27.06.2015 г.

София прайд между два свята



Чудех се какво повече бих могла да напиша са София прайд, което още не съм казала (2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014). И какво бих могла да кажа за правата на ЛГБТ хората, което не съм писала и тук в блога, и в Marginalia.

Чак тази сутрин ми просветна.

Ситуацията е гранична.

Гледам еуфорията от историческото решение за еднополовите бракове в САЩ. Същевременно те бяха легализирани и в Мексико, а по-рано - в Ирландия. Гледам колко е празнично настроението във Facebook и че голяма част от приятелите ми си украсяват профилите със символи на прайда - нещо, което допреди няколко години не беше така. Хетеросексуални приятели ми казват, че искат да дойдат на прайда. Нехетеросексуални, които досега никога не са били на прайд, споделят, че тази година могат и да дойдат.

От друга страна, все по-мощни стават гласовете в България да се въведе хомофобско законодателство по подобие на Русия. Имаме две неонацистки партии в парламента, едната от които - в управляващата коалиция. Друга партия в управляващата коалиция реши да заиграе на същата струна, само и само да и във властта. ГЕРБ действа според откъдето духа по-силният вятър. От този парламент (а и перспективите за следващия не са по-различни) не могат да се очакват гаранции за спазване на човешките права. Имаме съдебна система, която не разпознава престъпленията от омраза, особено хомофобските, и главен прокурор, който оправдава полицейското насилие.

Точно в тази ситуация трябва да се действа много решително, за да бъдем от "добрата страна". За да има гаранции срещу дискриминация и престъпления от омраза, законово уреждане на съвместното съжителство, право на еднополови двойки да осиновяват деца - все неща, които в страните, на които искаме България да прилича, съществуват. Но ако проспим възможностите да повлияем на живота си, ще се озовем от другата страна - при хомофобското законодателство, издевателствата и беззащитността.

Наскоро говорих с един телевизионен водещ - много готин човек, умен, отворен. Той искрено се удиви, че има професии, в които хората могат да загубят работата си, ако са хомосексуални. При нас в телевизията, рече, не е така. Нямахме време да поприказваме повече, защото трябваше да влиза в ефир. Но иначе щях да му кажа, че в телевизията може да приемат на работа гей хора, но колко от тях са разкрити? За колко телевизионни водещи можете да се сетите, които са открито хомосексуални? Лично аз не се сещам (може и да има, но аз да не знам), но се сещам за такива, които бяха буквално съсипани с компромати за сексуалната им ориентация. В телевизиите работят гей хора, които са принудени да канят хомофоби, "за да се чуе и другата гледна точка". Дори в предаването на въпросния водещ има такъв човек - прекрасен, умен, който много добре си дава сметка за какво става дума. Понякога нехетеросексуалните, принудени да канят хомофоби, дори са телевизионни водещи. И в студиото говорят за ЛГБТ хората в трето лице и задават въпроси като "а вие защо парадирате?" Мога да си представя как се чувстват после.

Това ли трябва да е представата ни за липса на дискриминация? Не, нали?

Тези дни гледах предаване с водещ, спряган от злите езици за нехетеросексуален, който също беше поканил хомофоб. Водещият говореше за ЛГБТ хората в трето лице, но каза, че на прайда те не демонстрират сексуалността си, а се борят за равни права. Значи прайдът все пак има ефект. В публичното пространство започва да се наблюдава и смислено говорене.

Вече имаме и политик, който открито заявява сексуалната си ориентация, без притеснение, демонстрирайки не сексуалност, а екзистенциална пълнота - Виктор Лилов.

Тези тенденции трябва да продължат и да се усилят, а не да бъдат задушени.

Ако ще идвате на прайд днес, моля, вземете мерки за сигурност. Не видях такива на сайта на прайда, затова слагам линк към съветите, които написах миналата година. Най-важното са удобните обувки :-).

3 коментара:

  1. Странно е, че в началото на 21 век българина се проявява като доста нетолерантен, но факт. Въпреки, че съм склонен да мисля, че не е точно така, а нещата са доста медийно деформирани. Не знам...
    Не бих отишъл, може би някакво инстинктивно дръпване.
    Все пак ме радва промяната, която се загатва на хоризонта в доста лицемерната ни политическа класа 😀.

    ОтговорИзтриване
  2. Същността на проблема е дезинформацията и това непрекъснато, желание на определена маса от обществото, да си избива комплексите, като подтиска околните. Още по-лошо е, че те не желаят да научат повече. Твърдят, че знаят всичко за нас, а всъщност нямат и грам покритие.

    Когато пишат за третия пол, винаги лепват някакви абсурдни снимки. Същото е положението и за хомосексуалните хора. Медиите уж искат да са безпристрастни, а всъщност заемат страната на "нормалните"!

    Няма такова нещо, като "нормален" човек! Годините наблюдения и преживявания, преди и след дипломирането ми като психолог, го доказват. Пред очите ми са минали стотици уж, нормални хора и съсипани от деменцията възрастни жени и мъже, които са били учители, управители, мед. работници. Разбрах, че понятието "нормален" е нещо относително...то е условност измислена за да може по-голямата част от хората, които спазват измислени норми, да се чувстват добре. Всеки, който откаже да следва наложеното му се обявява за "ненормален", "сбъркан" и всичко останало... И всичко това за да се запази, крехкият психически баланс, на някои хора, смятащи се за нормални... да се създадат изкуствени бази на сигурност в един неситурен свят, които щом рухнат, рухва и всичко останало!

    ОтговорИзтриване
  3. Вярно - няма такова нещо "нормален"... И няма такова нещо безпристрастна журналистика...😇

    ОтговорИзтриване