Понеже това, което искам да кажа, е дългичко, ще го разделя на две части. Първата част е "Защо няма да подкрепя Зелените и Бого за изборите за европейски парламент", а втората - "Защо ще гласувам за Синята коалиция".
Започвам с това, че изключително много харесвам, уважавам и ценя Бого - и като активен гражданин, и като човек, на когото, както лично съм се убедила, може да се разчита. Бого беше един от първите блогъри, които застанаха в защита на борбата ни да свалим Александър Воденичаров от незаконно заемания декански пост и винаги ще му бъда благодарна за това. Бого върши и страхотна работа с инициативите си срещу следенето в Интернет, Бого организира много полезни срещи на блогъри и други в IT сектора... Убедена съм, че гражданското ни общество (доколкото го има) изобщо нямаше да е същото без Богомил Шопов.
Защо тогава няма да гласувам за него? Основно по две причини. Първата е, че кандидатурата му за евродепутат е издигната от Зелените. Втората (свързана с първата) е, че смятам, че Бого може да бъде много по-полезен като активен гражданин, отколкото като политик.
Зелените щяха да са ми по-скоро симпатични, ако бяха гражданско движение. Те обаче са партия - партия, която се държи като гражданско движение. Това е много опасна комбинация. От една страна, потенциалните гласоподаватели на Зелените ги харесват най-вече заради гражданския им ангажимент, за това, че изглеждат принципно различно от "традиционните партии". От друга страна обаче, една партия си е партия и е лицемерие да се прави на нещо друго, за да привлече гласоподаватели, защото в момента, в който започне да участва в политиката, за нея няма да има друг избор, освен да се държи като партия. И колкото повече отрича "партийността", толкова по-некадърна партия ще бъде (виждали сме го по НДСВ, по "Атака"...)
Какви са принципните разлики между гражданските движения и партиите?
Гражданските движения имат за основна цел да отстояват определени каузи (или интереси) - примерно запазване на природата, права на хората с увреждания, правата на интернет потребителите и пр. За едно гражданско движение не е необходимо да има визия за всичко. Примерно, ако се бориш за достъпна градска среда за хората с увреждания, не е нужно да разбираш от ядрена енергетика. Хора с различни политически убеждения могат да симпатизират или не на дадена гражданска кауза или движение (например млади социалисти и млади костовисти може заедно да участват в екологични инициативи без никакви угризения на съвестта). Важно е да се каже и че гражданската активност ограничава политическата власт - колкото по-слабо е едно гражданско общество, толкова по-големи са претенциите на политическата власт за надмощие във всяка сфера от живота.
Политическите партии също имат за цел да защитават интересите на определени социални групи. Първата и по-малко съществена разлика между тях и гражданските движения е, че става въпрос за по-големи групи ("партия на епилептиците" звучи несериозно, "партия на пенсионерите" не би спечелила доверието дори на самите пенсионери...). Ключовата разлика е, че партиите имат претенция за участие в политическата власт. От това следват най-малкото две неща:
Първо, ако искаш да участваш във властта, трябва да имаш визия по всички въпроси, с които политиката се занимава, а не само по тези, които те интересуват. Трябва да разбираш не само от екология и цифрови права, а и от икономика, образование, култура, селско стопанство и т.н. и т.н. И, което е още по-важно - трябва да имаш идея как да подредиш всички тези неща в добре работеща система. Трябва, освен това, да знаеш, че "политиката е изкуство на възможното", да си способен на работа в екипи, в които се налага да правиш определени компромиси, да имаш идея какви компромиси би допуснал и какви - не.
В това отношение Бого ми стои... несериозно. Той иска да стане евродепутат, за да защитава природата и цифровите права, но си признава без никакво притеснение, че не разбира от икономика, а от интервютата на Балтазар Иванович (1, 2) и Боян Юруков с него стигам до извода, че не разбира и от много други неща, които следва да са базисни за един политик, особено пък европейски. Що се отнася до платформата на Зелените - ами инфантилничка е, повече прилича на цели на неправителствена организация, която се опитва да печели проекти, отколкото на политическа платформа (като започнем с "прекратяване на унищожаването на природата", което е хубаво като пожелание, но практически неосъществимо, най-малкото, защото е неясно дефинирано - ние унищожаваме природа и като дишаме).
Второ, в политиката има конкуренция. Когато една партия иска да участва в изборите, тя е или съюзник, или конкурент на всеки от останалите участници в предизборната надпревара. Ако е съюзник, това следва да се уточни по формален начин, посредством предизборно споразумение. Ако е конкурент, трябва да е изначално ясно, че конкурентите отнемат гласове от другите партии - и най-вече от партиите, които се схващат като най-сходни с тях. Спомням си как преди повече от 10 години един мой бивш преподавател рисуваше по дъската и ни обясняваше - "ако искате да спечелите повече гласове на изборите, създайте си опозиция". Защото опозицията "дърпа" гласове от не от "нашата" партия, а от партията, която е срещу "нас." Бого и Зелените са симпатични най-вече на млади хора, които нямат голямо доверие в политиката, но също и на такива, които са потенциални гласоподаватели на Синята коалиция. Още повече, че Бого се възприема като "антикомунист" (платформата на Зелените иначе бих окачествила като "лява", но в Западен, не в нашенски смисъл на "ляво").
Ето защо не мога да се съглася с Комитата, когото иначе много уважавам, когато ни призовава да "дадем едно рамо" на Зелените, дори и да нямаме намерение да гласуваме за нас. Не е честно - подписите се събират за това, за да докажат готовността на определено количество гласоподаватели да гласуват за дадена партия, а не просто за да покажем, че някой ни е симпатичен. То е все едно да подскажем на някого на конкурсен изпит - така му даваме шанс да влезе по нечестен начин, като в същото време рискуваме ние да не влезем.
Извод - можем да подкрепяме и Бого, и Мария Ненова, и Господин И в качеството им на активни граждани. Но не можем да гласуваме и за Бого, и за Мария Ненова, и за БСП.
Тук може да възразите, че Бого ще се кандидатира за евродепутат, а Мария - за българския парламент. Но трябва да си даваме сметка и че евро-вотът естествено се възприема като тест за парламентарния и оказва влияние как хората ще гласуват през юли. Освен това, имайте предвид, че, първо, от електоратите на всички партии, които имат някакви шансове да се класират на едните или на другите избори, този на Синята коалиция е най-слабо мотивираният. Второ, мотивацията за изборите за европейски парламент е чувствително по-слаба от мотивацията за парламентарните избори. Трето, макар декларираната мотивация за участие в парламентарните избори е по-голама, факторът "юли" по естествен начин ще откаже много хора - и то предимно икономически активни гласоподаватели, които могат да си позволят почивка. Всичко това прави влизането на Синята коалиция в следващия парламент много на ръба. А пенсионерите ще си останат вкъщи и голямата част от тях, знаете, ще гласуват за БСП. Електоратът на ДПС също е стабилен.
Искам и друго да кажа. Бого и Зелените нямат абсолютно никакъв шанс за изборите за европейски парламент. Ама никакъв. Първо, защото тези, които биха гласували за тази партия, са пренебрежимо малко. Това, че доста народ демонстрира симпатии към Зелените, а няма да гласува за тях, в крайна сметка ще изиграе лоша шега на самите Зелени. Бого цитира изследване на "Маркет Линкс, според което 10% от анкетираните "одобряват" зелените, ама едно е да одобряваш, друго е да гласуваш. Прегледах резултатите от изследването и въпросът е одобрението е единственият, в чийто отговори се появяват Зелените. Второ, напоследък питах някои социолози защо в предизборните проучвания не включват Зелените. Ами трудно е, казват. На отворен въпрос "За кого ще гласувате" се оказва, че голяма част от тези, които биха гласували за някоя от зелените партии, дори не знаят как се казва тя, така че резултатите, които се получават, би било несериозно да бъдат статистически обобщавани. Има няколко партии със зелено в името си, които не се долюбват много една друга (за да е пълна кашата, една от тях дори е член на Европейската Зелена партия); ако стане така, че минимум две от тях кандидатстват за ЕП, и без това мижавият вот напълно ще се разпилее.
Пък и спомнете си какъв интернет ентусиазъм беше при кандидатирането на Мартин Димитров за евродепутат. Това не му помогна. А днес за Бого и Зелените не виждаме и частица от този ентусиазъм, само тук-таме по някой доброжелателен пост.
Та след като Бого и Зелените нямат шанс, единственото, което могат да постигнат, е да отклоняват гласове. Сещайте се кой печели от това. Вярвам, че и Бого, и много от Зелените (някои от които познавам и мога да определя като честни хора) имат чисти намерения, но това не означава, че други не ги използват... Не мога да докажа дали Зелените са умишлено използвани, или не. Но знам, че предпочитам да виждам Бого сред гражданите, а не сред политиците, защото като активен гражданин е просто незаменим.
Започвам с това, че изключително много харесвам, уважавам и ценя Бого - и като активен гражданин, и като човек, на когото, както лично съм се убедила, може да се разчита. Бого беше един от първите блогъри, които застанаха в защита на борбата ни да свалим Александър Воденичаров от незаконно заемания декански пост и винаги ще му бъда благодарна за това. Бого върши и страхотна работа с инициативите си срещу следенето в Интернет, Бого организира много полезни срещи на блогъри и други в IT сектора... Убедена съм, че гражданското ни общество (доколкото го има) изобщо нямаше да е същото без Богомил Шопов.
Защо тогава няма да гласувам за него? Основно по две причини. Първата е, че кандидатурата му за евродепутат е издигната от Зелените. Втората (свързана с първата) е, че смятам, че Бого може да бъде много по-полезен като активен гражданин, отколкото като политик.
Зелените щяха да са ми по-скоро симпатични, ако бяха гражданско движение. Те обаче са партия - партия, която се държи като гражданско движение. Това е много опасна комбинация. От една страна, потенциалните гласоподаватели на Зелените ги харесват най-вече заради гражданския им ангажимент, за това, че изглеждат принципно различно от "традиционните партии". От друга страна обаче, една партия си е партия и е лицемерие да се прави на нещо друго, за да привлече гласоподаватели, защото в момента, в който започне да участва в политиката, за нея няма да има друг избор, освен да се държи като партия. И колкото повече отрича "партийността", толкова по-некадърна партия ще бъде (виждали сме го по НДСВ, по "Атака"...)
Какви са принципните разлики между гражданските движения и партиите?
Гражданските движения имат за основна цел да отстояват определени каузи (или интереси) - примерно запазване на природата, права на хората с увреждания, правата на интернет потребителите и пр. За едно гражданско движение не е необходимо да има визия за всичко. Примерно, ако се бориш за достъпна градска среда за хората с увреждания, не е нужно да разбираш от ядрена енергетика. Хора с различни политически убеждения могат да симпатизират или не на дадена гражданска кауза или движение (например млади социалисти и млади костовисти може заедно да участват в екологични инициативи без никакви угризения на съвестта). Важно е да се каже и че гражданската активност ограничава политическата власт - колкото по-слабо е едно гражданско общество, толкова по-големи са претенциите на политическата власт за надмощие във всяка сфера от живота.
Политическите партии също имат за цел да защитават интересите на определени социални групи. Първата и по-малко съществена разлика между тях и гражданските движения е, че става въпрос за по-големи групи ("партия на епилептиците" звучи несериозно, "партия на пенсионерите" не би спечелила доверието дори на самите пенсионери...). Ключовата разлика е, че партиите имат претенция за участие в политическата власт. От това следват най-малкото две неща:
Първо, ако искаш да участваш във властта, трябва да имаш визия по всички въпроси, с които политиката се занимава, а не само по тези, които те интересуват. Трябва да разбираш не само от екология и цифрови права, а и от икономика, образование, култура, селско стопанство и т.н. и т.н. И, което е още по-важно - трябва да имаш идея как да подредиш всички тези неща в добре работеща система. Трябва, освен това, да знаеш, че "политиката е изкуство на възможното", да си способен на работа в екипи, в които се налага да правиш определени компромиси, да имаш идея какви компромиси би допуснал и какви - не.
В това отношение Бого ми стои... несериозно. Той иска да стане евродепутат, за да защитава природата и цифровите права, но си признава без никакво притеснение, че не разбира от икономика, а от интервютата на Балтазар Иванович (1, 2) и Боян Юруков с него стигам до извода, че не разбира и от много други неща, които следва да са базисни за един политик, особено пък европейски. Що се отнася до платформата на Зелените - ами инфантилничка е, повече прилича на цели на неправителствена организация, която се опитва да печели проекти, отколкото на политическа платформа (като започнем с "прекратяване на унищожаването на природата", което е хубаво като пожелание, но практически неосъществимо, най-малкото, защото е неясно дефинирано - ние унищожаваме природа и като дишаме).
Второ, в политиката има конкуренция. Когато една партия иска да участва в изборите, тя е или съюзник, или конкурент на всеки от останалите участници в предизборната надпревара. Ако е съюзник, това следва да се уточни по формален начин, посредством предизборно споразумение. Ако е конкурент, трябва да е изначално ясно, че конкурентите отнемат гласове от другите партии - и най-вече от партиите, които се схващат като най-сходни с тях. Спомням си как преди повече от 10 години един мой бивш преподавател рисуваше по дъската и ни обясняваше - "ако искате да спечелите повече гласове на изборите, създайте си опозиция". Защото опозицията "дърпа" гласове от не от "нашата" партия, а от партията, която е срещу "нас." Бого и Зелените са симпатични най-вече на млади хора, които нямат голямо доверие в политиката, но също и на такива, които са потенциални гласоподаватели на Синята коалиция. Още повече, че Бого се възприема като "антикомунист" (платформата на Зелените иначе бих окачествила като "лява", но в Западен, не в нашенски смисъл на "ляво").
Ето защо не мога да се съглася с Комитата, когото иначе много уважавам, когато ни призовава да "дадем едно рамо" на Зелените, дори и да нямаме намерение да гласуваме за нас. Не е честно - подписите се събират за това, за да докажат готовността на определено количество гласоподаватели да гласуват за дадена партия, а не просто за да покажем, че някой ни е симпатичен. То е все едно да подскажем на някого на конкурсен изпит - така му даваме шанс да влезе по нечестен начин, като в същото време рискуваме ние да не влезем.
Извод - можем да подкрепяме и Бого, и Мария Ненова, и Господин И в качеството им на активни граждани. Но не можем да гласуваме и за Бого, и за Мария Ненова, и за БСП.
Тук може да възразите, че Бого ще се кандидатира за евродепутат, а Мария - за българския парламент. Но трябва да си даваме сметка и че евро-вотът естествено се възприема като тест за парламентарния и оказва влияние как хората ще гласуват през юли. Освен това, имайте предвид, че, първо, от електоратите на всички партии, които имат някакви шансове да се класират на едните или на другите избори, този на Синята коалиция е най-слабо мотивираният. Второ, мотивацията за изборите за европейски парламент е чувствително по-слаба от мотивацията за парламентарните избори. Трето, макар декларираната мотивация за участие в парламентарните избори е по-голама, факторът "юли" по естествен начин ще откаже много хора - и то предимно икономически активни гласоподаватели, които могат да си позволят почивка. Всичко това прави влизането на Синята коалиция в следващия парламент много на ръба. А пенсионерите ще си останат вкъщи и голямата част от тях, знаете, ще гласуват за БСП. Електоратът на ДПС също е стабилен.
Искам и друго да кажа. Бого и Зелените нямат абсолютно никакъв шанс за изборите за европейски парламент. Ама никакъв. Първо, защото тези, които биха гласували за тази партия, са пренебрежимо малко. Това, че доста народ демонстрира симпатии към Зелените, а няма да гласува за тях, в крайна сметка ще изиграе лоша шега на самите Зелени. Бого цитира изследване на "Маркет Линкс, според което 10% от анкетираните "одобряват" зелените, ама едно е да одобряваш, друго е да гласуваш. Прегледах резултатите от изследването и въпросът е одобрението е единственият, в чийто отговори се появяват Зелените. Второ, напоследък питах някои социолози защо в предизборните проучвания не включват Зелените. Ами трудно е, казват. На отворен въпрос "За кого ще гласувате" се оказва, че голяма част от тези, които биха гласували за някоя от зелените партии, дори не знаят как се казва тя, така че резултатите, които се получават, би било несериозно да бъдат статистически обобщавани. Има няколко партии със зелено в името си, които не се долюбват много една друга (за да е пълна кашата, една от тях дори е член на Европейската Зелена партия); ако стане така, че минимум две от тях кандидатстват за ЕП, и без това мижавият вот напълно ще се разпилее.
Пък и спомнете си какъв интернет ентусиазъм беше при кандидатирането на Мартин Димитров за евродепутат. Това не му помогна. А днес за Бого и Зелените не виждаме и частица от този ентусиазъм, само тук-таме по някой доброжелателен пост.
Та след като Бого и Зелените нямат шанс, единственото, което могат да постигнат, е да отклоняват гласове. Сещайте се кой печели от това. Вярвам, че и Бого, и много от Зелените (някои от които познавам и мога да определя като честни хора) имат чисти намерения, но това не означава, че други не ги използват... Не мога да докажа дали Зелените са умишлено използвани, или не. Но знам, че предпочитам да виждам Бого сред гражданите, а не сред политиците, защото като активен гражданин е просто незаменим.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
