Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.10.2008 г.

Награди за принос към свободата на духа "Георги Василев"


Георги Василев е българин, живеещ в Швейцария и основал награден фонд за принос към свободата на духа, за да подкрепя свободата на духа в България по начина, по който я разбира. До вчера не знаех кой е той, но абсолютно неочаквано получих писмо, с което от името на журито ме канят да присъствам на тазгодишното връчване на наградите и молят да потвърдя участието си. Журито се състои от Красен Станчев, Николай Неновски, Евгений Дайнов, Христо Христов, Венета Домусчиева, Веселин Комарски, Антонина Желязкова, Георги Господинов и Васко Кръпката - все хора, повечето от които безкрайто уважавам, но нямам спомен да съм общувала с нито един от тях, било то лично или виртуално. Ще ми се да споделя и кои са наградените, но виждам, че досега в интернет не е изтекла информация по въпроса; може би етикетът изисква да се изчака събитието, знам ли. Най-добре да почакам първо да обявят на сайта.

Лично аз харесах избора на журито. Разбира се, подобен избор винаги е субективен и може да се появят съображения от типа на - защо този, а не онзи. Ако аз трябваше да давам награда за свобода на духа, щях да я връча на Петър Дошков - толкова свободен дух, че нищо не може да го спре да се бори за законност до дупка.

Да се призная, бях много изненадана, когато получих поканата да присъствам на връчването на наградите. И ми стана изключително приятно, защото хора, които уважавам, но не познавам, са сметнали, че имам нещо общо със свободата на духа, та да ме поканят. Поканата получих на имейл адреса, който съм оставила в блога си; предполагам, че са го взели от там.

Толкова е хубаво, когато получавам знаци, че това, което аз и неколцина колеги правим, има смисъл. Има смисъл да кажеш, че в един университет стават незаконни неща. Има смисъл да мислиш за образованието и бъдещето на студентите, а не само за собственото си оцеляване. Има смисъл да продължаваш да понасяш остракизъм (един колега, и то от друг факултет, наскоро подметна в преподавателския автобус, че не било безопасно да се седи до мен в автобуса... уточнявам, че колегата сяда до мен понякога, но познавам и такива, които не смеят, за да не престане да им говори еди-кой-си), клевети, интриги, обвинения и какво ли още не, но да не допускаш да те пречупят, щом вярваш, че каузата ти е справедлива.

Когато получих поканата да присъствам на връчването на наградите, горе-долу по същото време прочетох анонимен коментар по свой адрес, че съм била тласкала Югозападен университет към ада и че да поздравиш някого с "The Road to Hell" на Chris Rea (което пък ми се приписва, без да съм го направила - не че смятам, че е лошо, ама
Chris Rea не е my cup of tea) било, видите ли, директен призив към насилие (?!).

Пука ми. Следващия път като ида на работа и видя там хора, които ме подминават като пътен знак, просто ще се сетя за поканата, която получих вчера.

Има смисъл.





Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. Светла, много хубаво! Много хубаво, че са те поканили! Ако тоя път не са дали наградата на Дошков, може следващия път да я дадат. Той я заслужава стопроцентово. А за да даде някой на някого награда, трябва преди това да получи информация и пр., нали така ...

    А от елементарните индивиди в ЮЗУ просто се абстрахирай. Много са, за съжаление, но начинът е този. А хубавото е, че има и нормални хора все пак там.

    ОтговорИзтриване
  2. Госпожа Енчева:

    Вашият коментар за музикалния поздрав е демагогия, както и всичко друго, което вие с още двама преподаватели правите през последните месеци. Копирам първоначалния пост от личния блог на Дошков, за да могат посетителите, включително и банкерът от Швейцария да знаят кого канят на връчване на награди за принос към свобода на духа. Поздравът с Пътят към ада е анонимен (анонимността във вашите блогове прикрива нищожния брой пишещи в тях под десетки различни самоличности), но друг един клип показан лично от вас в постинг 383, съдържа сцени на физическо насилие. За пореден път лъсва вашата демагогия и символно насилие, над което подлагате цял университет с най-висока акредитация, в който внушаващо болшинство преподаватели не се връзва на измислената ви кауза.

    403. анонимен - 375 и 383. svetlaen : Без да искате се издадохте
    27.10 13:07 с музикалните поздрави към доц. Д. Димитров за именния му ден. Вашият музикален избор - "Път към ада" най-добре изразява посоката, към която водите ЮЗУ (а дали само него?) от година насам. А музикалният поздрав на Свенчева си е жив призив за насилие... Много подходящо за имен ден.

    ОтговорИзтриване
  3. Красимир, благодаря ти! Виждаш ли, значи било възможно някой, който, ако не е чел, поне е подочувал за Пиер Бурдийо и термина му "символно насилие" (значи, с голяма вероятност), социолог, да заклеймява Пинк Флойд и филма на Алън Паркър "Стената" заради "сцени на физическо насилие". И това не става преди 1989 на партийно събрание, в което разясняват на младежта колко е лоша западната музика, а в 21 век! Може би трябваше да поздравя Димитър Димитров с Лили Иванова ;-).

    Ох, ситуацията е твърде сериозна, но при такъв коментар няма как да не ми стане смешно :-)))

    ОтговорИзтриване
  4. Светла, нещата трябва да се наричат със собствените им имена. Това не е нещо смешно, а е чиста форма на малоумие. А аз напоследък установявам, че мащабите на малоумието сред тая популация и в тая "държава" са просто потресаващи. Можеш да видиш в блога ми и текущите данни за малоумието в така наречената "съдебна система". Ще има и още.
    И малоумието, за съжаление, е непобедимо. Можеш да го описваш, но тъй като е толкова много, не можеш да го обхванеш. А за синтезиран образ от типа "Андрешко" или "Бай Ганьо", които, следва да се отбележи, не са малоумници, даже напротив, се иска художествен гений. И като приемем, а то не е трудно (и не е неистинно) да го приемем, че "Андрешко" и "Бай Ганьо" са основни образи на българщината, излиза, че българщината дори деградира.
    Жалка работа! Българска!
    Но не бива и да си хабим нервите за това, нали.

    ОтговорИзтриване