Що така бе, Градски?

(източник: бр. 51 на "Градски вестник", стр. 1)

Брей, уж нищо не разбирам от хакерство и изведнъж - хоп - оказва се, че и аз съм хакер. Все си мислех, че да си хакер е да можеш да проникваш в чужди системи посредством намиране на пробиви в тях, разбиване на пароли и други такива неща. Да хакнеш сайта на правителството според мен означава да направиш така, че примерно, като се зареди адресът му, да се види празна бяла страница с голям надпис "провал". От "Градски вестник" научавам, че хакер е всеки, който слага линк (значи и те).

Или може би от "Градски" не правят разлика между "блогър" и "хакер"? Ми тъй, де, и двете завършват с "р" и са двусрични. Може пък да е грешка на езика. Грях ми на душата, ако се оставя да бъда обладана от грешната мисъл, че и от "Икономедия" могат да проявяват некомпетентност.

П.п. Във връзка с последното изречение - не, никога не съм чела "научната" рубрика на "Капитал" ;-) (майтап, бе).

Таргетирана реклама или обикновена корупция?

Снимката е правена с мобилния ми телефон, извинявам се за лошото качество. По-важното обаче е - къде е правена тази снимка. Отговор - в Югозападен университет, на четвъртия етаж, на таблото до зала 402, която е лаборатория на не помня какво за висшето образование. Та на същото табло, между призиви на СРОКСОС и обява за набиране на мажоретки се мъдри и ето тази обява за "изработване на курсови работи, реферати и презентации".

Предполагам, че Югозападен университет не е единственият, по чиито стени и табла може да се види такова нещо. Виждаме го и по улиците, при много копирни центрове, в интернет (всякакви сайтове като referati.com и pomagalo.com). Но когато се вижда в университет, ми изглежда особено скандално.

Само на мен ли ми изглежда така?

Поздрав за Давид Черни

Марсел Дюшан: "Фонтан" (1917),
фотограф - Алфред Щиглиц, източник - Wikipedia

И аз исках да пиша за Давид Черни, но комай всичко най-важно беше казано. Вместо размисли на тема "училищните кенефи като форма на социализация" предпочитам да поздравя автора на инсталацията с една друга инсталация - "Фонтан" на Марсел Дюшан. Навремето и тя е предизвикала скандал, възмутила дори дадаистите. Ала след скандала последвала дискусия - а какво всъщност е изкуство? Трябва ли да си направил нещо със своите ръце, за да го назовеш изкуство, или изкуството е по-скоро в контекста, в който поставяш съответното нещо?

Да, за някои изкуството не е препотвърждаване на всекидневния уют, а провокация, която ни кара да погледнем на всекидневието си по невсекидневен начин.

Давид Черни изпълни целта си - успя да предизвика дискусия за националните стереотипи. Макар и на официално равнище в България да липсва желание за диалогизиране, достатъчно е да се види какво се случва по блогове и Facebook.

Затова и го поздравявам. С Дюшан.

NotaBene - списание за философия, политически науки и малко изкуство

Изчаквах страстите да постихнат леко, за да направя един анонс. Отскоро във виртуалното пространство тихомълком се появи NotaBene - онлайн списание за философия и политически науки. Първият му брой е посветен на езика. В него можете да прочетете анализ върху ранния Витгенщайн, превод на част от "Записи от скиталческото лято" на Хосе Ортега-и-Гасет и други интересни неща.

Каква е връзката с егоцентричния автопортрет по-горе? Списанието разполага с и с рубрика Poiesis, в която се публикува изкуство - поезия и снимки. Беше ми предложено *blush* да водя колонка за фотография в списанието и аз с удоволствие приех. Предполагам, че основание за предложението е бил опитът ми като администратор на група във Flickr (предимно за абстрактна фотография, но не само). Като за първи брой избрах за тема на колонката "Читателят като alter ego". Идеята ми е не просто да представям автори и снимки, а посредством тях да отварям различни теми за размисъл, като това, надявам се, не става за сметка на изкуството във фотографията.

Харесва ми да съм колумнист (леле, как звучи) и да пиша за фотографията, която обичам и за фотографите, от които се влияя. Усещам го като глътка въздух в напрегнатото ми всекидневие на непрестанно самоотстояване срещу различни по форма и сила удари, срещу натиска да стана част от блатото на примирението. А и се чувствам свободно, понеже нямам претенциите да разбирам професионално от фотография. За мен тя не е в познанията (макар да не вредят), нито в скъпото оборудване (макар да не е лошо да го има човек), а в светоусещането. И не в обекта, а в погледа.

Шери (чиято снимка - третата поред - е представена в колонката) ме посъветва, когато й казах за колонката - забавлявай се, не го оставяй да се превърне в работа. Това и правя :-).

Уф, отново за протестите, хетерогенно

Уф, вече и аз си омръзнах да пиша за протестите, но какво да се прави, като все имам какво да кажа.

1. Починал е човек в полицейското управление. Свидетели твърдят, че е бил от протестиращите, че е убит, че не му е оказана помощ. Полицията казва, че е починал от инфаркт. Полицията също твърди, че човекът не е бил от протестиращите, че пейката, на която е бил човекът, видите ли, не се виждала. Истината тепърва ще се уточнява и се надявам да излезе на бял свят (но защо ли официалната версия така ми напомня на първата версия за смъртта на Чората - ами така се уплашил, човекът, като видял полицаите, че получил инфаркт и умрял... е, може аналогията да е само в главата ми...). Нека допуснем, чисто хипотетично, че версията на полицията е вярна. В такъв случай е меко казано притеснително, че в ареста, който по дефиниция е място, което трябва да е под строг контрол, може да почине, и то пред сума ти свидетели, човек, без длъжностните лица изобщо да забележат това. И да не е бил част от протеста, това не прави смъртта му по-малко нелепа.

2. Въпреки това, подкрепям протеста на полицаите. Ако беше просто за по-високи заплати и по-добро оборудване, нямаше да го подкрепям, както и не застанах зад протеста на учителите миналата есен. Полицията обаче е обхваната от известната ни деморализация поради тоталното беззаконие в страната. То провокира и корупцията сред тях, и насилието. Един познат полицай казва - "ами като хванеш някой престъпник и знаеш, че ще го пуснат, какво ти остава, освен поне да му теглиш един пердах". А когато насилието стане всекидневие, почва да се упражнява срещу когото трябва и когото не трябва. Не, не оправдавам подобен манталитет. Но е психологически обясним.

3. Гледах по RE:TV диспута за бъдещето на Студентски град до към 19 часа и останах с неприятен вкус в устата. Направи ми впечатление (може и да греша?), че протестиращите студенти, които са избрани за "преговарящи", са все представители на казионните студентски организации - студентските съвети и пр., от тези, които са винаги лоялни към университетските ръководства и които разпределят кой да влезе в общежитие и кой - не. Забелязах, че не пропуснаха да кажат добра дума за ректора (нищо против проф. Илчев, но не затова са се събрали, нали). Поне докато гледах, "дискусията" вървеше... беззъбо. Не липсваха и детински аргументи като "ами не ме интересува как е възможно, ама искам да стане". Единствената по-смислена позиция, която чух, беше на представителя на младите учени (макар като цяло да не споделям идеологията им, а защо, съм обяснила в друг постинг). Той, накратко, изрази моята теза, че проблемите в Студентски град се дължат не на последно място на проблеми в образованието. Което един от протестиращите студенти изтълкува тъкмо наопаки - ние не сме мотивирани да учим, каза, щото условията в Студентски град са лоши. Така че хич не ме учудва, ако наистина по време на разговорите в парламента на другия ден преговарящите студенти са "посвили перките".

4. От неколкократно пейстнат коментар от някой си GlobalAdmin в блога на виртуалния протест попаднах на следния сайт. Въпросните хора се включват в протеста със следните искания:

1. Навършилите 55-60 г. да не гласуват

2. Незавършилите 3-6 клас да не гласуват

Учудващо, никой не беше реагирал на това. Ще копирам тук моя коментар, защото смятам, че е важен:

Що за дискриминация? Може би да забраним и на болните и очилатите да гласуват, а? Първо, човек на 55-60 години си е още в трудоспособна възраст. Но и да не беше, пенсионерите нямат ли право да отстояват интересите си. Може да не ни харесва, че много от тях гласуват за БСП, но това не означава да им отнемаме правото на глас. Същото важи и за необразованите - доколкото са граждани на тази страна и са пълнолетни, имат право на политическо представителство. Независимо дали преценяваме, че нямат политическа култура (то колцина висшисти имат)?

Надявам се, че няма да оставим протестът да се напълни с подобни фашизоидни искания!

Протест против или протест за?

Заглавието е заигравка с тезата на Ерих Фром, че има два вида свобода - "свобода от" и "свобода за".

Не съм учудена от насилието на протеста вчера. Първо, така беше и преди 12 години. Второ, още предишния ден някои медии започнаха да насаждат страх от възможни сблъсъци и ми стана ясно, че това не е случайно. Умишлеността на провокацията този път е по-прозрачна, отколкото преди 12 години. Може би, защото имаше много хора, които отразяваха събитието, а оттам - повече информация. Може би защото протестът беше по-малоброен, което е направило манипулациите по-видими. Може би и двете.

Моят съвет към протестиращите е да не провокират полицията и жандармерията, било то и със снежни топки. От една страна, именно това целят онези, които искат да провалят протеста. От друга, полицаите и жандармеристите изпълняват заповеди. Те могат както да бият деца, така и съвестно да охраняват гей парада, както да арестуват шефа на СДС-София Борислав Борислалов, така и да помогнат на Мартин Заимов. Отговорни са тези, които дават заповедите. Побоят над деца и невинни хора е основание да се иска оставката на вътрешния министър.

Много мислих върху смисъла на протеста и продължавам да съм раздвоена. Притесняват ме две неща:

1. Първо, няма единни искания. Едва ли някой от протестиращите знае за какво протестират всички от останалите. Дори в моя блог се появиха коментари с всякакви искания - от това да се смени учебната програма в държавните детски градини (според коментаторката в програмата - забележете, влизало децата да бъдат учени как да правят сладко и туршия) до желанието на една студентка - надявам се, изключение от повечето протестиращи студенти - ромите да нямат достъп до образование, което аз при никакви обстоятелства не бих приела. Абсурдно е да се изисква протестът да продължи "докато бъдат изпълнени всички искания на протестиращите", защото съвкупността от протестиращите не знае всичките си искания.

2. Второ, няма достатъчно силна и ясна алтернатива. Надявам се Мартин Димитров да успее да убеди поне 4% от избирателите (включително и мен, защото не съм априори убедена), че за СДС има смисъл да се гласува, но за това му трябва поне малко време. Ако предсрочни избори се насрочат сега, ще е твърде рано. Поведението на Бойко Борисов спрямо протеста ясно показва, че той не би бил демократична и защитаваща ценностите на гражданското общество алтернатива. С удоволствие ще напълни с камери Студентски град и цяла София, но спонтанното гражданско недоволство го дразни. За мен изобщо не е изключено следващото управление да е коалиция между ГЕРБ, БСП и Атака. Това ли искаме?

Каквото и да се говори за протестите преди 12 години, тогава имахме и ясни искания, и ясна алтернатива. А управлението на ОДС се издъни не на последно място поради липса на граждански контрол, значи и по наша вина. Лесно е да казваме как протестът е бил манипулиран и студентите сме били изиграни. Лесно е да търсим вината винаги в управляващите.

От друга страна, все пак подкрепям протеста. Обстоятелството, че протестират толкова много и хетерогенни групи е показателно, че настоящото управление не се справя в почти нито едно отношение. И то до такава степен не се справя, че прави живота непоносим. (В тази връзка, бих се радвала да се включат и работещи в предприятия, пряко пострадали от газовата криза.) Показателно е също и че нещо като гражданско общество има някакви индикации на възникване.

Защото гражданското общество не е единство, а напротив - взаимно контролиране на различни - и често дори противоречащи си - интереси. Така че това, че всеки е излязъл със своята кауза (и/или я е изразил в блога си) има смисъл.

Много реакции на случилото се вчера изчетох в блоговете. Като позиция, най-силно ми импонират тези на Боян Юруков и Ясен Праматаров (по-специално интерпретацията му на свободата). С което изобщо не искам да омоважа направеното от останалите блогъри, които допринесоха с информация, снимки, коментари.

(Ако се чудите защо аз не съм пред Народното събрание в момента - след 14 януари съм по-склонна да го подкрепя, отколкото преди, но пък ме повтаря същият вирус, заради който лежах в болница преди по-малко от два месеца. Та пазя зверска диета и излизам само по необходимост, защото не искам пак на системи. Но участвам виртуално, както участвах и вчера.)


_____________________________________
Другите ми постинги във връзка с протеста:

Защо подкрепям (и не) протеста на 14 януари
За протеста и студентите
Моментна онтология 4

Моментна онтология 4

Доколкото може да се съди по две моментни състояния от статистиката на този блог (тоест - без никакви претенции за представителност на резултатите), протестът на 14 януари се радва на огромен интерес в Google, многократно по-голям от по**ото. От статистиката обаче не става ясно, доколко търсещите са наясно или се интересуват - за какво, аджеба, се протестира. Двама-трима свързват протеста със студенти, и толкоз.

За протеста на 14 януари и студентите

Като бивш протестиращ студент, няма как да отмина с безразличие, че 12 години по-късно студентите отново протестират. Бях много горда и щастлива, че в Югозападен университет точно студентите по социология бяха тези, които направиха импровизиран протест по повод убийството на Стоян Балтов. Когато обаче попитах част от тях защо точно са протестирали, получих разностранни и противоречиви отговори. Както се вижда, колегите им от София също нямат единна позиция. А доколкото имат някаква, тя ме притеснява. Затова искам да им кажа някои неща, които повечето от преподавателите им едва ли ще им кажат.

Колеги, имате много основания да бъдете недоволни и да протестирате, дори много повече от тези, за които протестирате. Живеете в несигурен свят, сред престъпност, корупция, перспективите за бъдещето на повечето от вас са, меко казано, мътни. Разбираемо е, че имате нужда от сигурност. Но защо смятате, че проблемите ви ще се решат, като Студентски град се напълни с камери и полиция?

Ето, в София на Попа има камери. Спира ли това продажбата на наркотици? Не. Продължават ли там да се мотаят друсани младежи? Да. Продължават ли да минават коли по Графа? Да. Дават ли колите предимство на пешеходците? Рядко. В Югозападен университет пък също са инсталирани камери. С тях биват наблюдавани няколко (има-няма десетина) непослушни преподаватели - в колко часа влизат в час и в колко излизат. А има такива, които изобщо или почти не си взимат часовете, но тях камерите не ги ловят. Защото работата е не просто в това да има камери, а кой наблюдава и с каква цел. Във вашия случай, за да кажете, че има смисъл от камерите, трябва да имате пълно доверие на полицията и съда. А именно те арестуват и съдят наркоманите, а не дилърите. Каква ви е гаранцията, че посредством камерите ще се залавят тези, които вършат престъпления, а няма да изтипосат по телевизията вас, че се връщате подпийнали от купон?

А ако инсталирането на камери не даде ефект, какво ще правите тогава? Ще молите за вечерен час като учениците, които уж сами го искаха, пък не го спазват? Ще предложите законопроект за връщане на студентските униформи, за да се засили дисциплината? Ще поискате да ви се четат електронните пощи, да ви се подслушват телефоните, или може би да се сложат камери и в стаите ви (така де, и там стават побоища понякога)? В Big Brother ли искате да живеете? Или може би в тоталитаризъм?

Ако сами се откажете от свободата си в името на повече сигурност, огромна е вероятността с вас да се злоупотреби, но тогава вече вие няма да имате свободата да протестирате.

Хайде сега помислете малко. Кой е виновен за ситуацията, коята накара чашата на търпението ви да прелее и да се вдигнете на протест? Кой напълни Студентски град със заведения, в които се мъкнат мутри и всякакви, вместо с библиотеки, спортни зали и студентски столове? Кой прецени, че в него трябва да се строят жилищни блокове, а не нови общежития?

Да, имате право да обвинявате и правителството, и парламента, и общинските власти. Но пропускате (дали случайно?) да обвините и... преподавателите си. А трябва.

Ние, преподавателите ви, имаме голяма вина за това, което се случва с вас. Казвам го най-отговорно и си поемам рисковете. Ние, преподавателите ви, всекидневно жертваме вас заради собственото си оцеляване. Ето, да почнем от примера със Студентски град. Ако се вярва на казаното от Бойко Борисов (поне в този случай, който е проверим), единственото заведение, в Студ. град, което е общинска собственост, е злополучната дискотека "Амнезия". Голяма част от останалите са настояща или бивша държавна собственост, т.е. собственост на университетите, които сами са решили да ги предоставят за дискотеки и кръчми. Значи преподавателите ви (тези от тях, които са имали право да вземат решение, а да сте чули колегите им да са протестирали?) са преценили, че е по-добре да ходите на дискотека, отколкото да учите или да живеете здравословен живот. Така хем вълкът сит, хем агнето цяло. Хем постъпват пари в бюджета на университетите, хем вие имате предостатъчно пространство за "студентски живот". И друго, още по-важно - хем ние ви подаряваме изпитите и дипломите, което ви дава доста свободно време, хем сме се погрижили къде да си го изразходвате. Пък печелим и от двете. (Е, тук в подкрепа на моя университет ще кажа, че в централната му сграда има само едно кафене.)

Студентски град е само един от примерите за отговорността на преподавателите в университетите (поне в държавните университети) в България за живота и бъдещето на студентите. Като се замислите, ще видите, че същите проблеми ги има и в самия образователен процес. По-горе казах, че ви подаряваме изпитите и дипломите. И вие много добре знаете защо го правим - нужни сте ни като бройки, за да си оправдаем заплатите. Преподавам от 1998 година и досега не се сещам за случай на студент, който да е прекъснал следването си и да не е завършил, защото не се е справял. Който е поискал, той е завършил. И не само в моята специалност и моя университет е така. Бяха ми разправяли за един студент от Софийския, който публично заявил, че ще завърши с успех над 4, без да е прочел нито една книга, и го направил.

В досегашната си преподавателска практика изключително рядко ми се е случвало да чувам аргументи за необходимостта или не от дадена дисциплина за социологическата култура на студентите, когато тази дисциплина се въвежда или маха от учебната програма. Практиката е по-скоро следната - има преподаватели, те разбират (или смятат, че разбират) от дадени дисциплини, слагаме ги в програмата на студентите. Ако дисциплината е избираема, но студентите не я избират, ама преподавателят е щатен (или е хоноруван, ама ни е нужен по една или друга причина), правим дисциплината задължителна. Ако се скараме с някой колега или пък не ни е симпатичен, махаме негови дисциплини или правим всичко възможно да намалим хорариума им, независимо дали са необходими на студентите, или не. Ако е хоноруван, направо махаме него. А реализацията на студентите си остава техен проблем.

Може би се чудите - има ли това връзка с проблемите на Студентски град? Има, защото и в двата случая образованието се жертва заради оцеляването на преподавателите, а потърпевши сте вие, студентите. Казвала съм на студентите ми, че ако им давахме да четат толкова, колкото четат колегите в западните университети, нямаше да има нужда от толкова дискотеки. Не че там няма "студентски живот" - има, но има и образование. От друга страна, как може да очаквам от студентите ми да са мотивирани и да четат (освен няколко ученолюбиви единици), след като почти нямат свободата да избират какво да учат, а нямат и убеденост, че огромната част от това, което учат, им е полезно? И също толкова сериозен въпрос - ако образованието ти не те е учило да си самостоятелен, да избираш, да се аргументираш и да доказваш тези, каква подготовка дава то за съвременния живот?

Но нека си признаем - вие, студентите, също сте отговорни. На много от вас това положение ви изнася. Сайтовете за готови реферати, курсови и дипломни работи функционират не само защото ние си затваряме очите, а и защото има кой да ги купува, нали? Колко от вас са склонни да предпочитат преподавателите, които пишат само петици и шестици на изпити? Колко от вас са проявявали претенции към качеството на образованието си? Колко от вас (особено от тези, които отговорят с "да" на горния въпрос) могат с ръка на сърцето да кажат, че са взели от образованието си максималното, което е възможно? Само че така жертвите сте вие. Ако съдя по своите студенти, в последните години все повече от тях разбират това и стават по-критични и взискателни към образованието. Надявам се и с вас да е така.

Колкото и камери да се инсталират в Студентски град, не мисля, че това ще промени кой знае какво. Защото трябва да бъдат лекувани причините, а не последствията. А за да ги лекуваме, първо трябва да се осмелим да погледнем в себе си. Дори с риска да не ни хареса това, което видим.

Защо подкрепям (и не) протеста на 14 януари

Ето ме и мен, яхнала метлата на Бого. Не мога обаче безрезервно да покрепя протеста, тъй като в него се включват много групи с много и различни мотиви. Ако човек иска да протестира, добре е да прочете и позициите на блогъри като Ясен Праматаров и Тихомир Димитров.

Много мислих как да оформя този постинг и стигнах до извода, че това всъщност са два постинга. Вторият е специално за студентите.

И тъй, подкрепям протеста

1. Не защото:

• ми е студено (студено ми е, но не за това протестирам);
• смятам, че всички управляващи са гадни по дефиниция и трябва да си ходят;
• искам бат Бойко да дойде на власт;
• искам протестът ми да бъде използван в услуга на която и да е партия - ДСБ, Атака, БНС и дори СДС (извинявам се на Мартин Димитров, но тепърва трябва да се докаже като партиен лидер, за когото си заслужава да се излезе на улицата);
• подкрепям идеята Студентски град да бъде опасан с камери като къщата на Биг Брадър;
• подкрепям идеята същото да се случи с цяла София (и България);
• имам нужда от "силна ръка" - национална гвардия, военни по улиците като в Италия и т.н.
  

2. А защото:

• смятам, че гражданите са длъжни да упражняват контрол върху управлението, а настоящото управление очевидно не се справя (и газовата криза е само "върхът на айсберга";
• смятам, че гражданите трябва да имат възможността (и да се възползват от нея, доколкото я имат) сами да определят живота си, да учат, да работят, да развиват бизнес и да очакват резултати според постигнатото от тях
• убедена съм, че горното няма да се случи, докато не се научим да изискваме минималните условия за това.

сайт с Linux документация

[видео]

Аз съм потребител на линукс, който обаче от линукс много не разбира. Признавам си го без бой, и то не за първи път. Когато с Крис решихме да минем на линукс, първият човек, който се отзова с желание да помогне във форума на http://linux-bg.org/, беше Светослав. Оказа се добро приятелче. От блога на Бого наскоро стингах до информацията, че същият Светослав се е захванал с благородната задача (линкът нещо не се отваря, дано да е временно) да инсталира безплатно линукс по домовете в Ботевград.

Преди няколко дена Светослав ми каза, че прави сайт, който съдържа различна линукс документация. Пак казвам, не разбирам много, но има и разни простички неща за леймъри като мене. Дори и видео. Има и неща, които не разбирам, значи вероятно може да послужи и на по-напреднали от мен.

Надявам се някой от читателите на блога ми да намери сайта за полезен :-).

Update. За чудещите се - да, Светослав Чуков имам предвид.

Пазаруване по интернет - Техномаркет, Зора, teniski.eu и Хеликон

От снощи най-сетне си имаме нов хладилник - Electrolux ERD-28304W. Дозряхме до идеята, че ни е нужен, след като старият, не само, че беше твърде малък, такъв хубавец и нямаше никакво отношение към енергоспестяването, започна да има особено мнение по въпроса за автоматичното размразяване, което доведе до малко наводнение в кухнята.

И така, след известен период на проучване в интернет, се спряхме на съответния модел - не куча марка, но не и твърде скъп, икономичен (A+), не много малък, но и не по-висок от нас с Крис, а точно наш ръст, с отделна камера и без излишни гъзарии. Решихме да си спестим разкарването и да си го поръчаме по интернет. Намерихме два сайта, на които се продава - на "Техномаркет" и на "Зора". И двата предлагаха 5% намаление, ако си го купиш по интернет. От "Зора" обаче изискваха регистрация, а от Техномаркет - не. И двата сайта изискваха ЕГН при поръчка (да се чуди човек защо са им такива лични данни на хората). Докато се подмотвахме, от "Техномаркет" махнаха намалението (днес гледам, че пак са го въвели), поради което (а също и поради обстоятелството, че поръчка чрез регистрация ни изглеждаше по-сигурна), решихме да поръчаме от "Зора".

Епизод 1 - купуване на хладилник по интернет от търговска верига "Зора".

И така, на 22 декември направихме регистрация в сайта на "Зора", надявайки се хладилникът да пристигне, ако може, до Коледа или поне до Нова Година. Но о, чудо, след регистрацията се появи съобщение, че трябва да изчакаме техен служител да я одобри. Това отне на въпросния служител точно едно денонощие. На 23-ти вече бяхме милостиво одобрени и веднага се захванахме да поръчваме. Ядец - софтуерът на сайта се оказа бъгав. Като кликнем на "поръчай", се показва отново хладилникът, а поръчка не се случва. И така няколко пъти. Писахме писмо на двата оставени от "Зора" имела. Единият се оказа недействащ. След като не получихме отговор от другия в рамките на няколко часа и имайки предвид, че на другия ден вече беше Бъдни вечер, решихме да прежалим намалението и да поръчаме от "Техномаркет".

На другия ден (явно за "Зора" няма по-кратки отрязъци от време от едно денонощие) изненадващо отговор все пак пристигна:

Здравейте,
Ако не успеете да финализирате своята поръчка, можете да поръчате на този
мейл като посочите имена, ЕГН, адрес за доставка.
Поздрави
(името на съответния служител)

Как ли пък не! Не стига, че искат лични данни, ами да ги пращаме и по e-mail ни се видя прекалено. Отговорих кратко и ясно:

Благодаря, но вече поръчах на друго място.

Весели празници!

Епизод 2 - купуване на хладилник по интернет от "Техномаркет"

И тъй, на 23-ти декември следобед лесно и успешно, с цената на някоя и друга лична данна и без намаление, поръчахме хладилника от "Техномаркет". За разлика от "Зора", имаше опция дори в колко часа да го доставят, избрахме 15,00 часа. Веднага получихме потвърждение - с номер на поръчката, проформа фактура, абе супер. На сайта пишеше, че поръчки, направени на 23-ти следобед и 24-ти се изпълняват на 29-ти. Предположихме, че хладилникът ще дойде ако не на 29-ти, то на 30-ти или първите дни след Нова година.

След като хладилникът не пристигна до втори януари, им написахме писмо:

Здравейте,

С мъжа ми Кристиян Енчев поръчахме на негово име хладилник на 23-ти декември следобед. Поръчката ни беше приета под номер 4271. Предполагаме, че по празници сте много заети с доставки, затова нашата още не е дошла. Но искаме да попитаме - имате ли практика да уведомявате клиентите предварително кога ще доставите продукта, защото ние не сме в състояние да осигуряваме човек у дома всеки ден от 15 часа?

Поздрави,

Светла и Кристиян

Отговор не последва. На пети вече се отказах от мечтата, че поръчката е изпълнима единствено и само по интернет, и им звъннах към обяд. Обещаха да се обадят след два часа. Не се обадиха. На другия ден звъннах сутринта в девет и нещо. Да съм се обадила в десет, защото тогава идвали колегите от интернет доставките. Звъннах в десет и нещо, казаха - ще Ви се обадим след малко. След час-два действително звъннаха на Крис. Предложиха да докарат хладилника на другия ден (сряда) в 15 часа, за колкото сме го поръчали. За зла участ, сряда е присъственият ден на Крис в Института по философия, затова той ги попита не могат ли да дойдат към пет. Не можели, късно им било, та се разбраха за 16 часа.

Крис се извинил, тръгнал си по-рано от секция и в 16 без 10 си беше вкъщи. И почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме и в 18 вече бяхме сигурни, че хладилникът няма да дойде. В 18 и нещо обаче той неочаквано дойде.

За оправдание на "Техномаркет" ще кажа, че наши познати, които са поръчвали от тях по интернет (вярно, по-дребни неща и не на връх Коледа) са нямали нашите проблеми - от магазина сами се сещали да им се обадят кога могат да дойдат и идвали навреме. В нашия случай, може би не улучихме момента. Но все пак мисля, че беше редно поне да ни се обадят.

Епизод 0 - teniski.eu

Като съм почнала с негативния опит с поръчки по интернет, да разкажа и това. Исках да направя коледен подарък на едни приятели и каквото търсех (не точно тениска) видях, че се предлага в http://teniski.eu/. Особено ме привлече софтуерът, с който човек сам може да си направи дизайна. Да де, ама в моя случай не сработи - от компютъра ли, от сайта ли, не знам, но предполагам, че от сайта, защото сега пак пробвах и всичко си е в ред.

Както и да е, написах им писмо какво искам да поръчам и какъв ми е проблемът. Получих следния отговор:

zdraweite prikachete ni snimkata po emaila

Ни повече, ни по-малко. Не съм пурист на тема "шльокавица", но ми се ще една фирма, която се занимава с поръчки по интернет, да има поне един грамотен служител и точно той да води кореспонденцията. Изпратих им снимката с обяснение какъв точно надпис искам а има на гърба. Отговориха, че ще бъде готова на трети декември,

samo 4e tozi artikul nqma grab. bih me vi preporachali nadpisa da sse namira otgore na snimkata

Още по-грамотно. По-голямото ми притеснение обаче беше, че става въпрос за абстрактна снимка с много дребни детайли, върху която трудно можех да си представя как ще изглежда надпис. Затова им (на 27.11) написах следното:

Здравейте,

Възможно ли е да ми изпратите в .jpg как ще изглежда надписът върху снимката, за да знам дали ми харесва или да се откажа от него? Ако е възможно, бих желала шрифтът да е "cosmo".

Поздрави!

Отговор не последва. На пети декември пак им писах в общи линии същото, учтиво и с опит за разбиране - "надявам се да няма някакъв проблем". Отговор така и не последва.

Може би жестоко съм ги обидила, като съм пожелала да видя как ще изглежда продуктът допълнително. Съжалявам за което. Ама откъде да знам дали са толкова "грамотни" в графичния дизайн, колкото и в правописа?

Накрая отидох и поръчах подаръка офлайн, стана супер, пък имаше и гръб. Жалко, защото сайтът си го бива. Не съм се отказала от идеята някой път оттам да си поръчам блузка, ама само ако аз си направя дизайна. И ако ми отговорят, де.

Епизод -1 - Хеликон

Въпреки споделените неволи, продължавам да бъда фен на пазаруването по интернет и не смятам да се откажа от нови опити. А и първият ми опит беше повече от успешен - тогава си купих книга от "Хеликон" и ми я доставиха след един ден.

Значи, можело и в България :-).

БНТ и БТВ за газовата криза

И БНТ, и БТВ яко дезинформират за газовата криза. Това, което правят, е да представят единствено руската гледна точка за конфликта. А там, където е трудно да оправдаят Русия, да шикалкавят. Та човек трябва да чете независими от правителството медии, като например "Дневник", за да му светне, че може би ще да има нещо общо между руската позиция и обстоятелството, че Украйна, не я е срам, искала член на НАТО да става. Съвсем пък се премълчава и позицията на Украйна, че ако се променя цената на газта, редно е и цената на транзита през нейната територия да се промени. А за три години цената на газта е удвоена, докато тази на транзита се е повишила с циничното от 1,6 до 1,7 долара (справка - "Дневник").

Тази вечер в централните новини и двете медии бяха особено безочливи. БТВ заявиха, че то всъщност не било ясно кой спрял газта, защото Русия и Украйна се обвинявали една-друга. БНТ пък споменаха на коя точно граница украинските тръби са престанали да подават газ към България, без да уточняват минала ли е газ за България през украинска територия, или не. Вместо това се впуснаха в усуквания, че то не можело да се докаже, трябвало независима проверка...

БНТ по-добре честно да се нарича просто държавна, а не обществена телевизия, понеже напълно безкритично изразява позицията на правителството и президента. А БТВ как да се нарича? "Официална частна телевизия"?

П.п. Тези дни не съм следила новините по други телевизии с национално ефирно покритие, така че не мога да съдя там как е.

Камила И Мравка Малка Зелена

Само на нас двамата с Крис ли ни е смешна тази формулировка от коледния каталог на Bonjour?