Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

23.09.2012 г.

Координация

Предупреждение: следва пост на тема "бас китара".

Физическата координация никога не ми е била особено присъща. Вярвам, че човек може да се понаучи, ако полага достатъчно усилия. Когато се упражнявам с баса, трябва да се опитвам да удържам едновременно поне няколко неща:

1. Какво прави лявата ми ръка. Трябва да накарам пръстите си да намират правилните прагчета и да натискат така, че да излезе звук. Постановката ми трябва да е, ако не добра (добра постановка се изработва с години), то поне да изпълнява минимум изисквания. Да не стиска грифа, палецът да подпира отзад в сравнително вертикална позиция. А като си помисля, че освен да улучва правилните струни и прагчета, трябва да я науча и да се разчеква, докато се деформира (тоест стана способна да си разпервам пръстите доста повече, отколкото нормалните физически дадености позволяват)...

2. Какво прави дясната ми ръка. Изглежда съвсем елементарно да извличам звук от струните, сменяйки показалеца и средния пръст. Когато лявата ръка не прави нищо, се справям със задачата прилично. Когато обаче лявата ръка има задача, дясната дърпа струните я само с показалеца, я понякога и с палеца, я с всички четири пръста без палеца, а в най-добрия случай сменя показалеца и средния произволно. Често пъти пръстите дърпат не тази струна, от която трябва да се извлече звук, а някоя от другите. Леле, леле, кога ли ще стигна до slap техниката...

3. При комбинирането на двете ръце да успявам да извличам приличен звук - точен и плътен.

4. Всичко това да става и в ритъм. За да си развия чувството за ритъм, правя специални упражнения, като например да пляскам на метроном - ако пляскам правилно, трябва да не чувам метронома.

И това се отнася само към техническото измерение на свиренето. Не включвам ученето да свиря по ноти, да имам понятие от музикални интервали, скали, нотни трайности и прочее. Много хора свирят на китара (и бас) и без да изпитват потребност да опират до ноти и теория, след като на този свят има удобно нещо като табулатурите. Но аз предпочитам да подхождам с разбиране към нещата, които правя, затова имам нужда от теория на музиката.

Добрата новина е, че дори аз забелязвам, че напредвам. Всеки път успявам да постигна повече от преди. Например упражненията, които получих на урока в петък, ми се видяха почти невъзможни, пък днес вече мога да правя едното почти прилично, отбелязала съм известен прогрес и с другото.

Има надежда...


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. Това е едно от първите неще които научих - http://www.youtube.com/watch?v=kaL_kOhT300. Ще помогне съз звукоизвличане, паузи, смяна и поддържане на ритъм и темпо, а и всичко отгоре е лесно и приятно.

    ОтговорИзтриване
  2. Когато смяташ, че си достатъчно уверена, бих искал да ми партнираш в едно от начинанията, ако имаш желание. Бих искал и да видя каква е връзката ти с инструмента, да я снимам. Васил Колев преди време пускаше записи в .ogg, които малко или много показваха развитието на страстта му към баса. Дали някога ще направиш и ти нещо подобно? :)

    П.П. Много, много, много харесвам бас. Много обичам и Tool - Schism. Басът там прережда 2/3 от пътя на невроните ми.

    ОтговорИзтриване
  3. Липсата на увереност ми е сериозен проблем. Иначе, с удоволствие. И се радвам, че харесваш бас - както си говорим с моя учител, басът е за интровертни хора :-).

    ОтговорИзтриване