Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

18.08.2010 г.

Какво мисли и чувства София, когато диша?


(Ето галерия със снимки на пешеходен "Шишман", смятам да я допълвам и следващите две недели.)


Наскоро писах за разни глупави забрани на Столична община. Тогава пожелах общината да забрани други неща, между които и "автомобилите по някои тесни и уютни софийски улици, както предлагат някои млади архитекти". Линкът към блога на ProvoCAD беше към поста им за превръщането на "Шишман" в пешеходна улица.

Каква приятна изненада, когато разбрах за проекта "София диша", станал възможен... всъщност не поради Фандъкова, а поради заместник-кмета от ДСБ Христо Ангеличин, който само с това успя да стане култов за хиляди софиянци. Дано продължава в същия дух.

Поствам статия, която е публикувана в днешния бр. 33 на вестник "Седем". Очаквайте и интервю по темата, което взех от Мартин Ангелов :-).

***

“София ДИША” - така се казва проектът, благодарение на който софийската улица “Шишман” става пешеходна за три недели през август. Инициативата е реализирана благодарение на Столична община, по-специално – благодарение на зам.-кмета от ДСБ Христо Ангеличин. Целта е да се предизвика дебат за развитието на градското пространство в София, в частност – дали някои малки улички в центъра на столицата да станат пешеходни.

Ранния следобед, преди официалното откриване на събитието в 16 часа, улицта е почти пуста. Минават млади хора и си говорят: “Не мога да повярвам! На “Шишман няма коли! Какъв кеф!”. Момиче разказва на някого по телефона: “Не може да повярваш къде съм в момента! На “Шишман”. Улицата е пешеходна, има някаква инициатива. Ще има цирк...”

С напредването на деня “Шишман” започва да се изпълва с живот. Много от заваденията и магазините са изкарали маси и различни интересни неща на улицата. От различни места се чува музика, предимно рок и етно джаз. Има различни пърформанси, рисуване по асфалт, уроци по рисуване с пръсти, дори пиано, на което може да посвири (или просто да подрънка) всеки минувач.


Естествено, възниква въпросът “колко струва всичко това на данъкоплатеца по време на криза”. По думите на Христо Ангеличин, проектът е реализиран с нулев бюджет. Магазините, заведенията и всички участници в инициативата са се включили напълно доброволно. Мнозина биха се запитали – защо много от работещите на “Шишман” доброволно допринасят за идеята, та няма ли да се затрудни бизнесът им, ако улицата стане пешеходна? Жена, която държи малко магазинче на “Шишман”, споделя, че работи на това място от пет месеца, но чак в деня, когато улицата е пешеходна, хора, живеещи наоколо, са възкликнали: “Я, тук имало магазин!” Според нея липсата на коли помага да се забележи какво има наоколо, а това помага на бизнеса. Не за да направи оборот обаче е решила да работи тази неделя, вместо да почива – просто смята, че на малка и пълна с градски дух улица като “Шишман” повече ще приляга да бъде пешеходна улица. Идва на работа с колата си, но за нея не е проблем да я паркира на някоя от съседните улици.

Независимо от доброволното съгласие на участниците в инициативата, тя не би имала смисъл, ако не среща подкрепа от гражданите на София. В този смисъл, резултатите от първия ден на “София ДИША” бяха повече от обнадеждаващи. Някои се поздравяваха с “Честит празник” и нямаха предвид Голяма Богородица, а изненадващия празник за града. Привечер “Шишман” беше оживена като главната улица на курортно градче на морето в разгара на сезона. Имаше много хора от всякакви възрастови групи – младежи, пенсионери, хора на средна възраст, родители с бебешки колички, деца, известни и не толкова известни актьори, музиканти, интелектуалци, също и различни екстравагантни “чешити”... Някои може би просто са минавали по улицата, но голяма част циркулираха из нея непрекъснато, в продължение на часове, разглеждаха, снимаха, включваха се в някои от инициативите, пълнеха масите на заведенията или просто присядаха на бордюра, за да си починат за малко. И говореха, че инициативата е прекрасна и трябва да се случва пак, а също и на други улици. И че сякаш “Шишман” винаги е бил пешеходен и е трудно да си представят, че на следващия ден пак ще е задръстен от коли. И че една европейска столица има нужда от пешеходни улици, които да се превръщат в средища на градската култура.

“Хубаво е, че София диша, но е добре да започне и да мисли”, казват противници на идеята на страницата на “София ДИША” във Facebook. Според тях няма смисъл от дебат за пешеходни улици, преди да са изградени достатъчно паркинги, където живеещите в центъра да могат да сложат колите си. Някои авторитетни урбанисти като Андре-Мари Бурлон обаче твърдят, че изграждането на паркинги не е добро решение, защото стимулира струпването на коли в центъра на града. Това не успокоява противниците на инициативи като “София ДИША”, за тях мястото за паркиране изглежда проблем от първостепенно значение.

Струва си да се замислим – защо, когато се затварят улици за ремонт или заради строежа на метрото с месеци и години, без да се дават удобни алтернативни маршрути и места за паркиране, не се вдига такъв възмутен шум, колкото от идеята за затварянето на малката уличка “Шишман” за три недели през август, когато градът е опустял? Защо сме свикнали да преглъщаме шума и праха от колите, строежите и ремонтите, а мисълта за глъчката от човешкото присъствие на “Шишман” скандализира мнозина?

Тези реакции само привидно са парадоксални. Ние понасяме колите, праха, мръсотията, ремонтите, отрязването на маршрута ни до работните места с години, защото... с това “правилата на играта” не се променят принципно. “Ние” се възприемаме като пасивните жертви на лошите “те” - онези с власт, пари, физическа сила. Да допуснем пешеходни улици – това означава не просто за пореден път да “клекнем” пред по-силния, а да признаем, че жителите на един град имат права, че градът е на всички, а не само на тези, които са по-силни поради това, че имат коли. Ако днес пешеходците и велосипедистите поискат права, утре и хората с инвалидни колички може да решат да се разхождат из града... Да поискаме пешеходни улици означава да сме се осъзнали като граждани, а не като, ако използваме думите на младия архитект Мартин Ангелов в интервюто му за СЕДЕМ “зомбита, които гледат да си свършат работата, без да им пука в каква среда живеят”. И без да мислят за другите.

Затова първият ден на “София ДИША” е знак, че в София все пак има хора, които не желаят да бъдат “зомбита”, имат сетива за човешките същества около себе си и възприемат градската среда като свое пространство, свой свят. А дали са критична маса, тепърва ще разберем. Дебатът за същността и развитието на градската среда най-сетне започна. Безспорно е закъснял в много отношения, но от всеки момент нататък за него ще става все по-късно.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. Много хубава статия за много хубаво събитие!
    Остава ни да си пожелаем идното лято Шишман да е затворен поне за 1, а защо не и за 3-4 месеца ( май-август )

    ОтговорИзтриване
  2. А защо не за изобщо, питам аз :-)? Нищо не се случи и при затварянето на по-големи улици за автомобили (Витошка, Графа, Пиротска).

    ОтговорИзтриване