Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

10.09.2014 г.

Щастието на любопитния пътник в градския транспорт

Ватмобил (трамвай, вапцан а ла Батман)

Социологът е човек, който обича да подслушва чужди разговори, казва известният американски социолог Питър Бъргър. Та и аз така. Оправдавам с Бъргър присъщото си любопитство да подслушвам какво се говори около мен.

Днес например слизам по стълбите на метростанцията и чувам, че възрастен мъж говори на висок глас на жената, която е с него: "И им казах да не продават апартамента на бившата ми жена. Там са идвали Христос, Света Петка и Дева Мария. Само да намерят някой да почиства от време на време. Защото там влизат Христос, Света Петка и Дева Мария - може ли да не е почистено за тях?"

Миналата седмица си седя в трамвая, а млада жена зад мен говори по телефона. Оплаква се, че е имала ужасен ден и всичко ѝ вървяло наопаки. Дори сутринта се събудила с гащите наопаки.

Преди около две години чух три жени да си говорят в трамвая - две на средна възраст и една млада, двадесетина годишна. Чудеха се:

- Какво всички толкова му харесват на тоя Фейсбук, като всичко му е на испански?
- На испански ли?!
- Ами да, на испански!

И в интересни диалози може да влезе човек понякога. Само снощи ми се случиха два. Вървя си аз по "Стамболийски" към спирката на "Константин Величков" и ме спира ухилено-притеснено момиче, което пита: "Много извинявайте, но къде се намирам?" Обясних ѝ и тя щастливо припна в посока към мола.

Само няколко минути по-късно. Чакам трамвай на "Константин Величков". Мъж гледа дюнерджийницата отсреща и не ми е ясно дали си говори сам, или говори на мен: "Тук нямаше ли хлебарница?" Накрая фиксира погледа ми и зададе същия въпрос очевидно на мен. Отговорих му - да, преди хлебарницата беше на целия ъгъл, после направиха друг магазин и я изместиха в по-малка част от сградата, а сега на нейно място са направили дюнерджийница. "Бива ли така - възмущава се мъжът - но това беше хлебарница толкова години! Да затварят хлебарници! Колко хлебарници са останали?" Накара ме да се замисля.

И на други интересни разговори съм била свидетел в градския транспорт, по улицата, в магазина и т.н. Преди години съм блогвала за два от тях:

Вавилонската рибка (тук лично допринесох за абсурдизма)

За Витгенщайн и езиковите игри

И си мисля - колко изпускат хората, които пътуват с кола из града. Ако са любопитни като мен, разбира се. Може би трябва да си записвам по-интересните диалози и монолози, които чувам...


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


2 коментара :

  1. О, най-редовно, най редовно си подслушвам и аз. Даже си имам категория в блога "А вчера в трамвая" :)
    Най-прясна случка ми е от днес - чувам зад гърба ми: ""Ад", ама не онзи Ад. Не на Данте Алигери, а на Дан Браун". Гласовете ме подминават и виджам две шестнадесетинагодишни ученички. И се усмихнах, защото иначе, на външен вид, бих предположила, че не са и чували за Данте Алигери :)

    ОтговорИзтриване
  2. Е, да не подценяваме децата - Данте май се учи в училище, все пак :-)

    ОтговорИзтриване