Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

1.12.2015 г.

Логика на Холокоста

Табела от влак за концентрационния лагер в Треблинка, Полша, в който са намерили смъртта си дeпортираните от новоприсъединените български територии евреи, за да не оцелеят.


От известно време си мисля за логиката в тезата на Дянко Марков, изразена в речта му пред Европейския парламент "Оцеляхме, защото бяхме добри хора". В нея известният легионер и антикомунист първо цитира думите на д-р Никола Грозев:


"Не бойте се, ето аз излизам от ада! Не бойте се, когато сте добри хора, верующи хора, когато не мразите даже враговете си, имате възможността да оцелеете.!" (Пунктуацията е от публикацията в "Дневник")

После самият той казва:


"Устояхме благодарение преди всичко на това, че бяхме добри хора."

И допълва:


"Добрите хора при всички обстоятелства могат да изпитват щастливи моменти. Злото е ненаситно и нещастно. (...)

Тържеството на добрия човек е единствената възможност да се противодейства срещу тържеството на злото. Това е пътят на гражданина, за да излезе моята страна България от дъното!"

Та се замислих за формалната логика в съждението "Устояхме благодарение преди всичко на това, че бяхме добри хора."

Ако сме добри хора (А), ще оцелеем (Е). А→Е (стрелкичката е знак за следване).

Ако не оцелеем, добри хора ли сме били? В логиката отговорът на този въпрос е изразен в закона модус толенс, а именно: (А→Е)&Ē→Ā (& e знак за "и", а горната чертичка - за отрицание).

Преведено на човешки език: ако оцеляват добрите хора и не оцелеем, значи не сме добри хора.

В речта на Марков става дума и за седем души, осъдени на смърт. Но са имали късмета да бъдат осъдени задочно. Може би защото са били добри хора.

Надявам се Дянко Марков да не ме даде под съд за тези думи. Не съм ги измислила аз - така излиза според законите на пропозиционалната логика. Може да се опита да осъди модус толенс, ако желае. Или наследниците на съставителите, разгласителите и разпространителите му. Ако ползва адвокат Захари Генов, който го защитава и в делото му срещу "Маргиналия" (повече по темата: тук и тук), перспективата модус толенс да бъде даден на съд изглежда комай реалистична.

Мисля си обаче - защо онези над 11 300 евреи, депортирани от новоприсъединените територии на България, не са оцелели? По логиката на Дянко Марков излиза, че не ще да са били достатъчно добри хора. По този повод на 27 юли 2000 г. в качеството си на депутат той казва дословно следното:


"Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. (...) Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано."

Защо евреите са "враждебно население" (повече по темата съм писала тук), не става ясно. Може би защото, по логиката на Дянко Марков, не са били добри хора и са си заслужавали изпращането на смърт?

Наясно съм, че естествената прагматика на езика е нещо много по-широко от формалната логика. И все пак, добре е да мислим, преди да говорим, преди да се възхищаваме, преди да се възмущаваме и преди да даваме под съд.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Няма коментари :

Публикуване на коментар