1200 лева е общата сума за първите две нива на общия курс по немски в Гьоте-институт.
Преди няколко месеца писах, че започнах да уча немски с два безплатни курса на Дойче веле. С течение на времето интерактивният курс ми стана доста тегав, но любимия ми за Хари го минах общо веднъж и половина - успях да отворя упражненията му от стар браузър и ги намерих за хем полезни, хем много приятни. От стария браузър епизодите се виждат като анимационни клипчета, не само звук на фона на статична картинка.
Продължих да уча немски обаче почти всеки ден. Реших да не гоня все по-високи нива, а по-скоро да се старая нещо да ми влиза в главата. Но прекарвайки известно време в Германия и виждайки, че елементарна фраза не мога прилично да вържа на езика, взех да се отчайвам, въпреки че не изоставих ученето. Реших обаче да запиша курс в Гьоте-институт - не съм чувала за по-добри курсове от техните. И прецених, че като уча език, по-добре да го правя като хората.
И така, в петък се явих на тест за входно ниво. Първо имаше дълго събеседване с изпитващата преподавателка, а после - самият тест. Много се притеснявах от устния изпит. Но преподавателката се държеше толкова предразполагащо, че на моменти забравях, че съм на изпит. Според мен говорех ужасяващо зле, но все пак успях да разкажа доста неща, включително стигнахме до турците в берлинския квартал "Кройцберг". Изпитващата беше супер търпелива и ако не беше ясно какво искам да кажа, ме подтикваше да се преформулирам.
После беше самият тест, в който упражненията за слушане като че ми бяха най-ясни. Имаше въпроси, от които нищо не разбрах. И колкото и да си казвах, че това е в реда на нещата, защото тестът е за всички нива, усещането ми беше, че съм се издънила тотално.
Ама резултатът от теста излезе В1. Казах на преподавателката, че искам да запиша А2, щото съм добре с текстовете, но не мога да говоря на немски. Тя положи доста усилия да ме разубеди, като започна с това, че тя е преподавателят и сигурно по-добре от мен може да прецени дали мога да говоря немски. И че съм твърде самокритична, вероятно поради професията си. Щяло да ми е скучно. Накрая реши да удари по съвестта ми, като рече, че нямало да бъде добре за останалите в курса А2, ако се запиша в него. И че съм щяла да преча на колежката ѝ.
Така че от октомври, живот и здраве, започвам В1.1 в Гьоте-институт. За разлика от А и С нивата, В-тата са цели четири курса. Обмислях възможността да запиша В1.1 е и В1.2 заедно в един интензивен курс, като така спестя време и 180 лева. Но предпочитам да не го правя, защото първоначално ще ми се налага доста да уча, за да се справям прилично за ниво B1. И четири дена немски на седмица може да ми дойдат в повече. Ако по-нататък (живот, здраве и пари) видя, че се справям, може и да запиша някой ускорен курс, стига да има удобен за мен.
Междувременно, до октомври ще гледам да поогладя малко познанията си по езика. С говоренето едва ли ще напредна, но поне ще се позанимая с малко повече граматика.
Освен това, отсега си точа зъбите за разговорните курсове на Гьоте-институт, които обаче са за по-горни нива. И не заместват общите, а ги допълват, което всъщност е хубаво.
Преди няколко месеца писах, че започнах да уча немски с два безплатни курса на Дойче веле. С течение на времето интерактивният курс ми стана доста тегав, но любимия ми за Хари го минах общо веднъж и половина - успях да отворя упражненията му от стар браузър и ги намерих за хем полезни, хем много приятни. От стария браузър епизодите се виждат като анимационни клипчета, не само звук на фона на статична картинка.
Продължих да уча немски обаче почти всеки ден. Реших да не гоня все по-високи нива, а по-скоро да се старая нещо да ми влиза в главата. Но прекарвайки известно време в Германия и виждайки, че елементарна фраза не мога прилично да вържа на езика, взех да се отчайвам, въпреки че не изоставих ученето. Реших обаче да запиша курс в Гьоте-институт - не съм чувала за по-добри курсове от техните. И прецених, че като уча език, по-добре да го правя като хората.
И така, в петък се явих на тест за входно ниво. Първо имаше дълго събеседване с изпитващата преподавателка, а после - самият тест. Много се притеснявах от устния изпит. Но преподавателката се държеше толкова предразполагащо, че на моменти забравях, че съм на изпит. Според мен говорех ужасяващо зле, но все пак успях да разкажа доста неща, включително стигнахме до турците в берлинския квартал "Кройцберг". Изпитващата беше супер търпелива и ако не беше ясно какво искам да кажа, ме подтикваше да се преформулирам.
После беше самият тест, в който упражненията за слушане като че ми бяха най-ясни. Имаше въпроси, от които нищо не разбрах. И колкото и да си казвах, че това е в реда на нещата, защото тестът е за всички нива, усещането ми беше, че съм се издънила тотално.
Ама резултатът от теста излезе В1. Казах на преподавателката, че искам да запиша А2, щото съм добре с текстовете, но не мога да говоря на немски. Тя положи доста усилия да ме разубеди, като започна с това, че тя е преподавателят и сигурно по-добре от мен може да прецени дали мога да говоря немски. И че съм твърде самокритична, вероятно поради професията си. Щяло да ми е скучно. Накрая реши да удари по съвестта ми, като рече, че нямало да бъде добре за останалите в курса А2, ако се запиша в него. И че съм щяла да преча на колежката ѝ.
Така че от октомври, живот и здраве, започвам В1.1 в Гьоте-институт. За разлика от А и С нивата, В-тата са цели четири курса. Обмислях възможността да запиша В1.1 е и В1.2 заедно в един интензивен курс, като така спестя време и 180 лева. Но предпочитам да не го правя, защото първоначално ще ми се налага доста да уча, за да се справям прилично за ниво B1. И четири дена немски на седмица може да ми дойдат в повече. Ако по-нататък (живот, здраве и пари) видя, че се справям, може и да запиша някой ускорен курс, стига да има удобен за мен.
Междувременно, до октомври ще гледам да поогладя малко познанията си по езика. С говоренето едва ли ще напредна, но поне ще се позанимая с малко повече граматика.
Освен това, отсега си точа зъбите за разговорните курсове на Гьоте-институт, които обаче са за по-горни нива. И не заместват общите, а ги допълват, което всъщност е хубаво.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар