Убийствените звуци на Истанбул

Истанбул. Любимото ми парче на любимата ми турска група (която е от този град). И един от любимите ми клипове изобщо. Блогвала съм го и преди.

За първи път чух за Replikas във филма The Sound of Istanbul. След това ги гледах на живо в Любляна през есента на 2011 в салона на прословутото кино "Шишка". Децибелите на басите за първи и, надявам се, за последен път, предизвикаха у мен усещането, че аха-аха и ще получа инфаркт и ще умра. Но концертът си струваше прилошаването. После ми беше зле, не можах да спя и прекарах цялата нощ, чатейки с един човек в София, с когото си изплакахме всичко, което имахме за споделяне. Оттогава той стана един от най-близките ми хора. На сутринта след безсънната нощ видях Replikas във фоайето на хотела ми и вместо да им кажа първото, което ми хрумна - "снощи щяхте да ме убиете", им разказах, че съм ги гледала във филма The Sound of Istanbul.

Напоследък в Истанбул и на други места в Турция наистина умират хора - не от музика, а от атентати.

София прайд след Орландо

Всяка година пиша защо е важно да се ходи на прайд (2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015). Тази година си мисля, че е особено важно. Преди няколко дни в Орландо се случи ужасяващо хомофобско престъпление. В редица европейски градове хората реагираха адекватно, изразявайки подкрепата си към гей хората. В България публикацииите по темата основно са - дали извършителят е бил член на Ислямска държава, или само му се е искало. 

В същото време - отново ще има антигей парад. Общински съветници си позволяват де факто да заплашват с насилие и предлагат прайдът да се измести извън центъра на града. И пак се вихрят дискусии - за или против прайда, за или против едни хора, чиято единствена особеност е, че харесват хора от същия пол (или че не се идентифицират с пола, с който са родени, или например, че са родени с белези и на двата пола) да имат тези права, които за останалите са даденост.

А в наши дни в много държави има прайд не само в столицата, а в различни градове. Дори в съседна православна Гърция. Да не говорим за страни като Германия, където два града си - Берлин и Кьолн - си оспорват титлата "гей столица" на страната и където прайд се провежда в още много градове, освен в тях. Къде с шествия и множество други събития, къде просто с раздаване на брошурки на централния площад.

Ако те убият само заради сексуалната ти ориентация, какво значение ще има за теб кой те е убил? Дали е бил ислямски терорист, непълнолетно ултрасче, което решило да разчисти Борисовата градина от гейове или пазител на българските традиции? Какво значение ще има дали се кълне в Аллах, Христос, Хитлер, Ленин или Сталин?

Ако ние не покажем, че съществуваме и че животът ни има някаква стойност, и че постоянно сме обект на омраза и дискриминация, няма кой да го направи вместо нас. Просто няма.

п.п. Горната снимка е от "Шьонеберг" - гей квартала в Берлин, откъдето си купих чаша и гривна за спомен. Ето и снимка на спомените ми от берлинския гей музей:

42

Неотдавна сънувах как Дъглас Адамс радостно ми съобщава, че ще доживея числото 42. Точно така се случи… Поради това щастливо събитие ще споделя с вас истината за Отговора на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Според класическата нумерология 4+2=6. Да, получава се числото на любовта.

Източник