27.06.2015 г.

София прайд между два свята



Чудех се какво повече бих могла да напиша са София прайд, което още не съм казала (2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014). И какво бих могла да кажа за правата на ЛГБТ хората, което не съм писала и тук в блога, и в Marginalia.

Чак тази сутрин ми просветна.

Ситуацията е гранична.

Гледам еуфорията от историческото решение за еднополовите бракове в САЩ. Същевременно те бяха легализирани и в Мексико, а по-рано - в Ирландия. Гледам колко е празнично настроението във Facebook и че голяма част от приятелите ми си украсяват профилите със символи на прайда - нещо, което допреди няколко години не беше така. Хетеросексуални приятели ми казват, че искат да дойдат на прайда. Нехетеросексуални, които досега никога не са били на прайд, споделят, че тази година могат и да дойдат.

От друга страна, все по-мощни стават гласовете в България да се въведе хомофобско законодателство по подобие на Русия. Имаме две неонацистки партии в парламента, едната от които - в управляващата коалиция. Друга партия в управляващата коалиция реши да заиграе на същата струна, само и само да и във властта. ГЕРБ действа според откъдето духа по-силният вятър. От този парламент (а и перспективите за следващия не са по-различни) не могат да се очакват гаранции за спазване на човешките права. Имаме съдебна система, която не разпознава престъпленията от омраза, особено хомофобските, и главен прокурор, който оправдава полицейското насилие.

Точно в тази ситуация трябва да се действа много решително, за да бъдем от "добрата страна". За да има гаранции срещу дискриминация и престъпления от омраза, законово уреждане на съвместното съжителство, право на еднополови двойки да осиновяват деца - все неща, които в страните, на които искаме България да прилича, съществуват. Но ако проспим възможностите да повлияем на живота си, ще се озовем от другата страна - при хомофобското законодателство, издевателствата и беззащитността.

Наскоро говорих с един телевизионен водещ - много готин човек, умен, отворен. Той искрено се удиви, че има професии, в които хората могат да загубят работата си, ако са хомосексуални. При нас в телевизията, рече, не е така. Нямахме време да поприказваме повече, защото трябваше да влиза в ефир. Но иначе щях да му кажа, че в телевизията може да приемат на работа гей хора, но колко от тях са разкрити? За колко телевизионни водещи можете да се сетите, които са открито хомосексуални? Лично аз не се сещам (може и да има, но аз да не знам), но се сещам за такива, които бяха буквално съсипани с компромати за сексуалната им ориентация. В телевизиите работят гей хора, които са принудени да канят хомофоби, "за да се чуе и другата гледна точка". Дори в предаването на въпросния водещ има такъв човек - прекрасен, умен, който много добре си дава сметка за какво става дума. Понякога нехетеросексуалните, принудени да канят хомофоби, дори са телевизионни водещи. И в студиото говорят за ЛГБТ хората в трето лице и задават въпроси като "а вие защо парадирате?" Мога да си представя как се чувстват после.

Това ли трябва да е представата ни за липса на дискриминация? Не, нали?

Тези дни гледах предаване с водещ, спряган от злите езици за нехетеросексуален, който също беше поканил хомофоб. Водещият говореше за ЛГБТ хората в трето лице, но каза, че на прайда те не демонстрират сексуалността си, а се борят за равни права. Значи прайдът все пак има ефект. В публичното пространство започва да се наблюдава и смислено говорене.

Вече имаме и политик, който открито заявява сексуалната си ориентация, без притеснение, демонстрирайки не сексуалност, а екзистенциална пълнота - Виктор Лилов.

Тези тенденции трябва да продължат и да се усилят, а не да бъдат задушени.

Ако ще идвате на прайд днес, моля, вземете мерки за сигурност. Не видях такива на сайта на прайда, затова слагам линк към съветите, които написах миналата година. Най-важното са удобните обувки :-).

9.06.2015 г.

Учредявам награда за журналистическо разочарование "Поморийска кал"



Какво е нужно, за да се учреди журналистическа награда? Учредяващият да е професионалист в областта на медиите, да е авторитет в тази област например? Цъ. Достатъчно е да разполага със собствен курортен комплекс. Ако има и яхтено пристанище към него, никой не може да го спре да се произнася кое е качествена журналистика и кое - не. Добре е обаче да се подсигури и с допълнителна символна тежест. Най-сигурният начин да постигне това е да си привлече интелектуалци.

Такъв е случаят с наградата за телевизионна журналистика "Свети Влас", която тази година се присъжда за пети път. По стечение на обстоятелствата чак сега разбирам за съществуването ѝ. Нейни спонсори са братя Диневи, които притежават курорт и яхтено пристанище на едноименното място. Имат си и "Кръг 11" - група от интелектуалци, които да служат за легитимация за наградите. В този "Кръг 11", за който едва ли ще намерите друга информация, освен свързаната с въпросните награди, влизат: културологът проф. Ивайло Знеполски, Иван Гарелов, Любен Дилов-син, Георги Тенев, писател, Копринка Червенкова, главен редактор на вестник "Култура", Димитър Найденов, преподавател по журналистика, композитора Стефан Димитров, Георги Лозанов, Антони Георгиев, издател на "Вагабонд", Павел Васев - директор на Националния филмов център, Петко Бочаров.

Някои от интелектуалците в този "кръг" са дежурни по включване в какви ли не интелектуалски и други инициативи със съмнително качество - например Гарелов, Дилов-син, Георги Лозанов (за съжаление)... Други притежават сериозен авторитет и не бихте очаквали да ги видите в съмнителна инициатива - като Копринка Червенкова и Ивайло Знеполски. Значи, може би, тази награда "Свети Влас" ще да си струва, щом те са там, казва си човек.

Да, ама голямата награда "Свети Влас" тази година се поделя между... Миролюба Бенатова и Мартин Карбовски. Ивайло Знеполски е председател на журито, а Копринка Червенкова - член.

Върху телевизионните изяви на Бенатова за 2014 г. нямам поглед и затова няма да коментирам награждаването ѝ.

Имам доста наблюдения обаче върху TV подвизите на Карбовски през този период. Точно тогава беше във вихъра кампанията му "Вън п*д*растите от църквата". Дори предаването му по TV7 "Фронтова линия" беше рекламирано с билборд със същото послание, отправено с думите "предаването и екипът на Карбовски призовават". Основната атака на Карбовски беше срещу Троянския манастир и тогавашния му игумен архимандрит Августин. След няколкомесечни призиви да "признае" сексуалната си ориентация и да напусне манастира архимандритът почина. Светкавично след това беше организиран известният "рейд" на "айнзац групата" (това са изрази, използвани в нацистка Германия, впрочем), в резултат на който беше "прочистен" манастирът от "хомосексуалистите" в него. Неонацисткият щурм беше оглавяван от Симеон Костадинов, отец Евгени Янакиев и Павел Чернев.

Във вестник "24 часа" четем: "Карбовски бе отличен за предаванията си в Тв 7, излъчени от март до май 2014 г. След това договорът му е прекратен вследствие на кризата, настъпила по онова време в медията заради скандала с КТБ."

Струва си да припомним как всъщност Карбовски напусна TV7. След като в началото на септември се появи информация, че предаването му няма да тръгне през новия сезон, през октомври той заяви във Facebook, го изтегля от ефир, защото "имаме всички индикации, че телевизията отива в ръцете на Пеевски". Кога Мартин Богданов разбра в чии ръце е тази телевизия? Беше ли му проблем в чии ръце е тя през 2013, когато постъпи в нея и после, по време на протестите? Или тя тогава не е била "в ръцете на Пеевски", а чак през есента на 2014 са се появили "индикации", че може да се озове в тях? Или през 2013-2014 не е било лошо да телевизията да е на Василев/Пеевски, а октомври 2014, след разрива между двамата, вече е кофти? Защо?

На този ли човек проф. Ивайло Знеполски лично връчва награда, а Копринка Червенкова участва в журито, което му я присъжда? Не знам дали лично са гласували за Карбовски, или не. Но очаквам от тях да са личности, които имат достойнството да се противопоставят. По същия начин, по който Копринка Червенкова напуска обществения съвет на БНР.

"Присъствието ми в тази оказала се безсмислена структура, чиято роля в изтеклите две години беше само формално да легитимира предварително взети решения, означава не друго, а солидарност с политиката, която провеждате. А тя, за съжаление, става все по-нелепа и вредна",
написа тя в отвореното си писмо по този повод. А присъствието ѝ в "Кръг 11" и в журито на наградите за телевизионна журналистика "Свети Влас" какво легитимира? Солидарност с какво показва награждаването на Мартин Карбовски? Смислено и полезно ли е то?

Та реших и аз да учредя награда "Поморийска кал" - за разочарование в областта на медиите. Поморие е на броени километри от Свети Влас. Е, нямам собствен курорт и яхтено пристанище. Интелектуалци също си нямам. Но с баща помориец не ми се налага да плащам за квартира или хотел там. Освен това мога собственоръчно да вадя черна кал от Поморийското езеро, докато много народ си плаща за това. Защото поморийската кал е лечебна. И да мажа себе си и други хора с нея мога. Не питайте колко струва такова мазане в спа хотелите.

Тази година наградените са...
Ивайло Знеполски и Копринка Червенкова
Разочарована съм, защото много ги ценя и не очаквах от тях да бъдат в журито на конкурс със съмнително стойност, нито да присъдят наградата на личност с "постижения", които могат да влязат в учебник по слово на омразата.

Понеже не притежавам курортен комплекс и яхтено пристанище, а от няколко месеца насам и доходи нямам, наградата е само виртуална. Но, при желание от страна на наградените, мога да ги поканя в Поморие - имам две свободни легла в апартаментчето. И да им извадя кал от езерото и собственоръчно да ги намажа с нея. Поморийците казват, че лекувала всичко. Ако и двамата изразят желание да се възползват от предложението, ще се наложи да си делят една стая, извинявам се за което.

П.п. Предложение към Копринка Червенкова. Защо тази година не поканите Карбовски да пише в "Култура" против гей парада? Шиндаров се изтърка.

6.06.2015 г.

5 години от побоя в трамвай 20



Между другото, днес се навършват 5 години от побоя в трамвай 20. Младежи, които отиваха на митинг в защита на правата на чужденците, бяха нападнати от група неонацисти във въпросния трамвай с метални пръти, имаше наранявания, мозъчни сътресения... Само защото са били с леви убеждения.

Тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов определи побоя като "конфликт между леви и десни анархисти". В този израз почти няма вярна дума. Не става дума за конфликт, а за нападение. Не е "между", защото едните бият другите, но не и обратното. Битите младежи нямат нищо общо с анархизма по убеждения, за нацитата пък да не говорим.

А аз получих анонимен коментар в блога: "e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!". И реагирах спонтанно, според някои - неразумно. Но нищо не ми се случи.

От полицията ме извикаха да дам показания - в качеството ми на организатор на митинга - чак след половин година. Не че имах какво да им кажа.

За пет години делото, което се води за престъпление "по хулигански подбуди", така и не можа да тръгне по същество. А нацитата си направиха тениски, с които да се фукат. Тениските се продават онлайн.

Толкова за разследването на престъпления от омраза в България.