Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

5.08.2009 г.

Корупция "на парче" - докога?

Напоследък позанемарих блога си, доста работа ми се събра. А написах коментар в блога на Христо Христов, че ще подхвана тема, разисквана от него.

Христо е колега социолог, работи в агенция "Скан". Знам го от блога му, но преди около две седмици имах възможност да се запозная с него и "offline" (за сетен път се уверявам, че светът е клаустрофобично малък). Ако намирате интересни теми като тези за корупцията в образованието в моя блог, вероятно ще харесате и неговия.

В два свои поста ("Петкан Илиев, осъден без присъда" и "Протокол на Комисията, назначена със заповед на ректора за вътрешна проверка по случая с гл.ас. Петкан Илиев") Христо Христов изказва позиция по нашумелия случай с уличения за корупция преподавател от УНСС. Горещо ви препоръчвам да ги прочетете! 


Мълчаливото толериране на подобни практики от страна и на образователното министерство, и на съдебната система, води до реална безнаказаност. До момента, в който някой стане неудобен - разчистваме си сметките с него, "преборваме се с корупцията" и продължаваме по старому. Прочетете протокола на комисията, сформирана по случая "Петкан Илиев", смехотворен е (но все пак - чест прави на УНСС, че публикува подобни протоколи на сайта си, такова нещо за ЮЗУ не може и да се мечтае, вместо това се налага човек да се добира до важни документи със сума ти препятствия, ако изобщо му ги дадат, и някои от тях да се публикуват в интернет анонимно). Комисията разследва, освен Илиев... няколко студенти и един инспектор в Учебен отдел, не намира доказателства за корупция, но все пак предлага гл. ас. Илиев да бъде понижен в длъжност.

Като говоря за бездействие от страна на образователното министерство и съдебната система (и не само на тях), не твърдя тези неща без причина. Ако съответните институции си бяха на мястото, огласяването на много от документите за различни нередности в ЮЗУ, публикувани ето тук, нямаше да остане без последствия. Можете да питате Петър Дошков вярно ли е, че съдиите в няколко съдилища в Югозападния регион си правят отвод по делото, което той заведе заради уволнението си. Дори съдии, които не са били призовавани! Ей така, превантивно. Не на последно място, защото Дошков оспорва не само легитимността на уволнението си, а и легитимността на университетското ръководство.

Крайно време е да престанем да гледаме на корупцията "на парче". Днес ще обвинят един, утре друг - Вальо (Топлото), Сашо, Петкан или Драган - все едно. Днес ще говорят за един университет, утре за друг. Преподавател от Журналистическия факултет на СУ бива заснет да изисква секс срещу оценка от студентка, преподавателят е отстранен, студентката - порицана (не само от преподаватели, а и, забележете, от състуденти), че петни авторитета на университета и факултета, и толкоз. Вдига се шум около казуса с нилигитимния декан в ЮЗУ Александър Воденичаров, в резултат на активността на няколко преподаватели и медии се стига до оставката му и скоро историята заглъхва. Сега се вдига шум около УНСС, скоро и това ще се забрави. Утре ще се вдигне шум около друг преподавател и университет и огромната част от журналистите няма и да припомнят "за протокола" предишните случаи...

Всъщност, като се замисля, обстоятелството, че на корупцията се гледа "на парче", не е резултат от човешката глупост, а си има причини. Подобно мислене е характерно както за социалистическата идеология, така и за всяка нагласа, която е склонна да оправдава социалната система. Ако има насилие в училище, то проблемът е "в семейството" - родителите не си възпитават добре децата (а защо в едни общества ги възпитават "добре", а в други "зле"?). Ако има корупция, това са "изолирани явления", дело на "лоши хора". Ако студентите купуват курсови работи, то е, защото "ги мързи", а ако преподавателите не правят нищо по въпроса, то е, защото са "безсилни" (ама я се опитайте да пробутате нещо copy-paste в университет в Англия).

А корупцията (както и насилието в училище, и престъпността и т.н.) е системно нещо, тя съществува в такава степен, каквато социалната структура допуска. За да се ограничи, значи, корупцията в образованието, не е достатъчно да се уволнят няколко дребни риби. Нито да "хвръкне" някоя и друга ректорска (или дори министърска) глава. Не е достатъчно дори (въпреки че е много желателно) да се правят пълни външни одити на образователните институции. Нищо няма да се промени без осигуряване на прозрачност (защото корупцията изначално вирее в непрозрачна среда), независим външен контрол (защото понастоящем има основно зависим вътрешен и почерпен на ресторант, или пък приятелски, външен контрол), защо не и изработване на системи за външно оценяване на качеството на обучение (в университетите не е толкова лесно, колкото в училище, но не е и невъзможно). И най-вече - поставяне на студентите, които сега са сведени до средство за оцеляване на работните места на преподавателите си, в центъра на образователната система. А това, на свой ред, изисква цялостно преструктуриране на тази система. Което пък би се оказало политически много непопулярна мярка, защото би настанал един ми ти интелектуалски вой...

Вярно е, че сме в период на икономическа криза, но реформите във висшето образование и науката не следва да се свеждат единствено до въвеждане на проектно финансиране, защото, ако останалото не се промени, и проектното финансиране ще улегне в познатите ни корупционни схеми. Още повече, че за проекти, каквито има за образователната сфера, обикновено е позволено да кандидатстват само юридически лица, напр. университети. Катедри или факултети не могат да кандидатстват, защото не са самостоятелни юридически лица. Близко е до ума, че ако проектите, за които се кандидатства, се одобряват на ниво "университет", ще печелят проектите, които са удобни на ръководството (или пък са дело на самото ръководство), а за неудобните и несимпатичните едиственият изход би бил да регистрират самостоятелно юридическо лице, което пък ще ги постави в по-неизгодна позиция като кандидатстваща организация...

Засега не виждам индикации за управленска воля за борба с корупцията в образованието, дали ни остава да чакаме Европейският съюз да ни "сгащи" и за това?

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. Интересни разсъждения. Бих допълнил, че е абсолютно наложително и в средното и във висшето образование да се въведе правилото - който обучава, не може да поставя крайна оценка за постиженията на обучаваните. Това трябва да се извършва от външна и независима институция. Освен това е време да се промени цялостната философия на образованието - в центъра обучавания.
    Ангел

    ОтговорИзтриване
  2. Г-жа Кънева,за корупцията в системата на образованието може да се говори много. Но аз имам малко по-различно мнение за това. Не става въпрос дали един студент е предложил нещо, а друг, който има власта ще даде. В България има десетки "висши" учебни заведения, с по - добро или по-лошо качество и това ще се случва. Проблемът е, че не съществува механизъм, който да оцени знанията на един човек по коректен начин и за него това знание да бъде ценост. Ако си купил само една подвързана хартия, не можеш да бъдеш полезен на хората, които ще бъдат твои работодатели и т.н. Премери могат да се дадат от всякъде: и частни организаци и държавни. И много често съм чувал, защо да не си купя една диплома, така или иначе, нищо не зависи от нея. Когато не се цени "съдържанието", а само "опаковката", винаги ще има желаещи да "купят" само опаковката(ако могат)

    ОтговорИзтриване
  3. От дните, когато Петкан-овия случай заливаше СМИ-тата, на мен ми се наби здраво в главата словосъчетанието "колегиален натиск" - като презумпцията беше - щом е действано под "колегиален натиск" - не само за никаква корупция не може да става дума, ами то, колегиалният натиск си е нещо едва ли не задължително за всеки уважаващ себе си член на академичния състав. И съм останал с впечатление, че тезата за "колегиалния натиск", като нещо нормално и ненаказуемо се вазприема безрезервно от всички т.нар. отговорни фактори.
    Много ми хареса израза "приятелски външен контрол" - такъв е 100% външният контрол у нас (аз го наричам "трапезен") - особено в научни направления с по-малка по численост хабилитирана маса - там буквално става - аз проверявам теб, ти проверяваш мен - егати контрола! Е, в някои случаи има и "приятелски огън", но той никога не е бил със сериозни последствия.
    В предпоследното изречение на материала пък, се повдига един проблем, който май никога не съм чувал да се коментира ("...едиственият изход би бил да регистрират самостоятелно юридическо лице..."), а явно става дума за много фундаментален проблем. Моите впечатления са, че навсякъде в Европа (дет' се вика - от Атлантика до Урал) е масова практика, инициативни научни работници, ръботещи в държавни висши училища или научни институции да регистрират някакъв вид NGO, понеже иначе просто няма как да реализират идеите си. Т.е., аз твърдя, че това изобщо не е само български проблем, а става въпрос за едно следствие от (явно повсеместното) бюрократизиране и мафиотизиране на науката.

    ОтговорИзтриване
  4. Я го раздавайте малко по-лежерно ве, муцинки.

    ОтговорИзтриване
  5. Обвързването на образование и корупция е съвсем уместно и очаквано, не защото там където се учим, корумпираме, а защото там където ще отидем научени, ще се наложи да корумпираме.
    Размишленията в публикацията, не изглеждат толкова фрапантни, ако се замислите над дълбоките им подбуди. Корумпираният асистент може да е взел от глад, а не от алчност. Някой провери ли му заплатата и съотношението размер на заплата - цена на хляб!? Някой направи ли комисия, за да оцени защо асистента е още в България и защо не учи чужденчета!?
    Социалната среда, стандарта на живот и ежедневния пример на "черния джип" пораждат стремеж, а икономическата реалност го оправдава.
    Останалото са "зрелища", хляба го имаме ...

    ОтговорИзтриване
  6. Извинявам се, че чак сега отговарям на коментарите - бях извън София, после забравих...

    @ Ангелов. Това за крайната оценка и аз много съм го мислила. Остава проблемът с различните школи в хуманитарните науки обаче. Не трябва да има "разнобой" между критериите на преподавател и оценяващ. Не че такива неща не се получават и между преподавател и асистент понякога.

    @ liric1. А коя е госпожа Кънева? Иначе, възниква въпросът - а защо "се цени само опаковката"? Същите студенти, които тук минават, ако не с купени дипломи, то с копи-пейст, ако отидат на Запад, учат като луди.

    Андрей - съгласна съм.

    djingibi - чак пък толкова да е гладен един асистент. И аз съм била главен асистент, а в УНСС май се плаща повече, отколкото в ЮЗУ. Освен това въпросният е участвал и в доста проекти; изобщо, ако един преподавател е "гладен", има достатъчно законни начини, посредством които да си докарва допълнителни доходи. А ако някой иска джип, изобщо няма да става преподавател. Не мисля, че "гладът" сам по себе си може да е основание за корупция. В противен случай най-корумпирани щяха да са чистачките, а най-некорумпирани - шефовете на големите фирми. Ама не е така. Защото за корупцията са нужни и структурни условия. Та по тази причина твърдя, че не може сам асистент да направи "корупционна схема". Нито пък доцент. Трябват си и властови ресурси.

    ОтговорИзтриване
  7. Твърдението "А ако някой иска джип, изобщо няма да става преподавател." е абсурдно, най-малкото защото не отговаря подобаващо на "Защо не?!". А когато смесих глад и егоизъм в едно изречение, имах предвид мотивите, стимулите, подбудите ... (макар да има семантична разлика между понятията). Когато в околната среда чистачката взема повече от началника (примери много) и човека зад тъмното стъкло на джипа няма диплома за висше, защото не е пожелал да си купи такава от предразположен асистент във висше учебно заведение, остава да се чудим за мотива на корумпирания, а не за вярността на твърдението и изводите на измислени комисии.

    ОтговорИзтриване