Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

6.08.2015 г.

Цаца, ама риба!



Докато целокупният български народ яде цацата предимно през лятото, на морето и само пържена (като изключим консервите копърка и бурканчетата "Перла"), аз си я хапвам през цялата година. И понеже пържено почти не ям, я приготвям по всевъзможн начини. Кой е казал, че цацата трябва да се яде само пържена? Понякога си фантазирам как създавам ресторант, в който няма пържена храна, и в който цацата е основен продукт.

На снимката горе например цацата е елемент от запечен сандвич, в който има още домати, маслини, извара, розмарин, босилек и мащерка. Можете да модифицирате идеята и във вариант с пица.

Според баща ми, морски човек, на цацата трябва да се махат главите, барабар с вътрешностите, защото иначе горчало. Въпрос на вкус, на мен не ми горчи. И ме мързи да късам главите на дребните рибки. А и очите на рибата са ми критерий - като побелеят и се втвърдят, цацата е готова. Често пъти една-две минути са ѝ напълно достатъчни.

Един от основните начини, по които обичам цацата, е варена. Като казвам "цаца", по-често си купувам замразени шпроти - тоест пак цаца, но по-едра и безсолна. Сега съм си купила някаква дребна цаца, май латвийска беше, пак безсолна. Та сварявам я в най-различни комбинации - примерно, със сушени зеленчуци и/или в китайска супа с водорасли от китайския супермаркет на "Пиротска" и "Самуил", в импровизирани супи за обяд, в които нярязвам и/или сипвам каквото още ми хрумне. Като импровизираната супа стане готова, добавям мъничко студено пресован зехтин. Може и пресен джинджифил да настържа...



На тази зимна снимка например шпротите са сварени в зелева чорба, а виолетовите кръгли неща, дето плуват, са пресовани черни оризчета от един плик каша с черен ориз, купен от китайския супермаркет. Поради липса на джинджифил в момента бях сложила шарен пипер, но и двете вървят.

А преди няколко дни сложих в микровълновата цаца, отгоре домати на кубчета, ромзарин, мащерка и босилек, захлупих и след няколко минути имах прилична между супа и манджа.

Бульонът от цаца може да е много добър акцент от морска риба в рибената супа. Сварявате малко цаца, вадите я с решетъчна лъжица, ако искате, отделяте филетата и ги пускате пак в супата, когато е практически готова, ако не - изяждате си я тъй варена, с лимонче и малко зехтин, ако искате. После в същата вода варите глави от сьомга, толстолоб или от каквато риба ще правите супа.

Може просто да си сварите цаца, за да си я изядете - с лимонче, зехтинче, червен пипер или каквото ви харесва. На ваше място бульона не бих го хвърлила, а бих го замразила, за да го ползвам за рибена супа.

Цацата може и да я запечете с някакъв зарзават. Плакията от цаца си е класика. Рецепти за нея в нета - бол.

Лично аз съм правила гювеч с цаца - добавям я в съда с гювеча (тава ли ще е, глинен гювеч ли ще е) малко преди края на готвенето, защото на цацата съвсем малко време ѝ трябва.

И не забравяйте - когато очите ѝ побелеят и се втвърдят, цацата е готова.

Ако сте купили солена цаца, в някои случаи ще е добре първо да я поизплакнете - ако ще правите плакия например. Ако ще я варите, солеността ѝ даже е плюс - не се налага да слагате допълнително сол. Ако е безсолна, може да ви се наложи да добавите сол. Вие си решавате за всеки отделен случай.

И една тайна, ама не казвайте на никого. Цацата най я обичам сурова, безсолна и замразена - направо от камерата на хладилника. Вадя по някоя рибка от камерата и си я хапвам - вместо сладолед.

Абе изобщо...




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?