Блогвам за втори път днес, за което се извинявам. Имам обаче уважителна причина и тя е, че днес разбрах, че новото ми интервю за DW относно гласуваното уволнение на Дошков и атмосферата в ЮЗУ, за което писах миналата седмица, вече е публикувано на сайта. Там можете да прочетете текста на Антоанета Ненкова и да чуете интервюто, пускам аудиото и в моя блог. За пореден път - благодаря ти, Тони, за съпричастността към каузата.
29.04.2009 г.
Езикът е, за да дава форма на мислите... ако ги има
Един спам броди из пощи и социални мрежи напоследък. Става въпрос за призив да се вкючим в ей тази петиция за запазването на държавните образователни изисквания относно българския книжовен език. Авторите, сред които, за мое най-голямо съжаление, и BG-Mamma, доста инициативи на които уважавам, неясно защо си мислят, че отпадането на държавните образователни изисквания води дотам, че изучаването на български език в училище става незадължително. Притеснителното е, че получавам призиви и от приятели, колеги, студенти, доста от тях смислени хора, които обаче очевидно изобщо не се замислят, преди да тръгнат да спамят с подобни наивно националистични дивотии.
По тази тема писа Павел Николов, а снощи получих и писмо от Димка Гочева и й благодаря, че откликна на молбата ми да го публикува в своя блог.
Хайде сега да помислим кротичко. Знаете ли какво точно означава "държавни образователни изисквания"? Знаете ли в какво конкретно се състоят те? Ако не, вижте ги (не знам дали са всичките или част от тях, на това попаднах). Да го кажем с думи прости - "държавни образователни изисквания" не означава дали да се учи нещо, или не, а държавата да регулира как точно да се учи то.
Мога дълго да говоря какво мисля за държавните образователни изисквания за български език и литература, но това в случая е без значение. По-важното за мен е, че не работят. В университетите масово влизат напълно неграмотни студенти. Изводът за мен е, че колкото и да разчитаме на държавата да се грижи за това как младежта усвоява книжовния ни език, държавата просто го прави зле. Нещо не е наред, и то нещо на базисно равнище не е наред. По-сериозният проблем не е дали се отменят някакви измислени "държавни образователвни изисквания", или не, а че продължава да има твърде много държавна регулация по отношение на учебното съдържание в училищата (а няма регулация там, където трябва да я има, което пък води до случаи на тотален произвол и дерибейство в образователната сфера). Тази държавна регулация, която се извършва по бюрократична инерция, без опит дори да се вникне в света на съвременните деца, е сред основните причини за ширещата се неграмотност.
При наличие на няколко матури по български език е очевидно, че държавата има изисквания какво трява учениците да знаят във всеки отделен етап на образованието си. Защо е нужно да се молим на държавата да ни контролира във всяка крачка? Американското училищно образование например е построено по много различен начин. Там в голяма степен училищните настоятелства определят какво да се учи в училище, а какви са училищните настоятелства, зависи от конкретната общност. Примерно, в средните щати може повече училищни настоятелства да желаят децата да изучават религия, в източните щати може да се наблага на часове по сексуално образование. И така натакък. Но когато дойде време да кандидатстват в колеж или университет, младежите трябва да се справят със стандартизирани тестове, значи, предполага се, че училището, каквато и местна специфика да има, би следвало да е научило учениците на базисни неща.
Признавам си, че американската система ми харесва повече, но тя е свързана и със спецификата на американското общество, нашето не е такова. И все пак, дълбокото ми убеждение е, че работеща система за външно оценяване ще свърши много по-добра работа от всички държавни образователни изисквания на света.
По тази тема писа Павел Николов, а снощи получих и писмо от Димка Гочева и й благодаря, че откликна на молбата ми да го публикува в своя блог.
Хайде сега да помислим кротичко. Знаете ли какво точно означава "държавни образователни изисквания"? Знаете ли в какво конкретно се състоят те? Ако не, вижте ги (не знам дали са всичките или част от тях, на това попаднах). Да го кажем с думи прости - "държавни образователни изисквания" не означава дали да се учи нещо, или не, а държавата да регулира как точно да се учи то.
Мога дълго да говоря какво мисля за държавните образователни изисквания за български език и литература, но това в случая е без значение. По-важното за мен е, че не работят. В университетите масово влизат напълно неграмотни студенти. Изводът за мен е, че колкото и да разчитаме на държавата да се грижи за това как младежта усвоява книжовния ни език, държавата просто го прави зле. Нещо не е наред, и то нещо на базисно равнище не е наред. По-сериозният проблем не е дали се отменят някакви измислени "държавни образователвни изисквания", или не, а че продължава да има твърде много държавна регулация по отношение на учебното съдържание в училищата (а няма регулация там, където трябва да я има, което пък води до случаи на тотален произвол и дерибейство в образователната сфера). Тази държавна регулация, която се извършва по бюрократична инерция, без опит дори да се вникне в света на съвременните деца, е сред основните причини за ширещата се неграмотност.
При наличие на няколко матури по български език е очевидно, че държавата има изисквания какво трява учениците да знаят във всеки отделен етап на образованието си. Защо е нужно да се молим на държавата да ни контролира във всяка крачка? Американското училищно образование например е построено по много различен начин. Там в голяма степен училищните настоятелства определят какво да се учи в училище, а какви са училищните настоятелства, зависи от конкретната общност. Примерно, в средните щати може повече училищни настоятелства да желаят децата да изучават религия, в източните щати може да се наблага на часове по сексуално образование. И така натакък. Но когато дойде време да кандидатстват в колеж или университет, младежите трябва да се справят със стандартизирани тестове, значи, предполага се, че училището, каквато и местна специфика да има, би следвало да е научило учениците на базисни неща.
Признавам си, че американската система ми харесва повече, но тя е свързана и със спецификата на американското общество, нашето не е такова. И все пак, дълбокото ми убеждение е, че работеща система за външно оценяване ще свърши много по-добра работа от всички държавни образователни изисквания на света.
27.04.2009 г.
За Витгенщайн и езиковите игри
Вчера Лудвиг Витгенщайн навърши 120 години. В същия ден излезе четвъртият брой на списание NotaBene, посветен, разбира се, на Витгенщайн :-).
По повод на Витгенщайн и езиковите игри ме "сърби" да ви разкажа една история, на която бях свидетел преди две години и която послужи за основа на недовършения роман "Fast-food story", който писахме с един приятел. Та историята (хубав пример и на тема "етнометодология", между другото) е следната:
Дюнержийница. Влиза човек, застава кротко на тезгяха и пита:
- Имате ли чук?
Момчето, което продава дюнерите, отговаря:
- Да, имаме чук.
Посетителят:
- А, чудесно! Аз работя отсреща в магазина за бельо и все ме питат - имаме ли чук.
Дюнерджията дава на посетителя чук. След известно време посетителят се връща и носи на дюнерджията бира.
22.04.2009 г.
"Неуютен блог" по DW - версия 2
Днес дадох второ интервю по Deutsche Welle в качеството си на блогър, този път поводът беше постът ми за гласуваното от Академичния съвет на Югозападен университет уволнение на Петър Дошков. Този път се опитах да говоря по-синтезирано, за да излезе възможно по-голяма част от интервюто.
Говорих за цялата ирония около "уволнението" - реалните причини за него, признанието на факти, за огласяването на каквито Дошков е бил уволнен за втори път на същото заседание, на което е гласувано третото му уволнение, за парадоксалността на т.нар "комисия по етика" (която по същество е нещо средно между другарски съд и наказателен отряд, мене ако питате), за безразличието към академизма... И не на последно място - за страха, обхванал университета и за това дали е възможно преподаватели, които се страхуват, да учат студентите си да използват знанието свободно.
Искам да кажа едно голямо "благодаря" на журналистката на DW Тони Ненкова, която проявява траен към ставащото в ЮЗУ и дори, доколкото разбрах, възнамерява да направи цяла серия с материали по въпроса. Каза ми, че не би отказала интервю на никоя от заинтересованите страни (тук добявям - но да се оплакваш, че мнението ти не е взето, а после да се скатаеш и да не го изразиш, не е много fair... който трябва, нека се сеща).
Между другото, Стефан Дечев е написал интересен пост за Дошков. Чисто реторически публикацията много ми хареса и това беше първата ми реакция. Проблемът според мен е, че Стефан изхожда от предпоставката, че Дошков е извършил нарушение, докато Дошков настоява (и фактите, които са ми известни, потвърждават тезата му), че не е; и следователно не изпитва необходимост от точно такъв тип защита. Но аз предпочетох да интерпретирам написаното от Стефан така - дори да допуснем, че е извършил Петър нарушение, в ЮЗУ нарушенията не се наказват, а, напротив - награждават се.
P.S. Докато пътувах към мястото на интервюто, слушах радиото в маршрутката и по едно време - "Another Brick in the Wall" на Pink Floyd. Усетих го като символ.
P.S. 2. По редица причини, напоследък съм много заета. Извинявайте, ако се случи публикуването на коментарите ви да се забави с няколко часа.
Говорих за цялата ирония около "уволнението" - реалните причини за него, признанието на факти, за огласяването на каквито Дошков е бил уволнен за втори път на същото заседание, на което е гласувано третото му уволнение, за парадоксалността на т.нар "комисия по етика" (която по същество е нещо средно между другарски съд и наказателен отряд, мене ако питате), за безразличието към академизма... И не на последно място - за страха, обхванал университета и за това дали е възможно преподаватели, които се страхуват, да учат студентите си да използват знанието свободно.
Искам да кажа едно голямо "благодаря" на журналистката на DW Тони Ненкова, която проявява траен към ставащото в ЮЗУ и дори, доколкото разбрах, възнамерява да направи цяла серия с материали по въпроса. Каза ми, че не би отказала интервю на никоя от заинтересованите страни (тук добявям - но да се оплакваш, че мнението ти не е взето, а после да се скатаеш и да не го изразиш, не е много fair... който трябва, нека се сеща).
Между другото, Стефан Дечев е написал интересен пост за Дошков. Чисто реторически публикацията много ми хареса и това беше първата ми реакция. Проблемът според мен е, че Стефан изхожда от предпоставката, че Дошков е извършил нарушение, докато Дошков настоява (и фактите, които са ми известни, потвърждават тезата му), че не е; и следователно не изпитва необходимост от точно такъв тип защита. Но аз предпочетох да интерпретирам написаното от Стефан така - дори да допуснем, че е извършил Петър нарушение, в ЮЗУ нарушенията не се наказват, а, напротив - награждават се.
P.S. Докато пътувах към мястото на интервюто, слушах радиото в маршрутката и по едно време - "Another Brick in the Wall" на Pink Floyd. Усетих го като символ.
P.S. 2. По редица причини, напоследък съм много заета. Извинявайте, ако се случи публикуването на коментарите ви да се забави с няколко часа.
21.04.2009 г.
In memoriam Добромир
(кликнете на снимката, ако искате да я видите в по-голям размер)Една сутрин се събуждаш, включваш лаптопа, докато се разсънваш, както обикновено, и първото, което научаваш - от писмо, сред чиито получатели си попаднал по случайност - е, че твой студент, на чийто абсолвентски бал си бил едва преди две години, е починал. Започваш да разпитваш и подразбираш, че май от много мъчителна болест е починал. Сядаш да напишеш за това в блога си и не разбираш кога си започнал да плачеш.
В такива моменти спомените стават цветни, а ние... посивяваме.
Почивай в мир, Добри!
20.04.2009 г.
Петър Дошков по Deutsche Welle
Благодарение на безценната популяризаторка на блогърите Антоанета Ненкова, днес можем да чуем и Петър Дошков в рубриката "Блогъри по Deutsche Welle". Информацията на сайта на DW за Дошков може да прочетете тук.
Имайте предвид, че интервюто е от преди няколко месеца (рубриката се излъчва максимум веднъж в седмицата и има много блогъри "на клона"), което обяснява, че няма информация за последните развития около Дошков. Но трябва да се признае, че Антоанета Ненкова реагира светкавично след новината за гласуваното от АС на ЮЗУ уволнение. Благодаря ти, Тони!
UPDATE. Преди малко установих, че Ненкова не е знаела за "уволнението", когато е решила да пусне интервюто точно днес. Просто съвпадение! Което не ми пречи да й благодаря.
18.04.2009 г.
Последствия от Dolce far niente
Ако перифразираме Питър Бъргър, в период на социални сътресения "фасадата" на обществото пада и ние можем да го разберем по-добре - по същия начин, по който виждаме какво има в къща, полуразрушена от бомбардировка. Така е и с отделните социални образувания, например - университетите.
Наскоро писах за уволнението на Дошков, гласувано на Академичен съвет (по последна информация, засега то не е разписано от ректора, а без неговия подпис уволнение няма). Начинът на извършването му разкрива грозна реалност зад лъскавата фасада на Югозападен университет (а и на образованието в България изобщо). Не споменах обаче за друг брилянтен пример в тази връзка, защото исках първо да представя официалното си становище.
И така, денят е сряда. Седим си с Крис вкъщи и изведнъж звънецът почва да звъни като на пожар. Крис отива да отвори и ми казва, че има писмо за мен от ЮЗУ. Отивам, гледам - писмото го носи пощенски куриер и е в някакъв много засукан найлонов плик (който се оказа особено труден за отваряне). Подписвам аз, че съм получила писмото, след доста мъки го отварям. В найлоновия плик - хартиен, незапечатан. Вадя от него лист и що да видя - писмо от ректора с изх. № 88 от 14.04.2009 г. В него пише следното:
Ако следите блога ми, вероятно знаете, че отказах да присъствам на едно катедрено заседание и написах на колегите писмо, в което им обясних защо го правя. Изпаднах направо във възторг от писмото на ректора. Веднага намерих въпросния Правилник за устройството и дейността на университета и след малко отговорът ми беше готов:
Към обяснението приложих и писмото до катедрата.
(Всъщност, че заседанията на катедрите и органите на управление на университета са задължителни, пише в чл.48, ал. 2, т.2, но нали не е моя работа да поправям ректора ;-)?)
Да пропусна едно (!) заседание за 11 години по неуважителни причини и да ме предложат за наказание за това, звучи абсурдно и комично. Разказах за това писмо на доста преподаватели в университета, които нямат нищо общо с нашите борби, а някои от тях дори са против каузата ни (но все пак са достатъчно хора и достатъчно културни, че да разговарят с мен) и всички изпадат в потрес. Как, казват, да получиш писмо за едно заседание, това е невъзможно. Един от тях мъдро се досети: "сигурно шефът на катедрата ви ти има зъб и е човек на ректора".
Ако действително ме накажат, което не ми се вярва особено, ще е върхът. Направо ще вляза в историята! А университетът съвсем ще стане за смях. Чудя се дали да изровя протоколи от Академичен съвет и да предложа на ректора да напише писма на тези, които отсъстват по неуважителни причини ;-).
Това е второто писмо, което получавам от ректора, първото беше с разпечатка с резултатите от шпионирането ми с университетските камери. Тогава доста хора ме посъветваха да не приемам писма от университета, изпратени на домашния ми адрес. Имам пълното право да откажа да получа писмо и в такъв случай резулатът би бил, все едно писмото изобщо не е пратено. Ама пусто любопитство! Но не съжалявам, купонът си струваше.
Наскоро писах за уволнението на Дошков, гласувано на Академичен съвет (по последна информация, засега то не е разписано от ректора, а без неговия подпис уволнение няма). Начинът на извършването му разкрива грозна реалност зад лъскавата фасада на Югозападен университет (а и на образованието в България изобщо). Не споменах обаче за друг брилянтен пример в тази връзка, защото исках първо да представя официалното си становище.
И така, денят е сряда. Седим си с Крис вкъщи и изведнъж звънецът почва да звъни като на пожар. Крис отива да отвори и ми казва, че има писмо за мен от ЮЗУ. Отивам, гледам - писмото го носи пощенски куриер и е в някакъв много засукан найлонов плик (който се оказа особено труден за отваряне). Подписвам аз, че съм получила писмото, след доста мъки го отварям. В найлоновия плик - хартиен, незапечатан. Вадя от него лист и що да видя - писмо от ректора с изх. № 88 от 14.04.2009 г. В него пише следното:
Главен асистент Енчева,
На основание чл. 49, ал. 4, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на университета сте длъжна да присъствате на катедрени заседания. Във връзка с неявяването Ви на катедрено заседание на 03.04.2009 г., в тридневен срок от получаване на писмото представете в отдел "Университетски кадри" писмено обяснение за неявяването Ви на катедрен съвет.
Уведомяваме Ви, че неостователното Ви отсъствие е нарушение на трудовата дисциплина, за което се предвиждат дисциплинарни наказания.
(следва подпис)
Ако следите блога ми, вероятно знаете, че отказах да присъствам на едно катедрено заседание и написах на колегите писмо, в което им обясних защо го правя. Изпаднах направо във възторг от писмото на ректора. Веднага намерих въпросния Правилник за устройството и дейността на университета и след малко отговорът ми беше готов:
До
Ректора на ЮЗУ “Неофит Рилски”,
БлагоевградПисмено обяснение
от гл. ас. Светла Пантелеева Енчева
относно: Ваше писмо с изх. № 88 от 14.04.2009 г.
Уважаеми г-н Ректор,
Във връзка с потърсените ми обяснения относно неявяването ми на кадедрено заседание на 03.04.2009 г. Ви уведомявам, че:
1. Чл. 49, ал. 4, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Университета не съдържа текст, че присъствието на катедрени заседания е задължително. Същата точка се отнася единствено и само до дефинирането на участията в “заседания на катедрени, факултетни заседания на катедрени, факултетни съвети, учебно-научни семинари, колегиуми и други” като част от допълнителната “учебнопреподавателска и друга заетост”.
2. Отсъствието ми от заседанието беше форма призив към катедра “Социология” да изпълнява задължението си да спазва решенията на Факултетния съвет относно академичната натовареност на преподавателите. В тази връзка, ден преди заседанието изпратих до Катедрата писмо с мотивите ми за отсъствие, което прилагам към настоящото обяснение. Смятам, че ръководните органи в университета трябва да вземат отношение по този въпрос и вече съм информирала Декана и Факултетния съвет на ПИФ.
3. Както е видно от приложеното писмо, в катедра “Социология” има драстични примери за неспазването академичната и професионална етика, което представлява нарушение на чл. 48, ал. 2, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Университета. Смятам, че ръководството на университета трябва да вземе отношение и по този въпрос.
Особено искане: Уважаеми господин Ректор, за втори път си позволявам да Ви помоля за в бъдеще да не получавам писма от Вас на домашния си адрес, понеже пощенската ми кутия не е защитена от недобросъвестни посещения.
С уважение,
гл. ас. Светла Енчева
(следват дата и подпис)
Към обяснението приложих и писмото до катедрата.
(Всъщност, че заседанията на катедрите и органите на управление на университета са задължителни, пише в чл.48, ал. 2, т.2, но нали не е моя работа да поправям ректора ;-)?)
Да пропусна едно (!) заседание за 11 години по неуважителни причини и да ме предложат за наказание за това, звучи абсурдно и комично. Разказах за това писмо на доста преподаватели в университета, които нямат нищо общо с нашите борби, а някои от тях дори са против каузата ни (но все пак са достатъчно хора и достатъчно културни, че да разговарят с мен) и всички изпадат в потрес. Как, казват, да получиш писмо за едно заседание, това е невъзможно. Един от тях мъдро се досети: "сигурно шефът на катедрата ви ти има зъб и е човек на ректора".
Ако действително ме накажат, което не ми се вярва особено, ще е върхът. Направо ще вляза в историята! А университетът съвсем ще стане за смях. Чудя се дали да изровя протоколи от Академичен съвет и да предложа на ректора да напише писма на тези, които отсъстват по неуважителни причини ;-).
Това е второто писмо, което получавам от ректора, първото беше с разпечатка с резултатите от шпионирането ми с университетските камери. Тогава доста хора ме посъветваха да не приемам писма от университета, изпратени на домашния ми адрес. Имам пълното право да откажа да получа писмо и в такъв случай резулатът би бил, все едно писмото изобщо не е пратено. Ама пусто любопитство! Но не съжалявам, купонът си струваше.
16.04.2009 г.
Уволниха Петър Дошков от ЮЗУ. За трети път.
Толкова съм афектирана, че не знам откъде да започна.
Вчера сутринта прочетох изключително манипулативна и непрофесионално поднесена новина в dir.bg. Казва се, че в ЮЗУ (кога хората ще се научат, че "Неофит" не е име и не се съкращава на "Н."?) се готвели да уволняват доценти заради корупция. Спрягат се имената на филолога Сашо Рангелов (да не се бърка с философа със същото име) и Петър Дошков, който, първо, не е доцент и, второ, определено не е корумпиран и няма нищо общо с първия. В статията не се казва за какво уволняват Дошков, като така се създава измамното впечатление, че го уволняват заради корупция, което е пълен идиотизъм, защото предишното му уволнение и тъкмо защото е изнесъл данни за корупция в ЮЗУ.
Няколко часа по-късно на Академичен съвет са уволнили Дошков, а Сашо Рангелов са го наказали дисциплинарно.
Какво е основанието за уволнението на Дошков? Ами не си взимал часовете, не ходел на заседания и не изпълнявал и други служебни задължения (да присъства на изпити и пр.). Тук трябва да уточня, че колегите на Дошков не искаха да му дадат часове до средата на втория семестър, изтъквайки основания като това, че носел пистолет (който никой не е виждал - ето и интерпретацията на самия Дошков по въпроса) и заплашвал разни хора, че ще ги застреля (което никой не е чул). Въпреки това, според мен Дошков трябваше да вземе тези часове. Но това е мое лично мнение. Петър има право да има друго становище по въпроса и да го отстоява, рискувайки работното си място.
Затова може и да кажете, че Дошков е бил основателно уволнен. Какво е скандалното в ситуацията?
Първо, аргументът за невзимане на часовете замаскира други, по-дълбоки проблеми - борбата на Дошков за законност в ЮЗУ до дупка. Самото невзимане на часовете е част от тази борба - отричайки легитимността на университетското ръководство, той напълно съзнателно не се съобразява с решенията му. И всъщност това е реалният проблем. Иначе в ЮЗУ има хора, които с години не взимат часовете си и нищо не им се случва. Може да не си си взел часовете, които са ти предоставени по средата на втория семестър, и да те уволнят. Защото се казваш Петър Дошков.
А най-голямата ирония знаете ли каква е? На същото заседание, на което е уволнен Дошков, е признато наличието на нелегитимен прием в Правно-исторически факултет в огромни размери - факт, за огласяването на който Дошков е уволнен предишния път.
Егати. Бясна съм, направо не съм на себе си.
В кръга на шегата (тоест на черния хумор), има и нещо успокоително - Дошков вече няма какво да губи. Няма дете, което да почине на тримесечна възраст (понеже жена му е родила преждевременно поради стреса от последствията от първото му уволнение), няма и жена, която да се разведе с него (както е направила, когато са го уволнили за втори път).
П.п. Анонимни коментари към този пост няма да приемам. Независимо дали са за или против Дошков или мен, или когото и да е.
UPDATE. Преди малко говорих с Дошков. Звучеше бодро ("не се притеснявай, всичко ще бъде наред") и ми каза, че уволнението му е гласувано от Академичан съвет, но все още няма данни да е разписано от ректора, значи има вероятност и ректорът да не разпише. Питах го конкретно и за часовете. Неговата теза е, че още навремето е оспорил даването на тези часове като "индивидуален акт", с други думи твърди, че те неправомерно са му дадени и поради това не ги е взел. Ще ви държа в течение.
Вчера сутринта прочетох изключително манипулативна и непрофесионално поднесена новина в dir.bg. Казва се, че в ЮЗУ (кога хората ще се научат, че "Неофит" не е име и не се съкращава на "Н."?) се готвели да уволняват доценти заради корупция. Спрягат се имената на филолога Сашо Рангелов (да не се бърка с философа със същото име) и Петър Дошков, който, първо, не е доцент и, второ, определено не е корумпиран и няма нищо общо с първия. В статията не се казва за какво уволняват Дошков, като така се създава измамното впечатление, че го уволняват заради корупция, което е пълен идиотизъм, защото предишното му уволнение и тъкмо защото е изнесъл данни за корупция в ЮЗУ.
Няколко часа по-късно на Академичен съвет са уволнили Дошков, а Сашо Рангелов са го наказали дисциплинарно.
Какво е основанието за уволнението на Дошков? Ами не си взимал часовете, не ходел на заседания и не изпълнявал и други служебни задължения (да присъства на изпити и пр.). Тук трябва да уточня, че колегите на Дошков не искаха да му дадат часове до средата на втория семестър, изтъквайки основания като това, че носел пистолет (който никой не е виждал - ето и интерпретацията на самия Дошков по въпроса) и заплашвал разни хора, че ще ги застреля (което никой не е чул). Въпреки това, според мен Дошков трябваше да вземе тези часове. Но това е мое лично мнение. Петър има право да има друго становище по въпроса и да го отстоява, рискувайки работното си място.
Затова може и да кажете, че Дошков е бил основателно уволнен. Какво е скандалното в ситуацията?
Първо, аргументът за невзимане на часовете замаскира други, по-дълбоки проблеми - борбата на Дошков за законност в ЮЗУ до дупка. Самото невзимане на часовете е част от тази борба - отричайки легитимността на университетското ръководство, той напълно съзнателно не се съобразява с решенията му. И всъщност това е реалният проблем. Иначе в ЮЗУ има хора, които с години не взимат часовете си и нищо не им се случва. Може да не си си взел часовете, които са ти предоставени по средата на втория семестър, и да те уволнят. Защото се казваш Петър Дошков.
А най-голямата ирония знаете ли каква е? На същото заседание, на което е уволнен Дошков, е признато наличието на нелегитимен прием в Правно-исторически факултет в огромни размери - факт, за огласяването на който Дошков е уволнен предишния път.
Егати. Бясна съм, направо не съм на себе си.
В кръга на шегата (тоест на черния хумор), има и нещо успокоително - Дошков вече няма какво да губи. Няма дете, което да почине на тримесечна възраст (понеже жена му е родила преждевременно поради стреса от последствията от първото му уволнение), няма и жена, която да се разведе с него (както е направила, когато са го уволнили за втори път).
П.п. Анонимни коментари към този пост няма да приемам. Независимо дали са за или против Дошков или мен, или когото и да е.
UPDATE. Преди малко говорих с Дошков. Звучеше бодро ("не се притеснявай, всичко ще бъде наред") и ми каза, че уволнението му е гласувано от Академичан съвет, но все още няма данни да е разписано от ректора, значи има вероятност и ректорът да не разпише. Питах го конкретно и за часовете. Неговата теза е, че още навремето е оспорил даването на тези часове като "индивидуален акт", с други думи твърди, че те неправомерно са му дадени и поради това не ги е взел. Ще ви държа в течение.
11.04.2009 г.
Моментна онтология 5 ("речник по ГРЪДСКИ език")
Езикът е силиконово-гръдски, дърветата са съседи (или съседите - дървета)... Който си чете статистиката на блога, знае какъв купон пада.
Петото издание на "моментната онтология" е специално поздрав за Мария Ненова, с пожелание за успех на изборите.
Петото издание на "моментната онтология" е специално поздрав за Мария Ненова, с пожелание за успех на изборите.
3.04.2009 г.
Dolce far niente
Днес имаме катедрено заседание. Аз обаче не съм в Благоевград, а съм си вкъщи. За първи път, откакто работя в ЮЗУ (пък и изобщо), си позволявам да пропусна заседание "без уважителни причини". Пратих на колегите си отворено писмо, в което им обясних защо не ми се ходи.
Смятам да използвам този прекрасен пролетен ден по предназначение и да си изкарам супер.
П.п. Това на снимката съм аз, събираща слънце на пейка в Южния парк.
Смятам да използвам този прекрасен пролетен ден по предназначение и да си изкарам супер.
П.п. Това на снимката съм аз, събираща слънце на пейка в Южния парк.