Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

8.04.2017 г.

Демократично не значи дясно, свиквайте!


Изчаках да започнат да отшумяват следизборните драми, за да изкажа на спокойствие позицията си.

Нито за миг не съжалявам, че гласувах за коалицията между „Да, България“, Зелените и ДЕОС. Нещо повече: не съжалявам нито че коалицията не се обедини със субекти от „дясното пространство“ като „Нова република“ и/или „Реформаторски блок“. (Почти) не съжалявам и че тези, за които гласувах, не влязоха в парламента.

Ще обясня защо.

Призивите за „обединение на дясното“ изхождат от няколко погрешни предпоставки. Те са, че само десните са демократични, че ако не се идентифицираш като десен, „дърпаш чергата“ към Путин, че само десните могат да се преборят с мафията и олигархията.

Тридесетина години след 1989 вече трябва да е ясно, че има разлика между дясно и демократично, както и между ляво и недемократично. И леви, и десни управления и идеологии могат да бъдат както демократични, така и недемократични (авторитарни, тоталитарни...). Трябва да е ясно, че БСП не е лява партия. Трябва да е ясно и че режимът на Путин не е ляв. Иначе щяха ли Путин и Тръмп да са си толкова лика-прилика? Трябва да е ясно, че има теми и проблеми, които не принадлежат еднозначно към лявото или дясното. Например човешките права.

Тридесетина години след 1989 вече има хора, които са либерално и демократично настроени, но не се идентифицират като десни. В каквато и идеология да се облича българското дясно – било консервативно-християнска, било патриотична.

Само с много голямо насилие върху себе си бих гласувала за коалиция, чиято предизборна програма се обосновава с цитати от Св. Августин и Св. Тома, предлага се на практика вероучение в училищата, както и Ден на българското знаме. Всъщност не съм убедена, че бих гласувала.

Още по-малко бих гласувала за някого, който би могъл да се коалира с „Обединени патриоти“, за да не се допусне ДПС във властта и да има България „дясно“ управление. В много отношения харесвам Радан Кънев, но не съм му простила, че в рамките на предишния парламент толкова драпаше към коалиция с „патриотите“. Смятам, че носи известна отговорност за разчистването на пътя на този неонацизъм, който избуява оттогава. Затова не мога да му вярвам повече. Не бих искала да съм гласувала за коалиция, в която влиза „Нова република“, и после да видя как онези, за които съм гласувала, си стискат ръцете с Волен Сидеров. Услужливо забравили както какви ги свърши по време на протестите срещу Орешарски, така и отношението му към Русия. Така, както РБ в предишния парламент успя да се абстрахира от връзкате на „патриотите“ с Държавна сигурност.

На десните в България бих препоръчала, вместо да внасят западен християнски консерватизъм и да го омесват с нашенски патриотични елементи, да потърсят онова дясно, което действително е адекватно на българското общество. Защото иначе накрая при тях ще останат само тези, които им пишат програмите, семействата и някои от приятелите им. Но не десните ме интересуват сега.

Смятам, че отчасти е добре, че „Да, България“ не влезе в парламента – така хората в партията ще могат да поработят върху идентичността ѝ, преди да са си вирнали носа. Ще се радвам партньорството с ДЕОС и Зелените да продължи. В тази връзка искам обаче да отправя една препоръка. Добре е в „Да, България“ да проумеят, че потискането на идентичността на коалиционните партньори създава повече проблеми, отколкото възможности. И не знам колко гласове е привлякло, но знам за такива, които е загубило. Освен това беше причина за сериозни катаклизми както в коалицията, така и в отделните партии, които я съставляват, довели до конфликти, междуличностни разриви, оставки и прочее главоболия. Които пък отблъснаха някои членове и симпатизанти.

Скъпи приятели от „Да, България“, електоратът на Зелените и (особено) този на ДЕОС не е голям. Но хората, които гласуват за тях, го правят именно защото тези партии са това, което са. Ако ги обезличите, няма да спечелите повече гласове. От друга страна, ако ги приемете с идеите им, с които те са известни, тези идеи няма да „прилепнат“ автоматично върху вас. А ако сте склонни да изслушвате коалиционните си партньори, бихте могли да избегнете някои грешки. Ако тръгвате с „томахавката“ още преди да сте официално регистрирани, какво ще бъде, ако получите шанс да участвате във властта? Политиката е изкуство на търсене на пресечни точки, не на претопяване на идентичността на партньорите.

Затова, макар, разбира се, да ми е мъчно, че коалицията, за която гласувах, не влезе в парламента, смятам, че пребиваването за известно време извън него може да е полезно. А дали ще доведе до помъдряване, благородство и отваряне, от които могат да дойдат повече гласове, или още по-голямо капсулиране и неизбежното след него маргинализиране, както при десните, ще видим.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар