Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

1.05.2015 г.

Помежду труда

Домашният ми "офис", заекът Жан и книгата "От миграция към мобилност" на Анна Кръстева


Първи май. След поредната публикация на тема колко българи не работят и дори не си и търсят работа, се замислих - дали пък случайно и аз не съм от тях?

Търся финансиране, но не точно работа в класическия смисъл на думата. А и търсенето на финансиране не е основното, с което се занимавам.

Не мога да кажа, че не върша работа. Освен че около два пъти седмично пиша новини и около веднъж седмично - текст от друг жанр, всекидневно (в делничните дни, понякога не само) редактирам, помагам за техническото оформяне на текстовете в Marginalia, със снимките... Отделно - понякога посещавам събития, снимам, отразявам, правя интервюта. Почти всекидневната работа обикновено я върша вечер и сутрин - така е организирана работата на Marginalia. Сутрин трябва да има на линия новина, а от предната вечер - текст от друг жанр. Структурирам си времето така, че вечерите и сутрините преобладаващо да съм на линия.

Вчера пък бях в ЦИД да помогна на вече бившите колеги, като ги въведа в нещо, с което само аз бях в течение, преди да напусна. И пак ще ходя, ако имат нужда от мен. Както съм се занимавала с отчети по проект, след като напуснах.

"Маргиналствам" и на морето. През лятото си прокарах интернет в апартамента в Поморие, защото на това място мобилно покритие почти няма. Когато за този Великден бях за около седмица там, не си активирах нета, защото не ми се плащаше цяла месечна такса за няколко дена. Наложи се да свърша спешно работа за Marginalia - прекарах известно време, ловейки нет на стълбите на читалището, за да направя, каквото трябва.

Всичко това го върша без пари. Статистиката обаче не се интересува колко работя, а къде съм вписана. Не съм вписана нито като работеща, нито като търсеща работа. Значи, може би, някъде фигурирам като търтей. Е, вписана съм като самоосигуряваща се и послушно се осигурявам всеки месец, тъй че нещо влиза в бюджета (и излиза от изтъняващите ми спестявания).

Но не за това ми е думата.

Дали значимото, което прави човек, е непременно работата, с която е регистриран и която може да се установи от статистиката? В много случаи е така, но има и немаловажни изключения.

Имало едно време един австрийски банков чиновник - Афред Шютц. Името му обаче не се знае, защото е бил един от безбройните банкови чиновници, а заради приноса му във феноменологичната социология. Пишел е разни работи помежду чиновничеството. Дори не е подозирал какво значение за социологията ще имат писмата и мислите му.

Техници много, от тях вероятно не един се казва Димитър Василев. В българската музика обаче Нуфри е един. За оцеляването си Димитър Василев - Нуфри трябва да работи, но ако е известен с нещо, той е известен с музиката си.



Янко Бръснаря пък хич и не работи нищо, освен музиката, която прави, и от която в най-добрия случай оцелява на ръба. И нито се осигурява, нито смята да го прави. Когато го попитах защо не се си намери някаква сигурна работа, отговори: "Защото съм различен! (...) Ние сме рокенрол бе, човек, ние сме punks not dead, не можеш! Като не ти идва ей от тука, отвътре, как да го направиш?"

Със сигурност можем да се сетим още много примери за хора, които не са си изкарвали хляба с това, с което в най-голяма степен са допринесли, работели са нещо друго или са гладували - като Ван Гог например. Но сме им благодарни.

На първи май обикновено нямаме предвид тези хора. А може би трябва. Трудът има и други измерения освен приходи в бюждета, покупателна способност, брутен вътрешен продукт и пр. Трудът е и смисъл.

Не знам дали Димитър Воев е работил нещо. Ако е, не с него ни е известен. Затова - поздравявам ви с изпълнението на групата му "Воцек и Чугра" на "Песен на труда".



п.п. След почти година от официалния си старт (и вече повече от година от неофициалния) Marginalia все така няма финансиране. Но все повече хора ни казват, че се радват, че има такава платформа. Наскоро едно познато момиче реши да преведе за нас от немски един доклад, дълъг 50 страници. Нищо, че нямаме с какво да ѝ платим. Каза ми, че не го прави за нас, а за всички (които биха прочели доклада). Има и такива хора. Щастлива съм.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?