Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

20.11.2012 г.

тайният път



отпивам глътка чай без захар
тайният път
на реката на тайните
се завърта в кръг
мъж върви към реката
за да отплава
към други екзистенциални хоризонти
където всичко е почти 42
седем сезона по-късно
мъж върви към реката
по релсите на метрото
намира я след 825 волта
техническа авария
казва жената на гишето в метростанцията
влаковете закъсняват 30-40 минути
прибираме се с трамвай

отпивам глътка чай без захар
тайният път
на реката на тайните
се завърта в кръг
и ето ме на 14
вали сняг
болна съм
кашлям
тя ме води на сладкарница
студеното лекува
казва
дава ми да изям
две мелби и един сладолед
оздравявам
защото ѝ вярвам
после отиваме на гости у нейна приятелка
която ни черпи с палачинки
и чай
тя казва
(не приятелката, а тя)
интелигентните хора пият чай без захар
пия чай без захар
защото ѝ вярвам
след 24 години
мъж върви към реката на тайните
по релсите на метрото
в същото време
срещам приятелката ѝ
която не помни
палачинките
чая
и мен
тя
(не приятелката, а тя)
била сменила работата
била добре
а аз отново съм на 14
и се връщат
обич
въпроси
ревност
болка
нямам смелост да ѝ се обадя
предавам поздрави
тръгваме си
влизаме в метростанцията
техническа авария
казва жената на гишето
влаковете закъсняват 30-40 минути
прибираме се с трамвай

отпивам глътка чай без захар
тайният път
на реката на тайните
се завърта в кръг

15.10.2012

***
П.п. И едно много по-хубаво стихотворение със същото заглавие.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар