За "Баклава" в списание "Обектив"

В новия брой на списание "Обектив" е публикуван мой текст (грандомански ми звучи да го нарека "статия") за филма "Баклава". Благодаря на редакцията на "Обектив" за поканата да пиша за списанието. По-хетерогенно се получи, отколкото ми се щеше - от мен се изискваше да разгледам правната страна на темата, а нямах достатъчно информация, за да пиша само за това, пък и исках да си кажа и за другото. Та така...

Не съм забравила, че трябва да пиша за резултатите от анкетата за "Баклава". Надявам се скоро да намеря време.

Междувременно сте добре дошли да споделяте мненията си за писанието ми в "Обектив" тук :-). 
 

Театър на нуждата

Не знам дали ще повярвате, но този билет за театър ми беше продаден  с цел посещение на една крайпътна тоалетна някъде из Пловдивско. Стоеше пред тоалетната една леля и раздаваше на хората в нужда билети за театър за по 50 стотинки.


Самото чудо на културата - тоалетна - изглеждаше така:
 

Въпреки картинката, душ нямаше. Но миришеше. Не на театър, а на тоалетна.

Виртуално-информационна пауза

Изпадам във виртуално-информационна пауза до края на празниците. Без интернет (или почти), без телевизия, радио, вестници. Ако оставите коментар, е много вероятно да бъде публикуван към вторник. 

А вие не забравяйте по Възкресение дълбокия смисъл на великденските зайци и особено на шоколадовите от тях.
 

In memoriam доц. Димитър Кр. Димитров

Преди два дена е починал доц. Димитър Кр. Димитров, известен сред приятелите си като "Митьо Димитров". Не бих си позволила да го наричам така - не бяхме близки. Говорили сме няколко пъти накратко и на "Вие", при случайни срещи - в или около Югозападен университет. Все си обещавахме да седнем някой път да поприказваме за по-дълго. Не се случи.

Димитър Кр. Димитров беше сред малкото принципни преподаватели в ЮЗУ и сред още по-малкото от тях, заемали ръководни постове. Не се страхуваше да казва нещата, в които беше убеден, официално и с името си. Единствен той депозира официално становището си, че е имало фалшификации по време на изборите за ректор на ЮЗУ през 2007 (чела съм съдържанието на този документ някъде, но сега не можах да го открия). Както и информация за това, какво точно се е случило на събранието на Правно-историческия факултет на 23 юни 2005 г. (1, 2). Самата аз не събрах смелост да кажа, че тогава не е имало избор на декан, а само "вот на доверие", а се ограничих само до това, което мога да потвърдя с документ - на коя дата е било съответното събрание.

Димитър Кр. Димитров беше не просто смел, а смел със стил. И той като мен беше от "избраните", които бяха следени с камери в колко часа влизат в час и в колко излиза от час. Бяха ми разказвали, че когато получил писмо с информация от камерите в университета, отговорил нещо такова: Още от социалистическо време имам съветски часовник "Слава". Моят часовник "Слава" е точен и никога не ми е изневерявал. Той показва, че влизам и излизам от час навреме. Моля, сверете си камерите по моя часовник "Слава".

Не знам дали именно неговите смелост и принципност не го убиха. Но знам, че живееше в среда, в която не се толелира да бъдеш нито принципен, нито смел. В която дори приятелите сред колегите му го поздравяваха за имен или рожден ден в блога на Петър Дошков... анонимно. Той и така ги обичаше, а и те намираха други начини да засвидетелстват обичта си към него.

Поднасям най-искрени съболезнования на онези, за които доц. Димитър Кр. Димитров беше просто Митьо.

Ето това са "патриотите" от ВМРО

Това не е "сблъсък между", "Дневник", това си е побой над. Освен побоя, има и отправяне на смъртни закани. Отново само от едната страна.

Думите значат, "Дневник". 
 

"Атака" на Орлов мост - продължение

Запис от вчерашното предаване "Хоризонт до обед" с Ирина Недева в частта му за "Атака" на Орлов мост (благодаря на верните приятели, които го направиха и ми го изпратиха):

И така, какво се случи, след като публикувах отвореното си писмо до Фандъкова?

1. Фандъкова моменталически си изми ръцете, прехвърляйки отговорността върху заместника си Иван Сотиров от СДС.

2. Иван Сотиров си измива ръцете, прехвърляйки отговорността върху Столичния инспекторат, и в резултат в предаването се включи Иво Пенев, началник на отдел: "Контрол върху рекламната дейност" на Столичния инспекторат.

3. В негово лице и Столичният инспекторат си измива ръцете, защото излиза, че няма формално нарушение една партия да осъществява политическа агитация съвсем безплатно и за срока, за който й разрешат. Ако граждани решат да направят същото обаче, може да ги накарат да си плащат. Моите приятели от "ХоРа", които организираха антирасистка инициатива в Борисовата градина миналата събота, са били накарани да платят на Зелени системи 36 лева за... 10 минути.

Слушателите на "Хоризонт до обед" научиха също, че "Атака" имат разрешение (подписано от Иван Сотров) да окупират Орлов мост до... края на юни! Припомням, че същият Иван Сотиров разреши и провеждането на Луков марш, а също и, доколкото ми е известно, той е един от тези, които са за запазването на името на улица "Богдан Филов" въпреки протестите на еврейските органзации. Знам, че между софийската организация на СДС, от която идва Иван Сотиров, и централното СДС има сериозни напрежения, но въпреки това в момента ме е срам, че съм избирател на СДС и на Синята коалиция.

Как предлагате да продължа? Да напиша ли официално писмо на Иван Сотиров (предчувствам, че на мейла ми до Фандъкова, който му е бил препратен, едва ли ще получа отговор)?

Смятам, че е недопустимо управата на една европейска столица да толерира етническата дискриминация и ограничаването на правата на гражданите, както и упражняването на политически натиск върху медиите. 
 

Отворено писмо до госпожа Йорданка Фандъкова относно безсрочното окупиране на част от Орлов мост от партия "Атака"

Уважаема госпожо Фандъкова,

Срокът, който парламентарно представената партия "Атака" постави на БНТ да се откаже от новините на турски език, отдавна изтече. Въпреки това, представители на партията продължават да са окупирали единия от изходите на подлеза на метрото при към Орлов мост (този откъм улица "Сан Стефано"). Разпънали са там шатра, развели са знамена на "Атака" и убеждават минаващите да се включват в тяхната подписка против новините на турски език. Разбираемо е желанието на "Атака" да си направи протеста безсрочен. Не мога обаче да разбера защо Столична и Вие лично, в качеството си на кмет, допускате това.

Уважаема госпожо Фандъкова, защо в изборна година една парламентарно представена партия си прави реклама на едно от най-оживените места в нашия град? Плащат ли на общината? Или търпите, защото "Атака" е единственият сигурен съюзник на ГЕРБ и разчитате на гласоподавателите й, за да бъдете преизбрана за кмет? Или и Вие сте против новините на турски език?

Уважаема госпожо Фандъкова, аз съм гражданин на София и смятам, че една национална телевизия не трябва да бъде подлагана на политически натиск, включително и със съдействието на Столична община. Смятам също, че няма нищо по-нормално от това, обществената телевизия, каквато се опитва да бъде БНТ, да излъчва предавания на езици на етнически малцинства. Обществената телевизия затова се нарича "обществена", защото представя всички части на обществото, а не само мнозинството. И трябва да сме благодарни на БНТ, когато изобщо се сеща за тази си мисия.

Уважаема госпожо Фандъкова, присъствието на "Атака" на Орлов мост ми е неприятно. Не искам всеки ден, когато се прибирам от работа, да се чудя как да се измъкна от разпалените националисти, които искат да се включа в тяхната подписка. Затова удължавам маршрута си и минавам през два подлеза. Първо през подлеза на Орлов мост, който води към Борисовата градина, после пресичам кръстовището към подлеза на метрото, за да вляза откъм неокупирания вход. Всеки път, когато правя това, Ви споменавам в мислите си. А и от страната на Борисовата градина се озовавам не без притеснение. Както, надявам се, знаете, тя се е превърнала в територия на неонацисти, които пребиват невинни хора, ако не им харесва външният им вид. Наскоро там буквално смазаха едно момче, защото било с розова коса. Аз, госпожо Фандъкова, имам голяма коса и приличам на хипи. Нацитата не обичат хипита. Но се надявам, че понеже минавам през оживено място, а не съм навътре в парка, ще ми се размине.

Уважаема госпожо Фандъкова, бих искала да Ви задам един въпрос. При какви условия е възможно (ако си позволя да използвам този израз на философа Имануел Кант) да разпъна една шатра току пред входа на Столична община, да сложа под нея масичка с подписка срещу безсрочната окупация на част от "Орлов мост" от партия "Атака" и да убеждавам служителите Ви и лично Вас да се подписвате всеки път, когато влизате или излизате от сградата? Ще бъда по-скромна "Атака" и няма да развявам знамена, обещавам.

Уважаема госпожо Фандъкова, пращам Ви това писмо по електронна поща, но го публикувам и в личния си блог на адрес http://svetlaen.blogspot.com/2011/04/blog-post_12.html и гарантирам, че много хора ще го прочетат.

Надявям се на бърз и експлицитен отговор. Ако такъв не последва, ще подам писмото си по официалния ред.

С уважение,
Светла Енчева

София,
12.04.2011 г.


п.п. От email адреса на Йорданка Фандъкова в 9:28 получих следния отговор:

Уважаема госпожо Енчева,
Вашето писмо своевременно е насочено по компетентност към заместник-кмета по "Обществен ред, сигурност и защита при бедствия" в Столична община г-н Иван Сотиров /e-mail: i.sotirov@sofia.bg , телефон: 9377234/.
Желаем Ви успешен ден!

Изненадващо бърза реакция от страна на Столична община, да се надяваме, че ще последва и съдържателна такава!

Английският и аз

Много хора смятат, че език се учи, когато си дете, но за мен образованието през целия живот не е лишен от смисъл лозунг.

До 9 април 2011 г. не бях учила формално английски език. Като изключим кратък период, когато бях в шести клас и вкъщи идваше частна учителка. Тя дойде няколко пъти, след което изчезна вдън земя с парите на родителите ми, тъкмо след като бяхме стигнали до "look the apple trees on the page 45".

Основната причина да се размина така с изучаването на езика на Шекспир се крие в почти клиничния ми неконформизъм. В пети клас трябваше да започнем да изучаваме чужд език. Понеже тъкмо беше станало модерно да се учи английски език, аз напук реших, че искам да уча френски. Бях в най-зубърската паралелка в училището, но в нея се чувствах като цяло зле. И когато се оказа, че в нашия клас ще се учат английски и немски, заявих, че аз пък искам френски. Класната рече заплашително: "Тогава ще трябва да се преместиш в друга паралелка". Моя милост примига и измънка: "Добре, ще се преместя." Класната направо побесня, хвана ме и ме замъкна при зам.-директорката (една такава страшна жена, с коса на кок). И се развика: "Представяш ли си, тя иска да се мести!" Аз вече треперех от ужас, но зам.-директорката отговори хладнокръвно: "Ми да се мести, бе!". И така, без никакво участие от страна на родителите ми, се озовах в класа на любимата ми по онова време учителка по биология.

С френския бях повече от добре в училище (говорех с много прилично произношение, четях си самостоятелно и в оригинал поезия, романи на Борис Виан и дори Франсоа Вийон в оригинал), но, за съжаление, откакто завърших училище, прогресивно забравих езика. Междувременно два пъти почвах да уча и немски, но поради липсата на практика позабравих и него.

С английския преживях челен сблъсък, когато започнах да посещавам докторантски семинар по социология в СУ преди десетина години. Семинарът беше върху книгата на Robert Friedrichs "A Sociology of Sociology". Всеки път един от участниците в семинара представяше по една глава в писмен вид, изпращаше предварително интерпретацията на останалите, които пък трябваше да правят анализ на интерпретацията, следователно се очакваше да са прочели съответната глава. Към началото на курса не можех да различа предлог от съюз в текст на английски, а книгата се оказа на супер висок, засукан и лексикално богат език, а едно изречение беше дълго средно между една трета страница и половин страница. Помолих моя приятелка и състудентка, която е живяла две години в Лондон, да ми помогне с главата, която трябваше да представя аз, но и на нея й се видя много трудно. И така, с много сълзи и още повече инат, започнах да навлизам в текста. Последната, дванадесета, глава, успях да прочета за една сутрин.

След това "гмуркане в дълбокото" вече можех да чета академични текстове на английски в областта на философията и социологията. И когато, няколко години по-късно, започнах да общувам на английски по интернет чрез форуми, мейли и чатове, използвах такива думи и фрази, каквито хората, с които говорех и на част от които английският беше роден език, не знаеха. Затова пък граматиката ми беше трагична. С течение на времето усвоих по-разговорен език и граматиката ми стана по-поносима, но все пак със сериозни дефекти.

Когато през 2005 отидох на световна конференция по социология на религията, изненадващо установих, че освен да пиша на английски, мога и да говоря - вярно, не съвсем без грешки, но не и по-зле от много от участниците в конференцията. Следващата година отидох на двуседмичен англоезичен социологически курс в Испания, по-следващата - пак на конференция по социология на религията.

В този период от живота си (от есента на 2004 до края на 2007 г.) преобладаващо пребивавах в България тялом, а духом се радвах на къде повече, къде по-малко анонимно съществувание в Интернет сред англоезични същества. От началото на 2008 г. ми се наложи да се върна духом тук и да се боря, от което постепенно пострада интензивността на англоезичната ми комуникация, а оттам - и нивото на общуване на английски, до което бях стигнала.

В настоящата ми работа обаче е необходимо много високо равнище на владеене на английски език - както за писане на проекти и аналитични текстове, така и за комуникация. Повечето ми колеги са учили някъде в чужбина и владеят английски по-добре от български. Затова, след като от началото на годината ми повишиха заплатата, реших, че е крайно време да инвестирам в това, да си приведа познанията по английски в приличен вид.

Първо започнах с попълване на онлайн тестове за определяне на нивото, за да имам някаква представа какво ме чака, когато се явя на тест за входно ниво. На първите тестове излизах "upper intermediate", което ми се видя достойно за душата. След като на един тест излязох "advanced", престанах с тестовете. Смятам, че един от проблемите на тестовете по принцип е, че с повече практика човек може да се научи да става по-добър в тях, без да подобрява нивото си в областта, за която се отнасят те. Просто свикваш. Така е и с тестовете за интелигентност - уж интелигентността трябва да е някаква общо взето константна величина, но ако човек попълва повече тестове за интелигентност, започва да дава по-добри резултати, което не означава, че е станал по-интелигентен.

Междувременно проучвах сайтове на курсове за езиково обучение. Повечето от тях са трагични. Липсва основна информация - за видове и дати на курсовете, за цени и т.н. В някои от сайтовете има стари данни, грешки, неразработени части. Като видях в сайта на ИЧС дати и цени, реших да пробвам там. ИЧС е близо до работното ми място, така че можех лесно да прескоча дотам за един тест за определяне на входно ниво (затова пък е далече от къщи). Обадих им се по телефона, казаха ми "дай парите и ще ти направим тест". Речено-сторено. Втрещи ме ретро-соц обстановката и обслужване там, но си викам - нищо, важното е английският да е на ниво. Затвориха ме в една стая да попълвам тест и после рекоха, че ще си науча резултата в деня на започване на курса. Заявих съботно-неделен курс, защото вечерите не са ми най-работоспособното време от денонощието.

На 9 април в 8 без нещо сутринта с трепет пристъпих пред залепените листата в коридора на ИЧС, на които се обявява разпределението по групи. Спомних си за "стената на плача" при Химическия факултет на СУ. Не без изненада установих, че съм сложена в ниво "advanced". Оказа се, че това е най-високото ниво, за което е сформирана съботно-неделна група.

Разочарованието ми от курса обаче е тотално - учителят говори предимно на български, бърка думи и все си гледа в един електронен речник, кара ни да учим правила, които после сам разбира, че са грешни и си признава, че си ги е измислил, кара ни по няколко пъти да четем условията на задачите и да ги превеждаме, вместо да комуникираме и да пишем на английски. Повечето от останалите курсисти също са разочаровани. За ниво "advanced" би трябвало да се осигури виртуозен в английския преподавател, но явно ИЧС плаща данък на нещата, от които страдат държавните образователни институции - поставянето на сигурността на работното място над качеството, интриги и т.н. (не че и в някои частни школи няма проблеми с нивото - зависи от много неща). Някои от курсистите не са по-добре с английския от мен (а аз все пак смятам, че имам сериозни дупки във владеенето на езика), въпреки че са карали предишни нива в същото ИЧС. Други пък са по-добре, очевидно зависи на какъв преподавател ще попаднеш. Което е тъпо.

Смятам да си довърша курса - платила съм 450 лева (400 за курса и 50 за учебник и учебна тетрадка), със съкурсниците ще се опитваме да изискваме повече от преподавателя. Вчера се преборихме да ни даде есе за домашно. Жалко, че всяка събота и неделя (без Великден) до към средата на юли ще ставам сутрин в пет, изпълнена не с нетърпение, а по-скоро с отегчение. Но все нещо ще науча, по-добре е от без хич. Поне ще си правя де що има упражнения в свободното време.

Междувременно вече активно проучвам за други места за чуждоезиково обучение, в които качеството е по-високо. Досега ми препоръчаха Berlitz и Avo-Bell, повече клоня към Avo-Bell (а видях, че имат и някакви ранно сутрешни делнични курсове, което е по-приятен вариант от съботно-неделните - дано продължават да ги имат, а не е само стара информация). Но за няколко месеца имам време да си изградя мнение и след лятната отпуска ще му мисля.

Вие какъв курс по английски за напреднали бихте ми препоръчали и защо?

UPDATE: За оправдание на ИЧС ще кажа, че в резултат на писмен протест от групата ни учителят беше сменен с много по-добър. Повече съм разказала тук.

Прожекции на филма "Баклава"

 Снимката е предоставена от екипа, създал "Баклава"

Все пак са се намерили хора, които да се наемат да осигурят прожекция на нарочения за скандален филм "Баклава". Така че ще можем да го видим:

- в София: 8 април, от 19 часа, зала 11 на НДК ("кино Люмиер")
- в Бургас: 9 април, от 19 часа, Куклен Театър
- в Сливен: 11 Април, 19 часа, кино Агликина поляна
- и в други градове, които се добавят, след като вече пуснах това в блога - Пловдив, Варна, очаквам да станат и повече.

След филма ще има и дискусия, така че ако сме възмутени, възхитени, разочаровани и т.н., ще можем да си кажем. Повече подробности можете да намерите на страницата на събитието във Фейсбук.

Не съм забравила, че още не съм публикувала резултатите от анкетата за "Баклава", но то е, защото смятам, че дори непредставителните анкети имат нужда от сериозно обяснение. Дано скоро намеря време за това.

Преброяване (на население) и ограмотяване (на журналисти)

Кратък курс по ограмотяване за журналисти:

Има фундаментални разлики между понятията "българи", български граждани" и "население".

Населението на една страна се състои от хората, които населяват територията й. Те могат да бъдат както български граждани, така и чужденци. Проброяването на населението в България включва и чужденците на нейна територия.

Българските граждани са тези, които имат българско гражданство. Те могат да бъдат етнически българи, турци, роми, арменци, евреи, руснаци, (теоретично) нигерийци и т.н.

"Българи" е неясно понятие - то може да означава както национална принадлежност ("български граждани"), така и етническа ("етнически българи"). Като се има предвид, че според масовото съзнание у нас, за съжаление, "ромите не са българи", може да се заключи, че понятието "българи" се използва най-вече, за да се обозначи етническа принадлежност.

"За десет години българите се стопиха с над половин милион" е, следователно, твърдение, което не казва нищо. Защото:

- първо, не се уточнява дали данните от преброяването включват цялото население на България, българските граждани или етническите българи;
- второ, значителна част от "липсващите" български граждани не са се споминали, не са се и стопили като снежни човеци, а са в чужбина;
- трето, сред емигриралите български граждани, както и сред починалите такива, има не само етнически българи, а и етнически роми, турци и т.н. (вж. по-горе).

Правилното твърдение би било следното: "За десет години населението на България е намаляло с еди-колко си."


п.п. Към грамотните от журналистите - нямах предвид вас :-).

Доби и ние

Понякога си мисля, че нещо ми има. Трябва наистина да съм сбъркана, след като вече над десет хиляди души са се включили във флашмоба във Facebook за рождения ден на Доби. Сред тях са и хора, които ценя и уважавам. Само аз ли съм толкова задръстена, че не намирам идеята за забавна?

Наивно ли е, че си мисля, че ако Доби съществува, случващото се е издевателство по отношение на нея? Мислите ли, че има хора, които заслужават да се гаврим с тях - защото нямат социални умения, защото ги смятаме за тъпи и прости? Дали човешкото достойнство зависи от интелекта, външния вид и умението да пишеш на кирилица?

Ако пък Доби не съществува, цялата история се оказва експеримент, в който опитните зайчета сме ние. И този експеримент показва що за кауза е способна да обедини петцифрено число последователи. Бих искала да видя толкова хора, обединени за нещо смислено. Каквото и да е то.

Така че за мен няма значение дали Доби съществува, или не - важното е какви сме ние.

Не ми обръщайте внимание - винаги съм била смотана и смотана ще си остана.

По следите на обърканото време

Бях обещала на Борислав да снимам този часовник, за да ви питаме къде се намира той.

И така: къде се намира този часовник?

Което ми напомня, че в загадката за един друг часовник в блога на Борислав така и не получи отговор. И понеже вече няма как да отговорите там, въпросът се пренася тук. (На когото съм казала, моля да си трае.)

Сещате ли се къде са тези часовници? 
 

Втори април

Радвам се, че въпреки че някои се вързаха, се намериха поне двама, които да разгадаят първоаприлската ми шега - Гонзо и Shaio. Въпреки, че е теоретично възможно Морисън да е изпълнил Stairway to Heaven преди официалната премиера на песента, това не би могло да бъде с The Doors, а и, както правилно се сети Гонзо, месеци преди смъртта си Джим е нямал онзи кльощав вид, който е използван във видеото.

Групата се казва The Australian Doors Show. И реалистично го докарват, да.

Stairway to Heaven в изпълнение на The Doors

Не, не мога да не споделя това видео. The Doors изпълняват Stairway to Heaven на Led Zeppelin на концерт!

И се получава вълшебно, нали?