Преди година изразих недоумението си от някои термини на БДЖ, които не говорят нищо на интуицията на говорещите български като майчин език хора. Например "релационни цени" и "бърз влак със задължителна резервация". Вчера изпаднах в поредния културен шок от речника на БДЖ и осъзнах, че "релационните цени" и "задължителната резервация" са бели кахъри.
Оказва се, скъпи читатели, че не пътуваме във влакове, а в... съобщение. Картите на БДЖ давали право на пътуване с намаление във вътрешно и международно съобщение. Дори има рима, но от това не ми става ясно как тъй влакът е съобщение.
От друга страна, май ще да има някаква разлика между влак и съобщение:
Може би влаковете са влакове в модуса си на бързи или пътнически, а са съобщение в модуса си на вътрешни или международни?
Или влаковете са си влакове, а влаковите линии са съобщение?
Съвсем се обърках.
Как се пътува в съобщение, това не знам. Ако си купя карта от БДЖ, ще мога ли да се пращам по sms, по скайпа или в лично съобщение във фейса?
Проба.
ОтговорИзтриванеПроба 3.
ОтговорИзтриванеОф, само това да е...
ОтговорИзтриванеПавел, като редовен пътник в БДЖ, защо не напишеш речник на бедежейската терминология :-)?
ОтговорИзтриванеЗдрасти! Обяснявам го като спец, от последна инстанция. :-) Съобщение в случая означава "движение" или "трафик". Измислили са го колегите малко нелепо, но какво от това? Има много нелепости във всеки език. Добре, де, че да не би да означава едно-единствено нещо? може да е локомотив с няколко вагона, може да е нещото, което тръгва днес и само днес в 7:05, може да е нещото, което тръгва всеки ден в 7:05 през цялата година, може да е и още много други неща.
ОтговорИзтриванеПрочетох за напускане. Успех в новото поприще и място! Впрочем място какво е? :-)
Я, кой бил тук. Благодаря за осветляването по съобщителната тема!
ОтговорИзтриванеСъжалявам, но няма, как да бъда в унисон
ОтговорИзтриванес тези които критикуват БДЖ за специфичността в терминологичната област.
Това, че в популярна употреба някои думи
са придобили стесняване на значението си не е причина да се иронизира коренното
значение според етимологията на една дума. Етимологично съ-общавам означава
довеждам до съобщност едно нещо с друго нещо. И то не е задължително това да е
само в речево отношение. Ако прекарате един път между две села вие правите
възможно съ-общаването на тези две села – т.е. благодарение на пътя, който сте
прекарали всичко може да се върши като в една обща територия.
Друг пример Моята учителка по география
Роза Байкушева (дъщеря на Константин Байкушев - Пионер на горското
дело в България.) казваше: Чрез Коринтския провлак полуостров
Пелопонес се съ-общава с континентална Гърция (едно пояснение за тези които не
познават историята и географията :Днес полуостровът Пелопонес е остров
Пелопонес, защото през 1893 година е прокопан изкуствен канал, който прекъсва
сухопътния провлак и през канала се прекарват мостове, а по канала морските
съдове съкращават пътя вместо да обикалят полуострова). Тя още казваше
България се съобщава по море с Русия и Турция, а по река Дунав се съобщава с
почти цяла Европа и т.н.
С развитието на техническия прогрес
съ-общаването не е само възможността да се отиде от едно място на друго, а и да
се прехвърля информация от едно място на друго – т.е. това което в днешно време
се възприема като единствено значение на термина СЪОБЩАВАМ. Съобщаването е отглаголно
съществително, което изразява именоване на действието съобщавам, а съобщение е вече фактът на това
действие Това, че не се познава етимологията на думите не е основание тя да
бъде отричана. Вярно, на много хора може да изглежда странен речника в
БДЖ-системата. Там например има обичай да се употребява изразът "влакът
тръгва НА еди-колко си часа" а не "влакът тръгва В еди-колко си
часа". И за това си има причина и тя е свързана с потъмняването на звука
"В" и за еднозначност на речевите комуникации между служителите в
интерес на недвусмислеността във възприемането на информацията се е наложила
употребата на "НА" вместо "В".
Подобна специфичност на речника и
семантиката на думите има и в други професионални общности – например военните
никога не казват просто "НЕ", а в служебните разговори винаги
употребяват "СЪВСЕМ НЕ". Цивилните често се учудват как може да са
различни "НЕ" и СЪВСЕМ "НЕ".
Всяка професионална общност има
понякога за отделния човек нелогични значения на думи, особено в днешно време,
но нищо не е случайно. То е породено от стремежа да се направи речта оптимална
в общността. Понякога думи се заимстват от една област в друга и това изглежда
нелепо, но затова са езиковите специалисти, своевременно да се намесят.
Понякога е късно да се прави поправка, не е уместно, въпреки неправилността.
Така например думата манипулирам е етимологично възникнала от чуждицата, която
на български би трябвало да означава физическо действие – ръчно (мануално), а в
днешно време тя се използва за означаване на опит да се промени на някого
представата за нещо, той да се заблуди за същината на нещо.
Или друг пример – разните фразеологизми
и образности от рода на "врели-некипели", "млад и зелен",
"танто за танто" и т.н. са все утвърждавали се с векове значения на
нещата. Но така е – хората в крайна сметка утвърждават един речник.
Тинейджърите в своя жаргон са "големи творци" – "светни ми"
"кликни", "лайкни".
Някои думи си вървят с поколенията и
изчезват, ново поколение – "нова терминология" – нищо чудно!
Всяка коза за свой крак!
Нормално е всяка професионална общност да има свой вътрешен жаргон. Административният език трябва обаче да говори нещо на гражданите, за които се отнася, нали? А не те да се нагаждат към жаргона на всяка професионална общност, понеже тя не знае как да говори на човешки език. Ако съм социолог например, няма да питам "може ли да проведем полустандартизирано интервю", а ще попитам примерно - "може ли да поговорим по еди-каква си тема, ще отнеме еди-колко си време".
ОтговорИзтриване