Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

31.10.2012 г.

Добра новина за Атанас Далчев на Halloween




Къщата

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

Атанас Далчев, 1925 г.

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.

И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.

А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.

И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.

О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

Атанас Далчев, 1927 г.

Днес цял ден не мога да си намеря място от радост. Случи се нещо прекрасно, което, признавам си, не очаквах.

Бях решила да отбележа Halloween естетски, според собствените си критерии. Не празнувам Halloween, може би е въпрос на поколение, може би - на непоносимостта ми към масови ритуални веселия. Но уважавам хората, които го празнуват, та затова исках да ги поздравя. За тази цел подбрах две стихотворения на Атанас Далчев, които могат да се прочетат и през стилистиката на Halloween, както и (ефектен и слушаем, според мен) откъс от операта на Peter Hammill с либрето на Chris Judge Smith The Fall of the House of Usher, която е по едноименния разказ на Едгар По. За мен в някои пунктове Далчев и По много приятно си подхождат.

И така, споделих Далчев в страницата на блога (без музикалната добавка) и на профилите си във Facebook и Google+ (с музикалната добавка). Бях забравила, че някога съм въвела функция статусите в страницата на блога, ако не са с линкове, да се публикуват и в Twitter, та така Далчев се озова и там.

И се започнаха едни масови харесвания, коментари и споделяния, каквито изобщо не очаквах. Изключително приятно се изненадах да установя, че много хора във виртуалното ми обкръжение харесват Атанас Далчев, четат го, имат нужда да говорят за поезията му.

Радвам се, защото усилията на образователната система Далчев да бъде представен като "много сложен" (както често пъти се внушава на учениците още преди да са се докоснали до него) и да бъде възпроизвеждан посредством малоумни шаблони не са постигнали пълен успех.

Лично аз от седми клас насетне към имала все прекрасни учители по литература, които ни учеха да мислим, а не да зубрим клишета. Но ми е мъчно за учениците, на които им се набива колко "труден" е Далчев и на които се дава да пишат теми като (видях я в интернет, не съм си я измислила) "Раздвоението на лирическия аз в "Дяволско" от Атанас Далчев". Ако смятам, че "лирическият аз" в това стихотворение изобщо не е "раздвоен", какво да пиша?

Според мен Атанас Далчев е много по-близък на душевността на тийнейджърите (поне на чувствителната част от тях) от Вазов, примерно. Но при него не вървят "мантри" като "подвига на героя", "саможертвата за родината" и пр. Много тийнейджъри се чувстват отчуждени, самотни, неразбрани, не им се живее. Някои свършват като "лирическия аз" от "Дяволско". И си мисля, че ако имат възможност да обговарят такива теми в часовете по литература, някои от тях няма да се чувстват толкова отчуждени, напротив - ще знаят, че това, което преживяват, не е прецедент, че е описвано в художествени произведения и признато като екзистенциална позиция, заслужаваща най-малкото опит за разбиране. А това дава смисъл и усещане за собствена ценност. Съответно - и желание за живот.

Добрата новина е, че Далчев се чете. Защото има вдъхновяващи учители, интелигентни и чувствителни тийнейджъри (а колко хубаво е, когато едните и другите се случи да се срещнат), прекрасни родители, случайни моменти, които преобръщат живота и те карат да мислиш... Има неща, които са по-силни (и неимоверно по-смислени) от инерцията на образователната система, която е заета най-вече със собственото си възпроизводство и оцеляване.

Та... честит ви Halloween!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


11 коментара :

  1. Oh boje, blagodarq ti, che mi napomni za otdavna zabraveni redove i misli. i az se razvylnuvah, che taka kato po verijna reakciq mnogo mozycheta sa zarabotili i sa se prisetili. Svetla, vseki den sam tuk i vseki den mi stava po-iutno. Chestna duma.

    ОтговорИзтриване
  2. няма ме в онлайна (знаеш), та пиша тук.

    ти си супер. искам да си ми била учител :) ама си много повече от това.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти, Бени, съкровище, и аз искам да си ми била учител... но все пак си мисля, че в обозримо бъдеще няма да почна да уча японски :-).

    ОтговорИзтриване
  4. Много ми е мъчно, че Далчев е масово пренебрегван и има учители, които директно го отбягват. Като се падне по изпити задължително има поне четири-пет родители, които ще кажат ядосано и погнусено "Кой е тоя Далчев, аз не съм го учил, искаме си Вазов и Ботев...". А е толкова талантлив поет и е бил невероятен ерудит. Чета го с удоволствие и винаги откривам по нещо ново в стиховете му.

    ОтговорИзтриване
  5. Ако направим "класация" на най-първите си поети, то в шестицата-седмицата от съвременниците със сигурност ще влязат Атанас Далчев и Борис Христов...

    ОтговорИзтриване
  6. Зависи от критериите за поезия. И за "съвременници", впрочем :-).

    ОтговорИзтриване
  7. Краси, направо се усъмних дали сме имали една и съща учителка :-), но няма как, ти се си учил в София. И моята от седми клас беше такава и ме направи човек - доколкото можа, де. Първия час ни вкара в шок. Влезе в класната стая, написа на дъската "От какво се прави ливада" на Емили Дикинсън, после седна на един от свободните чинове и ни попита какво мислим за стихотворението. Аз в онзи период пишех разни стихчета с рима и ритъм, за които всички ме хвалеха, но тя заяви, че са пълен боклук и почна да ме облъчва с поезия. Ако погледнеш стихотворението на Едит Сьодергран, което пуснах тази сутрин в страницата на блога - е, от нея го знам. След като двадесетина години ѝ бях загубила дирите, отскоро я открих във фейсбук и не мога да ти опиша колко се радвам.


    И ти благодаря за добрите думи. Но ако нещо от тях е вярно, то е, защото съм имала учител като Веселина Димитрова.


    Що се отнася до Далчев - съгласна съм и не мога да се нарадвам, че няколко дни вече хората коментират. Все едно някакво важно събитие се е случило, а то - някой постнал Далчев. Явно има хора, на които им се чете и споделя Далчев, това е прекрасно.

    ОтговорИзтриване