19.04.2011 г.

In memoriam доц. Димитър Кр. Димитров


Преди два дена е починал доц. Димитър Кр. Димитров, известен сред приятелите си като "Митьо Димитров". Не бих си позволила да го наричам така - не бяхме близки. Говорили сме няколко пъти накратко и на "Вие", при случайни срещи - в или около Югозападен университет. Все си обещавахме да седнем някой път да поприказваме за по-дълго. Не се случи.

Димитър Кр. Димитров беше сред малкото принципни преподаватели в ЮЗУ и сред още по-малкото от тях, заемали ръководни постове. Не се страхуваше да казва нещата, в които беше убеден, официално и с името си. Единствен той депозира официално становището си, че е имало фалшификации по време на изборите за ректор на ЮЗУ през 2007 (чела съм съдържанието на този документ някъде, но сега не можах да го открия). Както и информация за това, какво точно се е случило на събранието на Правно-историческия факултет на 23 юни 2005 г. (1, 2). Самата аз не събрах смелост да кажа, че тогава не е имало избор на декан, а само "вот на доверие", а се ограничих само до това, което мога да потвърдя с документ - на коя дата е било съответното събрание.

Димитър Кр. Димитров беше не просто смел, а смел със стил. И той като мен беше от "избраните", които бяха следени с камери в колко часа влизат в час и в колко излиза от час. Бяха ми разказвали, че когато получил писмо с информация от камерите в университета, отговорил нещо такова: Още от социалистическо време имам съветски часовник "Слава". Моят часовник "Слава" е точен и никога не ми е изневерявал. Той показва, че влизам и излизам от час навреме. Моля, сверете си камерите по моя часовник "Слава".

Не знам дали именно неговите смелост и принципност не го убиха. Но знам, че живееше в среда, в която не се толелира да бъдеш нито принципен, нито смел. В която дори приятелите сред колегите му го поздравяваха за имен или рожден ден в блога на Петър Дошков... анонимно. Той и така ги обичаше, а и те намираха други начини да засвидетелстват обичта си към него.

Поднасям най-искрени съболезнования на онези, за които доц. Димитър Кр. Димитров беше просто Митьо.


Няма коментари:

Публикуване на коментар