Кант срещу катедра Социология (или блогърите като психично болни хора)

Все повече хора ме питат кога ще изпълня обещанието да разкажа тук за вчерашното заседание на катедра Социология. Имах нужда да си почина малко и да се позанимавам с уютни лични неща, но вече съм тук :-).

Отново не искам да споменавам отделни имена (следва само да уточня, че от заседанието отсъстваха Марио Маринов и Петрана Стойкова, които са в Испания). Членове на катедрата, които до този момент са писали в блога анонимно, обещаха, че в най-скоро време ще излязат публично с името си, включително и в пресата. Надявам се, скоро. Използвам случая да поканя всеки член на катедрата, който пожелае, за гост блогър тук.

И тъй, доколкото ми е известно, читателите на този блог се интересуват най-вече от позицията на катедрата относно казуса "Воденичаров" и от реакциите по отношение на последните ми постове. Някои се чудят и за съдбата на блога на катедрата. Ще започна с второто, защото е по-кратко.

Взе се решение блогът на катедрата да се закрие - не да се изтрие, а да се "замрази", да не се публикува в него нова информация и коментари. Още снощи изпълних решението. Изразиха се мнения, че блоговете по същество са лични дневници, докато институциите нямат нужда от блог, а от сайт (?). Катерата имаше наченки на сайт преди доста години, появи се идея сайтът да се доразвие. Като че надделя мнението, че ще е най-добре катедрата да има страница в официалния сайт на ЮЗУ. Сметна се, че е било недопустимо от моя страна да публикувам в него последното "сърцераздирателно писмо", защото блогът трябва да изразява позицията на катедрата, а не моята. Станали сме за резил пред студентите, които питали "Какъв е този тоталитаризъм?" Цитираните думи на Кант за просвещението се възприеха като пряко насочени срещу членовете на катедрата. (В главата ми нахлува картинка, в която някой е опрял нож до гърлото ми и пита: "Кант или катедра Социология на ЮЗУ?" Труден избор...)

Що се отнася до интересуващия повече читатели въпрос - всички присъстващи (с изключение на Боряна Димитрова и мен) се обединиха около становището, че катедрата няма правомощия да се произнася дали деканът, факултетът и т.н. са легитимни или не. Изразиха се мнения, че заставянето на членовете на катедрата непременно да вземат отношение по темата е форма на психически тормоз. Според някои колеги, никой друг ръководител не е полагал толкова грижи към колектива си и не е правил толкова компромиси, колкото професор Воденичаров. Та защо да наричаме нещата "закононарушения", вместо да гледаме кой прави добро? А и един юрист ще знае как да използва законите така, че да са от полза на колектива, кои сме ние, че да си въобразяваме, че разбираме от право? Писмото на Боряна Димитрова е "черен PR" за катедрата и факултета. Няма да е в полза на катедра Социология, ако не излезе в защита на декана.

Редно е да призная, че в дискусията имаше и един непредубеден участник, който задаваше адекватни въпроси. Когато човек не е предубеден, може по-ясно да схване за какво става дума...

В обобщение - в катедра Социология няма проблем, проблем има в главата на Светла Енчева. Другото е от Лукавия.

Що се отнася до реакциите по отношение на публикациите в блога ми, научих много удивителни неща. Най-интересното от тях беше, че блоговете се ползват като модерна форма на терапия. На психично болни хора им се дава да пишат блогове и те се изживяват като Наполеон, получават коментари и са много щастливи. Та моят блог ми дава значимост, която в "реалния живот" нямам. Но психотерапията е прескочила границата и аз съм започнала да упражнявам психологически и морален тормоз.

Научих и че съм извършила злоупотреба с лични данни, като в коментар съм сложила линк към CV-то на Мария Серафимова (което съм качила на катедрения блог с нейно разрешение и от което предварително съм изтрила всички лични данни). Също така, че качването в интернет на дневния ред, за който не може да се докаже, че е официален документ, е нарушение.

Разбрах, че с Боряна не сме повдигнали случайно въпроса за легитимността на декана и факултета точно в този момент. Целта ни е била да дискредитираме и да сринем катедрата, която е в период на акредитация, а предстои и международна конференция (кой ще плати за нея, а?). Беше споменато няколко пъти, че ректорът смъмрил нашата ръководителка, че ни е "изпуснала". Бяхме упрекнати и че се държим, сякаш катедра Социология е единствената катедра в ПИФ, та трябва точно тя да се произнася по случая. Съгласна съм, не е единствената.

Друга новина е, че нося наказателна отговорност за всички коментари, публикувани в моя блог, защото съм администратор на блога и от мен зависи дали ще ги изтрия. Чудя се тогава защо Mediapool, както и практически почти всички медии в интернет, които допускат коментари на читатели, не са дадени на съд?

Бях уведомена, че разпечатки от блоговете ми са депозирани "където трябва", за да се вземат съответните мерки. На въпроса ми, мога ли да знам какво ме чака, ми се отговори да чета Правилника на университета и Закона за висшето образование, за да разбера. Ще чета, а междувременно бих предложила на колегите да хвърлят едно око на Закона за достъп до обществена информация.

В интерес на истината, очаквах повече "фактология" относно "професионалното ми развитиe". Най-сериозният упрек беше, че съм докторант от 8 години. Да, така е, не се гордея с това. А за Боряна Димитрова беше казано, че рядко идва на заседания и почти не участва в катедрените конференции. И това е вярно. Ала ако човек трябва да е съвършен, за да си задава въпроси за законността, то кой би имал правото да пита?

Да не забравя. В блога си бях задала въпрос за статута на научния ми ръководител и проблемите с хонорара му. Тази моя постъпка беше оценена като "страшна наглост", защото набяването на съответния документ било задължение на докторанта, не на катедрата. Изведнъж се оказа, че документът бил намерен "за 10 минути", въпреки че това не е работа на катедрата. Очевидно проблемът е бил мой, защото не съм го поискала "както трябва" (?!). Аз пък си мисля, че явно правилният начин да го поискам е бил именно чрез блога ми, защото преди това дори същите хора, които впоследствие са го получили "за десет минути", не успяха да се доберат до него. Хубаво нещо е публичността :-)

За финал ще спомена, че бях посъветвана да не пиша в блога си за катедра Социология на ЮЗУ или за декана на ПИФ, а... за плоския данък. За пример ми беше даден блогът на Йовко Ламбрев. Да, и аз харесвам как пише Йовко; той цени свободата на словото и знае как да я използва :-).


П.п. За разведряване - Крис тъкмо постна Приказка за Торбалан и Батман. Всяка прилика с... хм... и да не смеете да превеждате имена от български на английски или обратно!