Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.12.2014 г.

Критика на БДЖ-йския разум - 2



Преди година изразих недоумението си от някои термини на БДЖ, които не говорят нищо на интуицията на говорещите български като майчин език хора. Например "релационни цени" и "бърз влак със задължителна резервация". Вчера изпаднах в поредния културен шок от речника на БДЖ и осъзнах, че "релационните цени" и "задължителната резервация" са бели кахъри.

Оказва се, скъпи читатели, че не пътуваме във влакове, а в... съобщение. Картите на БДЖ давали право на пътуване с намаление във вътрешно и международно съобщение. Дори има рима, но от това не ми става ясно как тъй влакът е съобщение.

От друга страна, май ще да има някаква разлика между влак и съобщение:




Може би влаковете са влакове в модуса си на бързи или пътнически, а са съобщение в модуса си на вътрешни или международни?

Или влаковете са си влакове, а влаковите линии са съобщение?

Съвсем се обърках.

Как се пътува в съобщение, това не знам. Ако си купя карта от БДЖ, ще мога ли да се пращам по sms, по скайпа или в лично съобщение във фейса?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

8 коментара :

  1. Павел, като редовен пътник в БДЖ, защо не напишеш речник на бедежейската терминология :-)?

    ОтговорИзтриване
  2. Здрасти! Обяснявам го като спец, от последна инстанция. :-) Съобщение в случая означава "движение" или "трафик". Измислили са го колегите малко нелепо, но какво от това? Има много нелепости във всеки език. Добре, де, че да не би да означава едно-единствено нещо? може да е локомотив с няколко вагона, може да е нещото, което тръгва днес и само днес в 7:05, може да е нещото, което тръгва всеки ден в 7:05 през цялата година, може да е и още много други неща.
    Прочетох за напускане. Успех в новото поприще и място! Впрочем място какво е? :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Я, кой бил тук. Благодаря за осветляването по съобщителната тема!

    ОтговорИзтриване
  4. Съжалявам, но няма, как да бъда в унисон
    с тези които критикуват БДЖ за специфичността в терминологичната област.



    Това, че в популярна употреба някои думи
    са придобили стесняване на значението си не е причина да се иронизира коренното
    значение според етимологията на една дума. Етимологично съ-общавам означава
    довеждам до съобщност едно нещо с друго нещо. И то не е задължително това да е
    само в речево отношение. Ако прекарате един път между две села вие правите
    възможно съ-общаването на тези две села – т.е. благодарение на пътя, който сте
    прекарали всичко може да се върши като в една обща територия.



    Друг пример Моята учителка по география
    Роза Байкушева (дъщеря на Константин Байкушев - Пионер на горското
    дело в България.) казваше: Чрез Коринтския провлак полуостров
    Пелопонес се съ-общава с континентална Гърция (едно пояснение за тези които не
    познават историята и географията :Днес полуостровът Пелопонес е остров
    Пелопонес, защото през 1893 година е прокопан изкуствен канал, който прекъсва
    сухопътния провлак и през канала се прекарват мостове, а по канала морските
    съдове съкращават пътя вместо да обикалят полуострова). Тя още казваше
    България се съобщава по море с Русия и Турция, а по река Дунав се съобщава с
    почти цяла Европа и т.н.



    С развитието на техническия прогрес
    съ-общаването не е само възможността да се отиде от едно място на друго, а и да
    се прехвърля информация от едно място на друго – т.е. това което в днешно време
    се възприема като единствено значение на термина СЪОБЩАВАМ. Съобщаването е отглаголно
    съществително, което изразява именоване на действието съобщавам, а съобщение е вече фактът на това
    действие Това, че не се познава етимологията на думите не е основание тя да
    бъде отричана. Вярно, на много хора може да изглежда странен речника в
    БДЖ-системата. Там например има обичай да се употребява изразът "влакът
    тръгва НА еди-колко си часа" а не "влакът тръгва В еди-колко си
    часа". И за това си има причина и тя е свързана с потъмняването на звука
    "В" и за еднозначност на речевите комуникации между служителите в
    интерес на недвусмислеността във възприемането на информацията се е наложила
    употребата на "НА" вместо "В".



    Подобна специфичност на речника и
    семантиката на думите има и в други професионални общности – например военните
    никога не казват просто "НЕ", а в служебните разговори винаги
    употребяват "СЪВСЕМ НЕ". Цивилните често се учудват как може да са
    различни "НЕ" и СЪВСЕМ "НЕ".



    Всяка професионална общност има
    понякога за отделния човек нелогични значения на думи, особено в днешно време,
    но нищо не е случайно. То е породено от стремежа да се направи речта оптимална
    в общността. Понякога думи се заимстват от една област в друга и това изглежда
    нелепо, но затова са езиковите специалисти, своевременно да се намесят.
    Понякога е късно да се прави поправка, не е уместно, въпреки неправилността.
    Така например думата манипулирам е етимологично възникнала от чуждицата, която
    на български би трябвало да означава физическо действие – ръчно (мануално), а в
    днешно време тя се използва за означаване на опит да се промени на някого
    представата за нещо, той да се заблуди за същината на нещо.



    Или друг пример – разните фразеологизми
    и образности от рода на "врели-некипели", "млад и зелен",
    "танто за танто" и т.н. са все утвърждавали се с векове значения на
    нещата. Но така е – хората в крайна сметка утвърждават един речник.
    Тинейджърите в своя жаргон са "големи творци" – "светни ми"
    "кликни", "лайкни".



    Някои думи си вървят с поколенията и
    изчезват, ново поколение – "нова терминология" – нищо чудно!



    Всяка коза за свой крак!

    ОтговорИзтриване
  5. Нормално е всяка професионална общност да има свой вътрешен жаргон. Административният език трябва обаче да говори нещо на гражданите, за които се отнася, нали? А не те да се нагаждат към жаргона на всяка професионална общност, понеже тя не знае как да говори на човешки език. Ако съм социолог например, няма да питам "може ли да проведем полустандартизирано интервю", а ще попитам примерно - "може ли да поговорим по еди-каква си тема, ще отнеме еди-колко си време".

    ОтговорИзтриване