Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

15.10.2011 г.

Венцислава и Тереза Боро отлетяха за Нигерия

Венцислава и Тереза Боро на Терминал 2


Тази сутрин Венци и Теса благополучно отлетяха за Истанбул, а оттам - за Лагос. Предавам благодарността на Венцислава на всички, които допринесоха семейство Боро да се събере.
Сега, след като няма връщане назад, искам да призная няколко неща.

Първо, мъчно ми е за Венцислава. И защото е прекрасен човек и приятел, и защото е сърцата и смела допринасяше много за борбата за правата на смесените семейства в България.

Второ, не съм убедена дали постъпих правилно, като я посъветвах да замине за Нигерия, вместо да ѝ вдъхвам сили да продължава да се бори тук. По-лесно ми беше да организирам акции за събиране на пари за билет, отколкото да я гледам как буквално се разпада и да я убеждавам да продължава жертва себе си и детето си в името на всички в тяхното положение. Това, че успяхме да съберем едно българско семейство извън България, не означава, че проблемът е решен. Защото проблемът е, че българската държава си позволява безнаказано да разделя семейства, чиито членове са български граждани.

Но знам, че историята не приключва тук. Делото срещу Външно министерство за отказа на визата на Джони продължава. Съдебното заседание, което трябваше да се състои на 5 октомври, е отложено за 5 декември, защото от "Миграция" не са представили на съда пълната преписка по случая на Джони. Ако и тогава не го направят, ги чака глоба от 500 лева (което е равностойността на издръжката на един чужденец, затворен в Бусманци или Любимец, за две седмици). Може би поради комичния размер на евентуалната глоба делото се отлага вече три пъти...

Венцислава ще продължава да се бори за правото да живее в България с мъжа и детето си. Просто сме помогнали борбата ѝ да бъде по-поносима, защото вече е с мъжа, когото обича, а детето ѝ има баща. И се надявам, че един ден ще се върне със семейството си. И че ще осъди България в международен съд.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

12 коментара :

  1. Допринесла си, Светла, за това щастие на лицето на ВЕнцислава, което се вижда на снимката, за щастливото личице на малката и за щастието на лицето на мъжа, който ги очаква!

    ОтговорИзтриване
  2. Милена, само исках да е ясно, че това не решава принципния проблем :-). И че е добре да нямаме илюзията, че сме го решили.

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления Светла :) за упорството и това, че помогна това семейство да бъде заедно отново.

    ОтговорИзтриване
  4. Неискам да щракна само върху  сърчицето, че ми харесва . Искам да кажа, много хубаави неща .Но незная кое е наи правелно.Хубаво е има хора, като теб които помагат в такива моменти,в които човек иска да чуе нещо хубаво.Благодаря ти ,че ме запозна с тази  история. 

    ОтговорИзтриване
  5. Защо ли съм скептична, че в Нигерия семейството ще "цъфне та ще върже", само дано и там има благородни хора, които да им помогната да се върнат в България.

    ОтговорИзтриване
  6. По моя информация не са цъфнали и вързали, но поне са заедно...

    ОтговорИзтриване
  7. Илияна Фараг: За жалост, усещам, че ме чака съдбата на Венцислава и много българки, осмелили се да сключат брак с чужденец ....Аз също съм далеч от съпруга си, бащата на детето ми и любовта на живота ми.. Той в Египет, ние тук. И всичко по вина на Външно министерство.Така са решили "богоизбраните" . Сами си създават и пишат законите, други пък пренебрегват , когато си решат. И така приключва  работният им ден. Свършили са си работата добре, без тежест в сърцето. Ще се приберат вкъщи доволни от свършеното и може би и ще изкоментират с насмешка някаква история от деня си, като например семейната сага на семейство от смесен брак. Ще гушнат деца, съпруга ще ги целунат за лека нощ и ще им прошепнат колко много ги обичат. И в същото време са приспали своята съвест. И в същото време друго семейство страда,защото е обречено на раздяла.Друго дете заспива само без да е усетило ласката на баща си..просто така.

    ОтговорИзтриване
  8. Илияна, борите ли се по някакъв начин? Водите ли дело?

    ОтговорИзтриване
  9. Разбира се, Светла, боря се, въпреки че моята история е малко по-различна, казусът е един и същ  - ние
    не можем да бъдем заедно като семейство тук в България, в родната ми
    държава и в родната държава на детето ми- Предстои ми да обжалвам
    отказа, тъй като
     не знаех, че имам право на обжалване на виза тип Д. А и
    кой отказ да обжалвам, "отказ по е-mail"? ? ? Бавиха ни и ни въртяха близо 2 месеца докато след натиск и настояване от моя страна съобщиха по е-mail" през септември,че отказа ни е бил още от 9 август. Последваха писма от мое име до тях за да получа мотиви за този отказ, но така и си останах с чакането. Адвокат имам, но май ми се струва, че и той не знае с какво се захваща и  никак не ми помага. Така че се боря сама. Пиша до медии,предавания. Засега имам отговора само на една телевизия и репортерката се свърза с мен и обеща да направим репортаж.Агенцията за закрила на детето ми отказа съдействие, тъй като било неправомерно една институция да се меси в работата на друга институция. Постоянно се ровя къде ли не, но съм съвсем сама.Сама... с три дечица вкъщи и с много надежди...

    ОтговорИзтриване
  10. С Валерия Иларева познавате ли се? Знаете ли, че има група във Фейсбук за равни права на семействата на българи и чужденци? Ако имате нужда от повече информация, ще Ви пиша имейл. По-късно днес следобед обаче, сега излизам.

    ОтговорИзтриване
  11. Ще намеря тази група във Фейсбук непременно. Аз се свързах с една друга потърпевша българка, омъжена за  гвинеец - Адриана Георгиева. Излъчиха нейната история по БНТ миналата година.След много мъки и може би под въздействието на медиите и нейната борбеност, тя е успяла да издейства виза  Д за съпруга си, но сега имат отказ на молбата им за получаване на  българско гражданство на съпруга й.. Така че борбата й продължава.  Възхищавам й се и искам да следвам нейния път.., помага ми с каквото може и ми дава силна морална подкрепа, която е много важна за мен. Понякога от безсилие, изпадам в депресия, но това е нормална човешка реакция за човек, който страда и преживява дълбоко . И пак се изправям, пак намирам сили и търся пътища.. Благодаря за отделеното внимание. Бих искала да Ви попитам много неща, но когато имате време ще поговорим.Опитах да се свържа с Венцислава, но нямам точни координати.

    ОтговорИзтриване