Чувство на предизборна безизходица

Откакто се интересувам от социология (1996 г.), дълбокото ми убеждение е, че трябва да се гласува. Все по-трудно намирам за кого. Пък не съм представител на т.нар. "плаващ електорат". Мина обаче времето, когато гласувах за дадена политическа сила само защото се води дясна, без оглед на позициите ѝ по отношение на човешките права и други теми, които ме интересуват.

На президентските избори през 2011 г. гласувах за Меглена Кунева. Основанията си, както и разочарованието от т.нар. "синя идея", съм изразила в блога.

Днес смятам, че "България на гражданите" пропиля шанса да се превърне в това, в което можеше. От силните заявки в началото не остана почти нищо. "България на гражданите" допусна две, според мен, основни грешки.

Първа грешка. Жертва либералното (отново да уточня - не неолиберално) в името на консервативното, като така се превърна в една от многото партийки, борещи се на този терен. Привлече хора с открито консервативни убеждения като напусналите ДСБ Прошко Прошков, Христо Ангеличин (които в други отношения уважавам) и Петър Николов, както и гордеещия се с консерватизма си блогър Иван Стамболов - Сула. Същият Петър Николов например е изявен противник на провеждането на гей парада в София и дори в свое публично изказване упреква жеста на защита на прайда на ДСБ. Същият Иван Стамболов, който казва за Асен Генов:

Той е от онези хора, които (...) не дават циганите и педерастите да бъдат наричани „цигани” и „педерасти”, защото щели да се обидят.

Идващият от пишман "либералната" партия НДСВ пък Даниел Вълчев се обяви за образователен ценз за гласуване, което ще рече - за лишаване на едни от най-уязвимите български граждани от право на политическо представителство.

При целия този високомерно самозабравил се консерватизъм се чудя какво прави Йонко Грозев в "България на гражданите".

Втора грешка. "България на гражданите" се отдаде на популизъм, вместо да предлага политики и решения. В периода на протестите, в резултат на които Бойко Борисов подаде оставка, а и преди тях, имаше потребност от силни политически гласове, които да не се боят да предлагат смислени идеи. Дори тези идеи да не са точно това, което хората на улицата да очакват да чуят. Дори хората да твърдят, че не искат да чуват политици. Но липсваха политици, които да се осмелят предлагат визии, да дискутират, да убеждават.

На този фон "България на гражданите" обяви "31 неща, които ще променят нашия живот", кое от кое по-популистки, безсмислени и/или неизпълними, без очертани приоритети и без връзка помежду си. Целта на тези "31 неща" очевидно беше да гражданите да чуят това, което искат, а не да им се предложат работещи решения. Поради което и потънаха в камарата от всевъзможни други популизми.

Някои приятели, които уважавам, разпалено агитират да се гласува за ДСБ. В ДСБ останаха смислени и широко скроени хора като Радан Кънев и Петър Москов. Чудя се обаче защо никой от тези приятели не коментира коалицията между ДСБ и БДФ (Български демократически форум), която, меко казано, ме притеснява. Не забелязах коментари по темата и от страна на Мартин Димитров и Надежда Михайлова, което ще рече, че не заради това се е разпаднал съюзът им с ДСБ.

Макар в името му да се съдържа думата "демократически", БДФ открито и с гордост се смята за наследник на про-нацистка организация, отхвърляща принципите на либералната демокрация - Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ). Историческата приемственост е видима дори в емблемите. Това е емблемата на БДФ:

За сравнение, ето емблемата на Съюза на Българските Национални Легиони:

И за да няма никакво съмнение каква е идейната основа на тази организация, прилагам и емблемата на Съюза на Младежките Национални Легиони (СМНЛ), както се е казвал СБНЛ първоначално:

Какъв е смисълът на коалицията между ДСБ и БДФ? Обединение на "десните сили", разбира се. Следва по-сериозният въпрос. Каква е основата на това обединение? Какво може да обедини едни консерватори от западен тип, каквито се опитаха да станат ДСБ с помощта на фондация "Конрад Аденауер", и едни наследници на нацистка организация? Ами че антикомунизмът, какво друго! Тогава ДСБ да вземат да се обединят и с Български Национален Съюз, "Атака", ВМРО и т.н. и ще постигнат още по-"широко обединение на автентичната десница".

Не, не мисля, че 23 години след 1989 антикомунизмът може да продължава да бъде достатъчно основание за обединение на дясното. И ако това разбира ДСБ под "автентично дясно", толкова по-зле за ДСБ, а и за "дясното". Ако "дясното" е в идеята, че ако се събори един паметник, всичко ще се нареди, не ща такова дясно. Бих гласувала за Радан Кънев, но за неонацисти няма да гласувам. За съжаление, предлагат ми ги в комплект.

Мислех да напиша някои размисли и за "Зелените", но накрая реших да не го правя. Може би трябва да им се даде шанс да се развиват, пък после да говорим.