(кликнете на снимката, ако искате да я видите в по-голям размер)Една сутрин се събуждаш, включваш лаптопа, докато се разсънваш, както обикновено, и първото, което научаваш - от писмо, сред чиито получатели си попаднал по случайност - е, че твой студент, на чийто абсолвентски бал си бил едва преди две години, е починал. Започваш да разпитваш и подразбираш, че май от много мъчителна болест е починал. Сядаш да напишеш за това в блога си и не разбираш кога си започнал да плачеш.
В такива моменти спомените стават цветни, а ние... посивяваме.
Почивай в мир, Добри!