Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

7.05.2010 г.

Как ехото заглъхва


Посещаемостта на блога ми най-сетне проявява признаци на нормализация, което е добре. В противен случай, току виж съм се изкушила да си сложа реклами (шегувам се, не бих го направила).

Не е добре обаче, че докато историята на Аревик започна да омръзва и на граждани, и на медии, след два дни се навършват точно два месеца, откакто тя е незаконно задържана в Бусманци. А предпразнично върху Давид беше упражнен не по-малко незаконен натиск в полицията в Монтана да подпише документ, че е съгласен да бъде депортиран.

Не е добре и че случаят на Аревик и Давид се разглежда и от съпричастни, и от опоненти като изолиран от ситуацията на стотици чужденци в България, които са в аналогична ситуация. Докато групата в защита на Аревик продължава да расте, размерът на подписката за регулиране на статута на нелегалните имигранти почти замръзна.

Е, приятно прекарване на почивните дни на всички, които имат свободата да прочетат това.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


2 коментара :

  1. О, колко познато ми изглежда всичко това...;)
    Дано достатъчно много хора изявим волята си в подписката, дано после има ефект и въобще... дано заживеем и се зачувстваме като нормални граждани, дано.

    ОтговорИзтриване
  2. Изглежда ти нормално, защото е закономерно, за съжаление. На хората нещо им става тема от ден до пладне, после изместват интереса си към друго, но междувременно на потърпевшите не им става по-леко.

    Днес например, гледайки новините, се удивих, че българските моряци още са в плен на сомалийските пирати. В някакъв момент медиите са сметнали, че темата е изчерпана (или са посъветвани да не се ровят) и... кой си спомня вече за моряците, а те са си там.

    ОтговорИзтриване