Някои маркетингови трикове за съблазняване на блогъри дълбоко ме отблъскват. Да ме канят на почерпка и разпивка, за да напиша после добра дума за дадена компания - това ми прилича на много евтин (естетически, не финансово) начин да ме купят. Предполагам, че не заради това не са ме канили, а защото не съм от "най-влиятелните" блогъри.
Друг е въпросът, когато на блогър се предлага да тества продукт или услуга. Като цяло се отнасям с подозрение, но ако съответният блогър е съвестен и иска да даде на читателя честна оценка на продукта или услугата, то си проличава. Пък и е по-умно от страна на компаниите да постъпват така, отколкото правят трапези.
Не можах да устоя обаче на една инициатива и така се оказах съблазнен блогър. Инициативата е на издателство ЛИК. Те подаряват книги, ако се съгласиш да напишеш рецензия за тях. Първоначално подаряват от предварително предложени списъци (1, 2), но ако минеш този своеобразен "тест", можеш да избираш и книги от каталога им, стига да ги имат в наличност.
Защо се оставих да бъда съблазнена? Като се замисля - най-вече заради каузата. Около седмица след избухването на скандала със затварянето на chitanka.info едно издателство демонстрира, че за него да бъдат четени книгите му е по-важно от това, просто да бъдат купувани. Защото, освен авторски права и печалби за издателите, книгите имат и смисъл. Поне някои от тях. И защото и самото купуване на книги зависи в по-голяма от това, доколко и какво се говори за тях, отколкото от ДАНС. А за да говориш (смислено), първо трябва да прочетеш.
Ето защо изпратих на издателството писмо с предложение да стана рецензент. Днес благополучно взех книгата от пощата и се надявам скоро да съм я прочела и да постна рецензийка.
От представения първи списък ме привлече заглавието "Бъдещето на "класическото"" на Салваторе Сетис. Защо?
Спомням си едно от най-приятните за мен упражнения по Социология на културата. Беше първото упражнение за съответната година (която се оказа последната в преподавателската ми "кариера"). За да въведа студентите в широтата на проблематиката, им предложих да изброят всичките им познати значения на думата "култура". Значенията ставаха все повече и повече, в един момент започнах да включвам и по-специализирани значения - като неокантианското разделение на "природа" и "култура" и опозицията между "култура" и "цивилизация" в смисъла на Шпенглер. По едно време една от най-активните студентки не издържа: "Добре де, няма ли накрая да ни кажете какво е култура"?
Думата "класика", респективно "класическо", като че има толкова значения, колкото и думата "култура". Без претенции за изчерпателност:
- епохата на класицизма, който пък търси образците на "класическото" в Античността
- така наречената "класическа музика", която хем е характерна за определен исторически период, хем така се казва и на музиката, която е не-популярна (което не означава не-забавна; през повечето време класикът Моцарт е правел точно забавна музика)
- "класическа" гимназия - в която се учат старогръцки и латински (навремето е имало и "полукласически" - в тях се е учел само единият от двата езика)
- еталон за определена (официализирана) културна норма, устояла на времето, напр. "класици на българската литература".
- "класическо" е и характерното за даден стил - "класически рок", "класическа пример за архитектурата на късния социализъм" и т.н.
- съответният "стил" може да има твърде малко общо с "образците" на "високата култура" ("класически" турбо фолк), а може дори да не е стил, а нещо друго: - "класически" резултат от футболен мач", "класическа" комбинация от биг мак, кока кола и пържени картофи (или, ако предпочитате - диня и мастика).
- има "некласически логики" - такива, които не се вписват в правилата на "класическата" логика, която, от своя страна, има за основа Аристотел
- Мераб Мамардашвили пък говори за "класическа" и "некласическа" рационалност
- а всъщност думата "класически" (classicus) се срещала за пръв път през втори век и се изполвала за обозначаване най-висшата от пет "класи" с оглед плащането на данъците - образцовите (класикус) писатели плащали най-много данъци, а бедните "пролетарии" - никакви*
- По-късно в римското право най-важният свидетел се наричал "класически"**.
Та затова ми беше любопитно - как точно авторът дефинира "класическото" и защо го е сложил в кавички. Кавичките ми дават надежда, че ще се натъкна на "некласическа" интерпретация на "класическото". Тоест, че няма да бъде положен някакъв стандарт за "класическо" като свещена крава, а ще се обглежда понятието в неговата многомерност (и зависимост от гледащия). И ми е любопитно защо на "класическото" му е проблем бъдещето.
Надявам се в опита си за рецензия да успея да отговоря на тези два въпроса, с което честно да си заслужа осемте лева (7 за книгата и близо лев за пощенските разходи).
_______________________
* Галин Тиханов "Жанрово съзнание, класичност и национална традиция". В: "Българският канон", 1998, стр.128-129.
** Пак там, стр.129
Друг е въпросът, когато на блогър се предлага да тества продукт или услуга. Като цяло се отнасям с подозрение, но ако съответният блогър е съвестен и иска да даде на читателя честна оценка на продукта или услугата, то си проличава. Пък и е по-умно от страна на компаниите да постъпват така, отколкото правят трапези.
Не можах да устоя обаче на една инициатива и така се оказах съблазнен блогър. Инициативата е на издателство ЛИК. Те подаряват книги, ако се съгласиш да напишеш рецензия за тях. Първоначално подаряват от предварително предложени списъци (1, 2), но ако минеш този своеобразен "тест", можеш да избираш и книги от каталога им, стига да ги имат в наличност.
Защо се оставих да бъда съблазнена? Като се замисля - най-вече заради каузата. Около седмица след избухването на скандала със затварянето на chitanka.info едно издателство демонстрира, че за него да бъдат четени книгите му е по-важно от това, просто да бъдат купувани. Защото, освен авторски права и печалби за издателите, книгите имат и смисъл. Поне някои от тях. И защото и самото купуване на книги зависи в по-голяма от това, доколко и какво се говори за тях, отколкото от ДАНС. А за да говориш (смислено), първо трябва да прочетеш.
Ето защо изпратих на издателството писмо с предложение да стана рецензент. Днес благополучно взех книгата от пощата и се надявам скоро да съм я прочела и да постна рецензийка.
От представения първи списък ме привлече заглавието "Бъдещето на "класическото"" на Салваторе Сетис. Защо?
Спомням си едно от най-приятните за мен упражнения по Социология на културата. Беше първото упражнение за съответната година (която се оказа последната в преподавателската ми "кариера"). За да въведа студентите в широтата на проблематиката, им предложих да изброят всичките им познати значения на думата "култура". Значенията ставаха все повече и повече, в един момент започнах да включвам и по-специализирани значения - като неокантианското разделение на "природа" и "култура" и опозицията между "култура" и "цивилизация" в смисъла на Шпенглер. По едно време една от най-активните студентки не издържа: "Добре де, няма ли накрая да ни кажете какво е култура"?
Думата "класика", респективно "класическо", като че има толкова значения, колкото и думата "култура". Без претенции за изчерпателност:
- епохата на класицизма, който пък търси образците на "класическото" в Античността
- така наречената "класическа музика", която хем е характерна за определен исторически период, хем така се казва и на музиката, която е не-популярна (което не означава не-забавна; през повечето време класикът Моцарт е правел точно забавна музика)
- "класическа" гимназия - в която се учат старогръцки и латински (навремето е имало и "полукласически" - в тях се е учел само единият от двата езика)
- еталон за определена (официализирана) културна норма, устояла на времето, напр. "класици на българската литература".
- "класическо" е и характерното за даден стил - "класически рок", "класическа пример за архитектурата на късния социализъм" и т.н.
- съответният "стил" може да има твърде малко общо с "образците" на "високата култура" ("класически" турбо фолк), а може дори да не е стил, а нещо друго: - "класически" резултат от футболен мач", "класическа" комбинация от биг мак, кока кола и пържени картофи (или, ако предпочитате - диня и мастика).
- има "некласически логики" - такива, които не се вписват в правилата на "класическата" логика, която, от своя страна, има за основа Аристотел
- Мераб Мамардашвили пък говори за "класическа" и "некласическа" рационалност
- а всъщност думата "класически" (classicus) се срещала за пръв път през втори век и се изполвала за обозначаване най-висшата от пет "класи" с оглед плащането на данъците - образцовите (класикус) писатели плащали най-много данъци, а бедните "пролетарии" - никакви*
- По-късно в римското право най-важният свидетел се наричал "класически"**.
Та затова ми беше любопитно - как точно авторът дефинира "класическото" и защо го е сложил в кавички. Кавичките ми дават надежда, че ще се натъкна на "некласическа" интерпретация на "класическото". Тоест, че няма да бъде положен някакъв стандарт за "класическо" като свещена крава, а ще се обглежда понятието в неговата многомерност (и зависимост от гледащия). И ми е любопитно защо на "класическото" му е проблем бъдещето.
Надявам се в опита си за рецензия да успея да отговоря на тези два въпроса, с което честно да си заслужа осемте лева (7 за книгата и близо лев за пощенските разходи).
_______________________
* Галин Тиханов "Жанрово съзнание, класичност и национална традиция". В: "Българският канон", 1998, стр.128-129.
** Пак там, стр.129
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
