Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.08.2019 г.

На кого му се учи немски на ниво С2?

Някои от немските книжки, с които се сдобивам в последните години

Ако немският ви е на ниво С1 и в следващата половин година ще сте в София, имам предложение. Или идея, или молба – наречете го, както искате:

Бихте ли се записали за курс на ниво С2 в Гьоте-институт – София? Два пъти седмично, вечер. Записванията са от 3 септември на сайта на Гьоте-институт или на място. Записването продължава около седмица, мисля (по-точно – след толкова време съобщават дали един курс ще се състои, или не).

Работата е там, че вече съм стигнала до това ниво, а в последните години курсовете за него пропадат поради липса на достатъчно желаещи. Записват се по един-двама души.

Защо пропадат курсовете С2? Ами повечето хора учат езици по прагматични причини – най-вече да следват или да работят в друга държава. За тази цел се налага да „покрият“ определено ниво. В повечето случаи им е достатъчно, ако не В2, то С1. С2 е необходимо в много малко случаи – ако човек иска да става актьор или професионален преводач например.

Имам участта да съм от немното хора, които учат езици заради тях, а не защото им трябват за нещо. И като съм стигнала донякъде, ми се иска да задълбая повече. Да науча повече тънкости. По-свободно да чета книги и да общувам по-пълнокръвно. Евентуално – да превеждам или да редакторствам.

Започнах да уча немски в Гьоте-институт през есента на 2016 г. и досега всяка година карам по два курса (като се изключи един летен курс към друга школа в Берлин, която също горещо препоръчвам). Смятам, че език най-добре се учи бавно. И понеже заникъде не бързам, мога да си го позволя.

Поводът най-сетне да се захвана сериозно с немския (след два предишни опита, които не доведоха за нищо) беше да мога да се оправям при пътуванията си в Германия. Щях да съм приключила курсовете на доста по-ниско ниво, ако нямах и по-сериозна причина – просто харесвам немския език. Откакто гледах „Криле на желанието“ на Вим Вендерс, го намирам за изключително красив език. Да, граматиката му е доста сложна, към което се прибавя и огромна собствена лексика, както и типичното немско словообразуване на предълги думи. Но пък със своята комплексност и систематичност немската граматика ми помага да разбирам по-добре и граматиките на други езици, които съм учила, включително и българската.

Абе просто… учи ми се немски.

След три години и шест курса в Гьоте-институт се чувствам там като у дома си и, да си призная, ще ми е мъчно, ако тази есен се окажа без курс. Ако пак не се съберат хора за С2, може би ще запиша за трети път С1.2 (карах го веднъж непълно в Берлин и после в София), стига да е по учебник, по който не съм учила досега.

Също така смятам да запиша и един нов курс, веднъж седмично, посветен на теми, свързани с политиката и икономиката на Германия. Или (ако не се състои) разговорен курс. И тази есен да карам два курса. Ако ви звучи интересно, ще се радвам да си правим компания не в един, а в два курса.

И така – учи ли ви се немски с мен в Гьоте-институт?



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар