Да отдадем дължимото!

Прилагам писмото, което написахме двамата с Дошков снощи. После ще обясня:

Благодарим на вестник „Капитал”.

Каузата за отстраняване на незаконния декан на ПИФ на ЮЗУ Александър Воденичаров е справедлива. Как започна всичко в Интернет. Първо беше форумът на електронното списание "Анамнеза" с темата: "Аудитория "Проф. д-р Йордан Шопов" в ЮЗУ???". После активността на Стефан Дечев и Александър Везенков в блога "Зала Шопов". Авторите изнасят неопровергани и до момента факти, с които се аргументират срещу недопустимото означаване на зала с името на незаслужил я професор по история. Ефектът е налице: зала Шопов не съществува в Правно-историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” - Благоевград. На трето място, отново във форума на списание "Анамнеза" възникна митичната Горноджумайската телеграфна агенция. Нас тогава ни нямаше в този интернет свят. Появихме се - първо Дошков, после Светла - когато вече всички говореха за случая. А това нямаше да е възможно без "Анамнеза", Стефан Дечев и ГТА.

Така че ние сме с три блога, Анамнезис и митичната ГТА. Отношението помежду ни е на солидарност. Информацията от блоговете я обобщава ГТА. Нейна е последната дума. Никога не коментираме вече поместените текстове в ГТА, освен положително. Имаме свободата в блоговете си. ГТА и Анамнезис са флагманът на блоговете.

29 март 2008г.
София-Калояново

Светла Енчева
Петър Дошков

Снощи се върнах от Благоевград, вечерях и включих лаптопа. Чакаше ме имейл с изненадваща новина. "Капитал" са публикували казуса "Воденичаров" в статията си "10-те победи на интернет над традиционните медии". В първия момент щях да превъртя от радост. В следващия се опитах да концентрирам уморения си поглед и да прочета. Това, което видях, ме учуди. Бяха споменати само блога на Дошков и моя. Нито дума за Стефан Дечев, който започна всичко с отворените си писма една година, преди да се включим ние. Нито дума за форума на електронното списание "Анамнеза", където първо беше подхваната темата. Нито дума за Горноджумайската телеграфна агенция, създадена още през септември миналата година, която ден след ден дава информация за това какво се случва в ЮЗУ.

Първото ми предположение беше, че от "Капитал" не са чели блоговете ни с Дошков внимателно. Самият Дошков започва блога си с думите: "Научих за случващото се със Стефан Дечев случайно". Следва линк към блога на Дечев и обяснение, че е стигнал до него чрез коментарите към статията "Бартер с декан" в "Дневник". А аз още в първия си пост, в който започвам да говоря за моя факултет, споменавам и Дечев, и "Анамнеза", и "Дневник", и "Капитал". Звучи галещо самолюбието, но е фактологически невярно, че точно моят блог бил, видите ли, форма на "победа на интернет над традиционните медии", защото аз, срам не срам, последвах медиите, не ги провокирах. Преди мен бяха статиите на Симион Патеев в "Дневник", после вестник "Труд", после Дошков, Зорница Латева, Бойко Пенчев, пак в "Дневник", после великолепното журналистическо разследване на Росен Босев в "Капитал". Точно една седмица след последното се осмелих да изпълзя от прикритието си и аз. А в деня, в който Зорница Латева отразяваше предаването на документи от Инициативния комитет ден преди парламентарното питане на Мирослав Мурджов, аз имах алиби - бях на протеста против следенето в интернет. Тогава се запознах със Симион и му казах, че ме е страх. И на Ани, Жюстин и Мишел казах, че ме е страх. Може и на Григор да казах, вече не помня.

Стефан не го беше страх.

За пореден път повтарям, че не се гордея със себе си и не се имам за герой. Къде съм била, когато са уволнили Дошков, къде съм била, когато Стефан се е борил цяла година съвсем сам в цял университет? Не знаех, но това оправдание ли е?

След като снощи прехвърлих тези мисли през главата си, успях да науча повече за статията в днешния "Капитал". Не искам да кажа какво съм научила. Който трябва, се сеща. Първо ГТА реагира в "Анамнеза" за статията в "Капитал", после аз публикувах кратък коментар там. След което с Дошков преодоляхме, че и на двамата не ни беше добре, седнахме, концентрирахме се и написахме общото писмо с помощта на Skype и две телефонни обаждания. Защото не само споделяме обща кауза със Стефан, Боряна, Везенков, ГТА и неколцина други, които на този етап все още не се афишират с имената си, а сме и приятели. Това, че се открихме, е най-прекрасното в цялата история. Отстраняването на Воденичаров е кауза, приятелството ни е откровение.

Излишно е да се надяват, че могат да ни противопоставят един на друг така, както конфигурациите в отсрещния лагер непрекъснато се сменят. Това няма да стане. Губите си времето просто. Излишно е също така от "Капитал" да подценяват усилията на своите и на "Дневник" журналисти, които предхождаха нашите блогове - Симион Патеев, Зорница Латева, Росен Босев. Ние няма да ги забравим.

Всички документи, свързани с казуса "Воденичаров" се пазят и от тях става ясно кой кога каква позиция е заемал. Няма да да се самозабравя, няма да престана да отдавам дължимото на когото трябва.