Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

20.06.2010 г.

Никога не казвай: "никога вече Пирогов"


Аз (просната на операционната маса):
- Вие ли сте анестезиологът?
Анестезиологът:
- А ти кой си мислиш, че съм - Кумчо Вълчо?

Преди около година и половина имах неприятен опит в "Пирогов", който описах сравнително евфемистично (ако бях споделила подробностите, рискувах бан от читателите с по-чувствителен стомах). Сега справедливостта ме задължава да разкажа и положителния си опит от тази болница.

Когато една вечер преди няколко седмици се оказах с киста с размерите на кокоше яйце, избуяла не за дни, а за часове, се обадих на близка роднина, на чието мнение за болници и доктори се доверявам безрезервно, понеже е боледувала от почти всичко и има богат личен опит с доктори и болници. Помолих я да ме насочи към ама наистина много добър гинеколог. Роднината - без никакво колебание - ми препоръча доктор Людмил Джунков, заместник-шеф и началник на отделението "Спешна операвитивна гинекология"
на "Пирогов". Аз, естествено, се нацупих, като чух "Пирогов", но роднината беше безкомпромисна - ако съм искала съвет от нея, това бил съветът. Иначе съм можела да отида и в луксозната Военна болница, но не гарантирала за гинеколозите там.

Реших, че след като съм помолила за съвет, ще слушам. Веднага се обадих на доктора, който също така веднага ми каза диагнозата (не се учудих много, защото бях стигнала до същия извод след няколко минути четене в интернет) и ме покани моментално да отида при него. Кабинетът му се намира на партера на "Пирогов", в един коридор, на който дясната половина на окачения таван по дължина липсва и циркулират носилки и колички, на вид стари поне колкото болницата. Докторът ме прегледа и каза, че без операция няма да се мине, но първо трябва да пия десет дни антибиотици, за да спадне отокът около кистата. Или пък да ме цепнат и да изкарат гадното съдържание, после да зараствам 50 дни и след това да ме оперират. Избрах, естествено, първия вариант - по-добре една операция, отколкото две.

След като си изпих антибиотика и минаха още няколко дни, нещото не беше спаднало достатъчно, но докторът прецени, че вече ставам за операция (в противен случай трябваше много да се чака и нямаше гаранция, че няма пак да се надуе). Отново ми даде два варианта - по-сериозна операция с изрязване на всичко (кистата и капсулата около нея), но с по-бързо зарастване и по-съвременен метод - по-лека операция, с отваряне, а не изрязване, но по-бавно зарастване. Избрах по-съвременния метод.

И така, на 14-ти юни постъпих в "Пирогов". Очаквах да попадна в неприятно-порутена обстановка като онзи коридор на партера и много се учудих, когато ме въведоха в приятно малко отделенийце, подобно на апартамент, а стаята с хубава дограма, боядисана (е, вярно, в болнично резедаво), със седем легла, но широка, и с работещ (е, срещу заплащане) телевизор. Повече приличаше на отделна малка клиника, отколкото на част от голяма болница. Хладилникът беше в другата от общо двете стаи за болни. Отделно имаше стая за докторите, акушерките и санитарките, манипулационна, преградено със завеска място за преглед, баня с тоалетна. Копчетата за спешно повикване работеха и винаги се намираше кой веднага да се отзове.


Не по-малко учудена бях от отношенията към пациентите в това отделение - мило, добронамерено, щадящо, грижовно, неформално - като към човек, а не като към парче месо. Така и трябва да бъде, но подобно отношение към пациенти бях виждала само в някоя и друга сапунка, доколкото изобщо съм попадала на сапунки. Какво ще кажете например за следните сцени:

Първа сцена: Джунков, светилото, шеф на отделението и зам.-шеф на "Пирогов", помага да бъде пренесена от носилката на леглото оперирана жена с наднормено тегло. Въпреки че това е "задължение" на санитарките. И то помагаше с вид на човек, на когото това му е работата, а не със снизхождение или яд.

Втора сцена: Когато ме изписваха, една от сестрите не искаше да ме пусне, преди да хапна първа от бонбоните, които съм им оставила.

Общата човешка атмосфера се пренасяше и в отношенията между болните. Тези, които още не бяха оперирани или вече се бяха посъвзели, помагаха, с каквото могат, на прясно оперираните, които още не можеха да стават. И въпреки че в един момент стаята си запълни капацитета - станахме седем болни - никой с нищо не показа, че останалите му пречат с каквото и да е.

Като си говорим за сапунки, тъкмо те ми бяха най-досадното нещо в болницата. Понеже в стаята все имаше някой прясно опериран и някой, който не може да спи, телевизорът работеше по 24 часа, все на БТВ. След ден-два започнах смътно да различавам 3 турски и 2 латино сапунки (може да са били и повече, знам ли...). Искаше ми се поне нощем да е тихо и тъмно, но си давах сметка, че за много хора фоновата телевизия е средство за абстрахиране от страха и болката. Аз предпочитам тишина и тъмнина, но щях да ги имам, като се прибера вкъщи.

Не ме беше страх преди операцията, по-скоро чувството ми за самосъхранение се прояви в това, че когато ме поведоха към операционната, започна да ми става смешно от всичко. В самата операционна, въпреки че не беше към отделението, ситуацията беше също толкова хуманна и щадяща. Най се притеснявах, че като вляза, ще видя скалпели и всякакви хирургически страхотии, предназначени да нарушат целостта на клетото ми тяло, и ще се паникьосам, но нищо такова не видях. Докторите решиха, че може да ми е студено от климатика, и го спряха, въпреки че не настоявах, дори им казах, че тъй като аз ще спя, важното е на тях да им е добре. Бяха така добри да не ме връзват, докато заспя. За после - нямам спомени.

Не помня да съм заспивала постепенно от упойката. Просто в някакъв момент съм заспала, после също толкова рязко отворих очи, когато ми казаха да се събудя. Първата ми мисъл беше: "Бодра съм, в пълно съзнание съм, не ми е лошо от упойката". Втората ми мисъл беше: "БОЛИ!!!" След втората обезболяваща инжекция вече не циврех толкова и престанах да хапя чаршафа. Чак след два дена научих, че се е наложило да ми направят по-тежката от двете операции, тъй като кистата се е оказала много възпалена (нещо, което не се установи предварително, понеже не ме болеше, а и кръвните ми изследвания бяха в норма). И сега съм горд притежател на 6-7 външни шева и "много" (по думите на доктора) вътрешни.

Изписаха ме в петък. Още нямам много сили, все ми се лежи, обаче се опитвам лека-полека да влизам в час. Когато болките стават трудно поносими, взимам нещо обезболяващо, но като цяло се старая да трая, доколкото мога. Днес съм взела силно обезболяващо и в резултат на това най-сетне успях да завърша този пост.

Между другото, заболяването ми и съответно операцията не се поемат от Здравната каса. Платих под формата на избор на екип - 325 лева - и още по 4,80 за ден престой. И двете суми бяха платени на касата, нямаше и намек за нещо повече. Май бях единствената от състайничките ми, на която се е наложило да си плаща операцията, но към всички отношението беше еднакво добро. Да, и първатата консултация при доктор Джунков струваше 25 лева (отново платени на касата). За втория преглед и за изследванията, които ми направиха, не съм плащала нищо - явно са ги сложили към сумата за "избор на екип". Всички пари, които дадох, не са непосилна сума за мен и не съжалявам за тях, но ме е яд на здравната ни система, защото най-съвестно се осигурявам върху всичките си доходи - и от трудови правоотношения, и от хонорари. В една нормална държава лечението ми щеше да бъде поето от здравните ми осигуровки. Но така е при сбъркан и монополен модел на здравни услуги - ще си плащам от джоба...

Заключение: Ако имате гинекологичен проблем, за който имате съмнения, че може да е за операция, нямам никакви колебания да препоръчам доктор Людмил Джунков и отделението по спешна оперативна гинекология в "Пирогов".

п.п. Off topic. Тази сутрин, докато не бях в състояние да седя от болка, легнах на дивана и прочетох първите 125 страници от "Алкохол" на Калин Терзийски. Евала, брат Кайо, дебютният ти роман ме зариби тотално. Въпреки че с алкохола нямам опит никакъв. Нямам търпение да я довърша, но Крис все още я е окупирал... Книгата, прочее, би била много полезна за онези, които все слагат етикети на хората и ги причисляват към някакви "групи", приписвайки им негативите на други хора. Но точно те няма да я прочетат. Или, по-лошо, ще я попрегледат злонамерено.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

12 коментара :

  1. Оздравявай бързо!!

    PS За здравната ни система не ми се говори...

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси, Мишел!

    А за здравната ни система най-добре е да се помълчи...

    ОтговорИзтриване
  3. Бързо оздравяване и от мен! Дано болката да отмине бързо и всичко да е наред. (Едно съветче като психолог и от опит: добро настроение, доколкото е възможно, по-малко хленчене, така ще се възстановиш по-бързо!)
    И не мога да се стърпя да не оставя едно коментарче за здравната система: бях на зъболекар тук, вадиха ми оперативно мъдрец - платил съм точно 10 евро, даже болкоуспокояващите бяха безплатни (с изключение на някаква глупава такса от 5 евро).

    ОтговорИзтриване
  4. Упс, забравих да спомена, че НЕ съм здравноосигурен тук, а само в България (то затова е и забележително, че не трябва да плащам).

    ОтговорИзтриване
  5. Хм, доста болезнено и откровено:) Поздрави за силата да похвалиш нещо трудно хвалимо, дано имаш по-малка нужда от обезболяващи и приятно четене!:)

    ОтговорИзтриване
  6. Krijs, благодаря ти! Вече съм се взела в ръце, само в деня на операцията беше трудничко без хленчене - човек има праг на поносимост на болката. Ти, между другото, убеден ли си, че не са те осигурили в качеството ти на студент?

    Меми, защо пък нещото да е трудно хвалимо? Да не би и ти да си лежала в това отделение? Аз останах изключително доволна и затова реших да разкажа. Иначе - благодаря :-)!

    п.п. Тази сутрин се събудих без болка. Сега, като станах, боли чувствително по-малко от вчера.

    ОтговорИзтриване
  7. Въпреки, че нямам опит с болници(и се надявам да си остане така), нямам здравословни проблеми, поне за сега и т.н. и дори не прочетох цялата статия, тя ми даде някакво успокоение. Благодаря ти, за прекрасно-написания тект и се надявам час по-скоро да си напълно оздравяла, за да можеш да радваш хората с присъствието си съвсем пълноценно а и да се раздваш също така пълноценно на живота и здравето си, което ти пожелавам от все сърце :-)

    ОтговорИзтриване
  8. Жоро, пожелавам ти и за в бъдеще да нямаш никакви здравословни проблеми, особено гинекологични :-))). Радвам се, че ти е харесало, докъдето си прочел, и благодаря за пожеланията! (А накрая на поста ми има покана да се прочете "Алкохол" на Калин Терзийски.).

    ОтговорИзтриване
  9. Разбира се, аз съм например истински лигльо. Примерно някои хора в деня след като са им извадили четири, не един зъб, отиват на дискотека.

    Иначе съм сигурен, че студентската здравна осигуровка в Германия струва 60 евро на месец.

    ОтговорИзтриване
  10. Случайно попадам на нещо, което и аз преживях тази година в "Пирогов". Е не по същия повод и не в същата клиника, но ми остана едно добро чувство към работещите в тази болница. Мойте шевчета са не 6-7, а цели 17, но не се оплаквам. Операцията ми беше по спешност, но не 1 час, както първоначално мислеха, а цели 5 часа, много след приключване на работното време на дежурния екип. И аз съм възхитена от "моя' доктор - д-р Теодор Атанасов и бих го препоръчала на всичките си познати, а и не само на тях, ако не дай си боже имат нужда от коремен хирург.

    ОтговорИзтриване
  11. Бих искал да инсталира на гърдите силикон.Ли наред като лекар в Истанбул mezdeği Али?
    Meme estetiği

    ОтговорИзтриване
  12. Доктор Джунков спаси и моята майка!!! Невероятен професионалист е!!!

    ОтговорИзтриване