на следене (с камери) и физическо възпиране (с колчета и други средства, а ако кметът не разреши митинг физическото възпиране понякога стига и до физическо насилие от страна на полицията). Мартин има чувствителност за проблемите на хората в неравностойно положение - болни, инвалиди, той възприема и ромите като хора, като граждани на София. Това последното за много хора не би било плюс, но аз смятам, че ромите са жертва на дългогодишна политика спрямо тях. Още не мога да забравя как пред очите ми в трамвая разбиха главата на един ром, а аз стоях като вцепенена и не посмях да направя нищо, а само гледах как хвърчи кръв от главата му, защото тези, които го биеха, бяха озверели... Каквото и да си говорим за ромите обаче, за нечовешкото отношение към хората с увреждания у нас няма оправдание. И Мартин е от малкото, които показват, че им пука.

Мартин е цивилен (и цивилизован). В страна, в която голяма част от хората мечтаят за "силна ръка", просто да дойде някой и "да ги оправи", цивил(изова)ността може и да изглежда като слабост. Нека не забравяме обаче, че именно тя е основата на гражданското общество. А без гражданско общество, което да упражнява контрол над властта, последната ще продължава да ни "оправя", но в другия смисъл. Като казвам, че Мартин е цивилен, нямам предвид просто, че не е с пагон, а и че е свободомислещ, че въплъщава и изповядва ценностите на модерната свобода.

Последно - човек не избира роднините си. Изпитала съм това на собствения си гръб. Не знам колцина от онези, които са имали жизнените шансове, които е имал Мартин навремето, биха се отказали от тях, и то в условията на една тоталитарна държава. За мен много по-важно от това кои са роднините ти е ти какво си направил от себе си, какъв си станал. Дали продължаваш да живееш вкопчен в миналото си, като много деца както на "партийни другари", както и на "жертви на тоталитаризма", или си постигнал нещо самостоятелно, открил си хоризонти, изградил си се като свободна личност.

Ето и призива от блога на Мартин, под който също се подписвам:

Ако наистина ти е писнало да гледаш София зарината в боклуци, парковете и запуснати и тротоарите претъпкани с коли, ако вече не можеш да понасяш мъглата, в която тъне управлението на града сега е моментът, в който може да направиш нещо. Ако ти пука за София и си решил да гласуваш за Мартин, направи своя кампания в оставащите предизборни дни. Обърни се към приятели и роднини, към онези, които са се отказали да гласуват и им кажи: „Този път има за кого да гласуваш. И има за какво да гласуваш.” Обади им се по телефона, пиши им имейл, пусни им писмо в пощенската кутия, покани ги на кафе или на бира и им разкажи за кандидатурата на Мартин. Малко хора четат предизборни програми. Ако си я прочел, разкажи им я, обясни как могат да се решат проблемите на София, как градът ще се разчисти, а парите му ще се управляват добре и прозрачно, как парковете ще се възродят и градския транспорт ще стане удобен и приятен. Направи своя малка кампания за Мартин, за София и за себе си. Вдигни телефона. Пиши. Не отлагай. Намери трима избиратели, които са загубили надежда и ги убеди, че промяната зависи от тях. Защото този път наистина съдбата на града е в наши ръце.

Последно - Сашо ме поправи в коментар към предишния ми пост, че всъщност на сайта на кампанията има банери в секция "download". Така е, и много симпатични аватари също има. Извинявам се за неточността, забелязах това със закъснение. Все пак обаче, всички банери водят към сайта на кампанията (затова смених адреса на този горе така, че да води към блога на Мартин). Ако някой иска банер за блога на Мартин или банер в удобен за него размер, ще го направя и предоставя с удоволствие.
Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

18.10.2007 г.

Банери за кампанията на Мартин

Прочетох последния пост на Мартин и реших да допринеса за кампанията, каквото мога. Ако само блогърите гласуваха, Мартин щеше да спечели изборите. Проблемът е как са се привлекат тези, които не четат блогове... Кампанията има доста големи пропуски, омръзна ми да гледам непрекъснато как Жечка Сланинкова пее, а Мартин почти не го виждаме. Бих казала и повече, но съм много уморена точно сега...

Както и да е, смятам, че би било добре на сайта на кампанията да има html кодове за банери, които феновете на Мартин да копираме в блоговете си. Понеже обаче такива няма, аз ги направих и бих желала да ги предоставя на всички, които биха сложили банер в блога или сайта си, но не знаят как (или просто не им се занимава да го правят). Извинявам се за дребния шрифт, но по някаква причина иначе не се побираха на страницата, а и без това, ако ги копирате, няма значение дали е дребно или не. Дано да ви бъдат полезни :)

<a href="http://www.obichamsofia.com/" target="_blank"> <img src="http://www.martinzaimov.com/wp-content/themes/banner_obicham.jpg"/></a>

Изглежда така:


<a href="http://www.martinzaimov.com/" target="_blank"><img width="210" src=" http://www.martinzaimov.com/wp-content/themes/cutline-3-column-split-11/images/
MartinBlogHead.jpg" height="38"/></a> (Моля, имайте предвид, че има интервал между "Martin" и "images", за да се побере кодът на страницата, така че го изтрийте, ако банерът не излиза!)


Изглежда така:



<a href="http://www.obichamsofia.com/static_page.php?tree_id=9&page_id=13" target="_blank"> <img src="http://www.obichamsofia.com/i/vote_martin_1.gif"/></a>


Изглежда така:



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

16.10.2007 г.

Blog Action Day на патерица



Вчера пропуснах blog action day, въпреки че си бях наумила да го почета. Причината - научих, че една от най-скъпите ми приятелки е болна от рак, открила го е в доста късна фаза. Естествено, не можех да мисля за каквото и да е друго. Става въпрос за интернет приятелство и няма да мога да съм до нея, докато е в болницата за химиотерапия и няма да знам дали е жива или не, ако напълно изчезне от хоризонта... Непоносимо много боли.

Както и да е, стига лична информация.

Току що прочетох прекрасния постинг на Мишел за Blog Action Day. За съжаление, не съм велосипедист, а, поради здравословни причини, не мога и да бъда. А много ми се иска да бях... понеже не обичам коли, маршрутки, градски транспорт и предпочитам да правя живота си (ни) толкова екологичен, колкото мога. И защото си мисля, че трябва да е много приятно усещане да караш колело...

Тези дни се поинтересувах обаче, има ли велосипеди с три колела. Оказа се, че има. И изглеждат много симпатично. Доколкото разбрах, карат се най-вече от стари хора. Не знам дали ги продават в България, но на Запад има голям избор. При настоящата транспортна ситуация в София не бих посмяла да карам каквото и да е, но един ден, надявам се, това ще бъде възможно... Пък ако ми се смеят, че карам триколка, толкова по-зле за тях, нали :-D?

П.п. Снимката е от Лайпциг. Виждате ли велосипеда?

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13.10.2007 г.

Аз обичам София



Вдъхновена от дискусиите, които се разгарят в и около блога на Мартин Заимов, реших и аз да напиша пост за София.

Видеото, което виждате по-горе, направих преди време с фотоапарата, за да убедя скандинавски приятел, който планираше да посети България със семейството си, да не взима кола под наем. Сцената е от кръстовището на булевардите "Стамболийски" и "Вардар". За нас гледката не е нищо особено, били сме участници в много по-истерични ситуации на кръстовища. Но западните ми приятели изпадат в шок, когато им покажа видеото.

Някой би казал - ама светофарът не работи. За сравнение, нека си спомним новината за онзи немски град, чийто кмет премахнал пътните знаци, защото бил убеден, че участниците в движението най-добре могат да преценят как да регулират отношенията си. Доколкото ми е известно, проектът засега е успешен и дори се планира въвеждането му в други градове. Разбира се, това едва ли би могло да се случи в голям град с натоварено движение, какъвто е София. Така или иначе обаче, поведението на хората на пътя е следствие от, най-общо казано, гражданска култура и зачитане ценността на другия. И смятам, че то може да се промени, ако се предприемат правилните мерки.

Много се изписа в блога на Мартин за паркирането на тротоарите. То безспорно е проблем както за пешеходците, така и за шофьорите. Не мисля, че имам какво да допринеса към тази тема. Затова ще се концентрирам върху поведението на пътя и достъпността на София за инвалиди, за които теми също се писа, но относително по-малко.

Действително, цяло препятствие си е да пресечеш улицата в София. В това отношение мисля, че шофьори и пешеходци сме еднакво безотговорни (може би най-отговорни са велосипедистите), само дето шофьорите притежават сила да се наложат над пешеходците. Шофьорите имат основание да се оплакват, че пешеходците пресичат навсякъде, но и пешеходците не са мотивирани да пресичат на пешеходни пътеки, след като колите така и така не спират, за да им дадат път. Аз лично съм стигнала до извода, че има кръстовища, на които е по-безопасно за живота да минеш на червено, защото, когато светне зелено, колите започват да завиват и не можеш да пресечеш.

А какво да кажем за хората с увреждания? Още се разстройвам, когато се сетя как преди време видях човек на инвалидна количка да се движи по булевард "Вардар", защото нямаше как да се качи на тротоара. А как можеш да се предвижваш из София, ако си сляп, при всички дупки и липсващи шахти, не смея да си представя. Преди години, получих проблеми с равновесието, те и да днес не са преминали напълно, но както и да е. Тогава с изненада установих, че е пълно със стълби, които нямат парапет. Това може да изглежда дребна подробност, но можете ли да си представите ужаса, когато трябва да слезете няколко стъпалца, а не можете? Дори стъпалата за влизане в сградата на Медицинска академия, където се прави ядрено-магнитен резонанс, тоест където отиват онези, които имат (подозрение за) тумор в мозъка, нямат перила.

В София е пълно с хора с психически и физически увреждания, които очевидно са оставени на произвола на съдбата, скитат мръсни по улиците и никой не се грижи за тях. Има например една нещастна жена и с психически, и с физически увреждания, която се мотае близо до нас, в района на Вагон-ресторанта, и разни деца, понякога и възрастни, всячески се опитват да я ядосат и унизят. Има ли кметът правомощие да въздейства да социалните работници да си вършат работата? Какво трябва да се направи, за да получат тези хора покрив над главата и човешко отношение? (Отделен въпрос, че никой кмет не е виновен за лошото отношение към хората с увреждания, за него сме си виновни всички ние, затова съм съгласна с тезата на Мартин, че всички ние носим вина за това, което се случва в Могилино.)

Когато бях в Испания, видях нещо, което представлява много добро решение на проблемите за неспазването на правилата на пътя, а в голяма степен облекчава и придвижването на инвалидите. Знаем, че Испания също не е от "най-цивилизованите" страни и е имала не малко трудности в процеса на присъединяване към ЕС. Обслужването в Испания, на което бях подложена, не беше по-добро от това, на което сме свикнали в България. За да ми бъде отговорено на рецепцията на хотел, и то четиризвезден, се налагаше да чакам по половин час. На пътя обаче цареше пълна хармония и спазване на правилата? Защо? Ами пешеходните пътеки представляваха "легнал полицай". Така хем на колите се налагаше да намалят скоростта, хем беше улеснено преминаването на детски и инвалидни колички. В резултат шофьорите бяха привикнали, че преди пешеходна пътека се спира и спираха всеки път, щом видях пешеходец, който се кани да пресече, дори в случаите, в които пешеходните пътеки не бяха "легнал полицай". Просто и ефективно!

А от поставяне на колчета няма никакъв смисъл, те са израз единствено на безсилие. След като на Графа има толкова камери, защо са колчетата? Просто защото полицията не си върши работата... Отделен въпрос какво е отношението ми към камерите...

Друга практика, този път свързана с отпадъците, ми направи силно впечатление, когато бях в Германия. За връщане на пластмасова бутилка от половин литър в кафенетата и супермаркетите получаваш 15 цента. За голяма бутилка цената беше по-висока. Тук би могло да се въведат и по-ниски цени, но смятам, това би направило много хора мотивирани да връщат бутилките, а ромите не биха ги оставили да се валят по улици и градинки...

Е, толкова с предложенията засега, че работа ме чака...

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5.10.2007 г.

Филм за изоставени деца в България




Попаднах на този филм на BBC поради статия на Даниела Горчева, препечатана в Mediapool. Нямам сили да го коментирам. Непоносимо е.

Разбира се, всички знаем, че подобно нехуманно отношение към човешки същества в България е нещо обичайно. Ала в степента, в която реагираме на това като цивилизовани хора и му даваме гласност, има и някаква надежда то да се промени...

P.S. Update. Коментар на Даниела Горчева към статията й в Mediapool:

Относно: благодаря на всички
Автор: Даниела Горчева
Получено на: 5 Октомври 2007 12:36
Благодаря на всички за коментарите,за разумните предложения и за добрите думи. До края на деня няма да съм онлайн,затова няма да мога да участвам във форума.
Една молба - моля, разпространете сред близки и познати съобщението за протеста на майките от бг мама. Протестът е на 9 октомври, от 13 часа, пред МТСП - ул.Триадица 2.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?