Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

9.08.2010 г.

"Некласическото" съблазняване на неуютния блогър

Някои маркетингови трикове за съблазняване на блогъри дълбоко ме отблъскват. Да ме канят на почерпка и разпивка, за да напиша после добра дума за дадена компания - това ми прилича на много евтин (естетически, не финансово) начин да ме купят. Предполагам, че не заради това не са ме канили, а защото не съм от "най-влиятелните" блогъри.

Друг е въпросът, когато на блогър се предлага да тества продукт или услуга. Като цяло се отнасям с подозрение, но ако съответният блогър е съвестен и иска да даде на читателя честна оценка на продукта или услугата, то си проличава. Пък и е по-умно от страна на компаниите да постъпват така, отколкото правят трапези.

Не можах да устоя обаче на една инициатива и така се оказах съблазнен блогър. Инициативата е на издателство ЛИК. Те подаряват книги, ако се съгласиш да напишеш рецензия за тях. Първоначално подаряват от предварително предложени списъци (1, 2), но ако минеш този своеобразен "тест", можеш да избираш и книги от каталога им, стига да ги имат в наличност.

Защо се оставих да бъда съблазнена? Като се замисля - най-вече заради каузата. Около седмица след избухването на скандала със затварянето на chitanka.info едно издателство демонстрира, че за него да бъдат четени книгите му е по-важно от това, просто да бъдат купувани. Защото, освен авторски права и печалби за издателите, книгите имат и смисъл. Поне някои от тях. И защото и самото купуване на книги зависи в по-голяма от това, доколко и какво се говори за тях, отколкото от ДАНС. А за да говориш (смислено), първо трябва да прочетеш.

Ето защо изпратих на издателството писмо с предложение да стана рецензент. Днес благополучно взех книгата от пощата и се надявам скоро да съм я прочела и да постна рецензийка.

От представения първи списък ме привлече заглавието "Бъдещето на "класическото"" на Салваторе Сетис. Защо?

Спомням си едно от най-приятните за мен упражнения по Социология на културата. Беше първото упражнение за съответната година (която се оказа последната в преподавателската ми "кариера"). За да въведа студентите в широтата на проблематиката, им предложих да изброят всичките им познати значения на думата "култура". Значенията ставаха все повече и повече, в един момент започнах да включвам и по-специализирани значения - като неокантианското разделение на "природа" и "култура" и опозицията между "култура" и "цивилизация" в смисъла на Шпенглер. По едно време една от най-активните студентки не издържа: "Добре де, няма ли накрая да ни кажете какво е култура"?

Думата "класика", респективно "класическо", като че има толкова значения, колкото и думата "култура". Без претенции за изчерпателност:

- епохата на класицизма, който пък търси образците на "класическото" в Античността
- така наречената "класическа музика", която хем е характерна за определен исторически период, хем така се казва и на музиката, която е не-популярна (което не означава не-забавна; през повечето време класикът Моцарт е правел точно забавна музика)
- "класическа" гимназия - в която се учат старогръцки и латински (навремето е имало и "полукласически" - в тях се е учел само единият от двата езика)
- еталон за определена (официализирана) културна норма, устояла на времето, напр. "класици на българската литература".
- "класическо" е и характерното за даден стил - "класически рок", "класическа пример за архитектурата на късния социализъм" и т.н.
- съответният "стил" може да има твърде малко общо с "образците" на "високата култура" ("класически" турбо фолк), а може дори да не е стил, а нещо друго: - "класически" резултат от футболен мач", "класическа" комбинация от биг мак, кока кола и пържени картофи (или, ако предпочитате - диня и мастика).
- има "некласически логики" - такива, които не се вписват в правилата на "класическата" логика, която, от своя страна, има за основа Аристотел
- Мераб Мамардашвили пък говори за "класическа" и "некласическа" рационалност
- а всъщност думата "класически" (classicus) се срещала за пръв път през втори век и се изполвала за обозначаване най-висшата от пет "класи" с оглед плащането на данъците - образцовите (класикус) писатели плащали най-много данъци, а бедните "пролетарии" - никакви*
- По-късно в римското право най-важният свидетел се наричал "класически"**.

Та затова ми беше любопитно - как точно авторът дефинира "класическото" и защо го е сложил в кавички. Кавичките ми дават надежда, че ще се натъкна на "некласическа" интерпретация на "класическото". Тоест, че няма да бъде положен някакъв стандарт за "класическо" като свещена крава, а ще се обглежда понятието в неговата многомерност (и зависимост от гледащия). И ми е любопитно защо на "класическото" му е проблем бъдещето.

Надявам се в опита си за рецензия да успея да отговоря на тези два въпроса, с което честно да си заслужа осемте лева (7 за книгата и близо лев за пощенските разходи).
_______________________
* Галин Тиханов "Жанрово съзнание, класичност и национална традиция". В: "Българският канон", 1998, стр.128-129.
** Пак там, стр.129



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

15 коментара :

  1. Чакам с нетърпение да прочета впечатленията ти от "Бъдещето на класическото". Моите бяха леко объркани(след Шпенглер).

    ОтговорИзтриване
  2. Тогава ще се опитам да побързам... А каква е връзката с Шпенглер?

    ОтговорИзтриване
  3. Никаква. :) Останали са ми разни спомени,концепции,нагласи.

    ОтговорИзтриване
  4. Ми не знам, не ми се е налагало да работя с тях. Думата ми беше за инициативата им за книги срещу рецензии, която намирам за много читава.

    ОтговорИзтриване
  5. Преди няколко години случайно научих, че издателство "ЛИК" подготвя една книга, към тематиката на която аз имам отношение (и чат-пат разбирам нещо по темата). ;)))))))
    Предложих им БЕЗПЛАТНО услигите си като редактор и консултант и те се навиха. Както и очаквах, превода беше пълен с грешки и неразбрани от преводача неща, пооправих го аз доколкото можах за един ден (хванах ги в последния момент преди изпращането за печат). След това щедро ми предложиха да ме пишат официално като консултант, което аз скромно отказах.))))))
    И добре, че го направих, защото... текста излезе в първоначалния си вид, без моите поправки. А името ми щеще да цъфне на нащо, пълно с грешки (не че някой щеше да забележи де - темата е практически непозната в България). ))))))))

    ОтговорИзтриване
  6. С коментара за най-влиятелните блогъри съм абсолютно съгласен! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Все си мисля нещо друго - назоваваме някакви неща "класически" по-скоро по навик, от прочетеното се питам може ли да има "класика" в днешно време, когато нсичко се променя непрекъснато?
    Много ще ми е интересно да прочета рецензията за книгата!
    Приятен ден на всички!

    ОтговорИзтриване
  8. А аз си мисля, че отговорът на въпроса дали днес може да има "класика" зависи от начина, по който я дефинираме. Като исторически период "класика" вече няма. Определени "класически" еталони в културата все още има - да кажем Шекспир, а българският народ послушно гласува, че "Под игото" на дядо Вазов, който приживе е направил всичко възможно, за да стане "класик" (включително си е фалшифицирал и биографията), му е любимата книга. Имаме и "класически" резултати от футболни мачове, и диня с мастика...

    ОтговорИзтриване
  9. Аз си избрах "Консумативното общество" и чакам с нетърпение.:)

    ОтговорИзтриване