Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

14.04.2017 г.

Нов курс в Гьоте-институт

Новото място на курсовете на Гьоте-институт – София

Преди десетина дни започна новият ми курс по немски в Гьоте-институт – ниво В1.2. Курсът е интензивен – 4 пъти в седмицата по 4 часа, и затвърждава материала от предишното ниво, като добавя най-вече нова лексика. Часовете вече не са 120, а 90, а уроците в учебника – не 12, а 6.

Групата

Всъщност се оказва, че се включвам във втората половина на един вече започнал двоен интензивен курс. Повечето от съкурсниците ми са започнали с ниво В1.1 от февруари и директно продължават с В2, а аз, която в края на януари приключих моето В1, се присъединявам сега заедно с още двама-трима души. Ако човек запише две нива наведнъж, получава отстъпка, но аз засега предпочитам да не бързам с ученето на езика.

Съкурсниците ми са разнообразни, интересни и мотивирани хора, които доста добре се справят с езика. И много им се учи – доколкото разбирам, част от тях не искат да губят време и ще запишат и летен курс. А един иска да си уплътни времето от един месец до летния курс и затова смята да се яви на тест за сертификат за ниво – не че му трябва иначе. В групата има от ученици до 56-годишна счетоводителка, както и цигулар по произход от Узбекистан и приятелката му, също цигуларка, и жена от Турция, която не говори български. Имаме си и фейсбук група, в която бях поканена да се включа още същия ден. Изобщо, много си харесвам групата.

Преподавателят и начинът на протичане на курса

Преподавателят ни хер Цветков е млад човек, интересен, академичен и с приятно чувство за хумор. От профила му в сайта на Гьоте-институт разбирам, че преподава и в СУ. Не е успял да се рутинира и не го мързи да ни възлага повече задачи, отколкото изисква учебникът, а после и да ги проверява. В предишния курс имахме по един тест в края на всеки урок и това ми се виждаше много – не бях правила толкова тестове през живота си. А сега – само за първия урок имахме три теста. В началото на втория урок получихме и четвърти. Скоро вече няма да мога да ги броя. Тестовете не са за сметка на останалите домашни, вкл. кратки текстове за писане.

„Не си гледайте речниците, гледайте контекста!“, ни каза веднъж хер Цветков. Той се опитва да ни обяснява думите в контекста на конкретния текст, в който са, без да ни преподава всичките им допълнителни значение. Такова контекстуално отношение към езика определено ми допада.

В курса доста се набляга на граматиката, което за човек със систематично мислене като мен е добре. Системата е такава, че първо ни се дават примери, след което ние сами трябва да изведем какво е правилото. Така се гарантира, че има учене с разбиране.

Часовете минават изключително разчупено. Аз съм човек, който лесно се уморява. Преди началото на курса се чудех как ще издържам физически 4 часа само с една почивка, а сега не усещам как минава времето. Почти нямаме самостоятелни задачи – работим или по двойки, или в група. Групите и двойките, освен това, са различни, така че човек да не работи все с едни и същи хора. Определянето на групите става по забавен начин – теглим си разни неща от едно панерче и отиваме при тези, които са изтеглили същото нещо. Веднъж теглихме гумени плодчета – ябълки, портокали и гроздчета. Вчера пък, по време на урока за храната – малки шоколадови десертчета, които после изядохме :-). Често пъти всяка група има за задача да напише нещо на голям лист, после другите групи четат, понякога и оценяват.

Така че хем много учим, хем е много весело. Тази комбинация ми допада. Ето колко позитивен ефект може да има върху ученето дори само фактът, че по време на часовете понякога се разхождаме насам-натам – за да се прегрупираме, за да четем писанията на останалите... И си мисля за българската образователна система и колко е изтощително за децата по цял час да седят неподвижно, да слушат и да пишат.



Терасата

Сградата

От броени дни курсовете на Гьоте-институт се преместиха в нова сграда. Сега са на „Бенковска“ 11, точно над „Чай във фабриката“, съвсем близо до централната сграда на Гьоте-институт на „Будапеща“. Ремонтиран е един голям етаж от сградата. Коридорът е със зелен под (зеленото е цветът на Гьоте-институт) и врати с оранжеви рамки. Вече в него има и маси и столове – човек да може да седне, да почете, да поприказва и когато не е в час. Залите носят имената на немски градове – Берлин, Мюнхен, Хамбург и т.н., далеч по-просторни са от тези в предишната сграда и са снабдени с интерактивни дъски. Има огромна и прекрасна тераса, която гледа към „Бенковска“.

Ремонтът още не е приключил обаче и някои неща още не са, както трябва. Ние например трябва да сме в зала „Мюнхен“. Засега обаче тя е едно цяло със зала „Хамбург“ – между тях трябва да има стена, която още не е сложена. И понеже в „Мюнхен“ няма обикновена бяла дъска, а устройствата, с които се пише по интерактивната, още ги няма, фактически сме в „Хамбург“, където, за късмет, по същото време няма часове. Понякога няма интернет, веднъж в нашата стая се ремонтираше и се преместихме в друга, където обаче нямаше дъска, веднъж за известно време нямаше ток... Но това са проблеми, които, надявам се, в скоро време ще бъдат решени.

Като говорим за сградата, нещо друго ми прави впечатление. Нито една от сградите, в които се помещава Гьоте-институт, не е достъпна за хора с увреждания. (В новата има някакъв асансьор, но той не спира на нашия етаж – има катинар, поне засега.) Също така, до няколко от стаите на етажа се стига чрез допълнителни стъпала – може да са малко, но са непреодолими за човек на инвалидна количка. Централната сграда на Гьоте-институт на „Будапеща“ също не съм забелязала да е достъпна за хора с увреждания.

Казвам това, защото Гьоте-институт се финансира от немската държава и не мога да разбера защо не се обръща внимание на такива детайли, каквито в Германия са уредени по дефиниция.

Като цяло

Много съм щаслива с новия курс – и с преподавателя, и със съкурсниците, и с начина на протичане на часовете, и с новата сграда. Малко трудно съвместявам домашните с „Маргиналия“ и други заетости, но ето повод да се понауча да разпределям времето си по-добре.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?