25.06.2013 г.

#обичайтесебе - без провокатори

Снимка: Крис Енчев

Резултатите от експерименталната ми акция снощи бяха повече от обнадеждаващи. Никой дори не ме погледна накриво, напротив - много хора се радваха, поздравяваха ме и снимаха плаката. Не само млади, при това. Нищо не се случи и на Крис, който беше залепил дъга на своя плакат. Като няма провокатори, протестите са много по-безопасни, че и по-приятни.

Изводът ми е, и се надявам, че в следващите дни няма да бъда опровергана, че макар на протеста да не липсват хомофобски и антитурски плакати, като цяло протестиращите са отворени и способни да приемат различните в редиците си. Инцидентът с ЛГБТ групата в събота едва ли щеше да се случи, ако не е била "свитата" на Елена Ваташка, изпратена специално за да създава провокации. Между другото, препоръчвам много хубав разказ за случилото се от Елена Владимирова, която е била свидетел на случката.

Понеже приятели ме помолиха да кача файла с плаката в интернет за свободно сваляне, реших, че най-лесно ще е да го направя тук, в блога. Ако някой иска такъв плакат, заповядайте:

Цветна версия, формат A3 (може да се печата и на А4, ако зададете на файла да се вмести в страницата).

Черно-бяла версия, формат A4 (предполагам, че може да се изпечата и на лист А3 без чувствителни загуби).

Чувствайте се свободни да ги сваляте, както и да използвате и модифицирате идеята :-).

До довечера!

23.06.2013 г.

#Обичайтесебе, или "мирен протест" на парчета

Снимка: Лъчезар Георгиев

Не съм на себе си. Бясна съм.

На 22 юни не отидох на протеста. Чувствах се физически изтощена, но най-вече потисната поради отложения София Прайд. Сред самите ЛГБТ активисти няма единно мнение за отлагането. Едни смятат, че организаторите на прайда не е трябвало да се поддават на натиска на общината и да се съгласят прайдът да бъде отложен, други изтъкват, че ЛГБТ хората също са съпричастни на протеста и е по-добре да се включим в него, отколкото да участваме в паралелни събития. Въпреки личното ми разочарование от неслучването на парада, признавам, че това последното не е лишено от основания.

Мои приятели ЛГБТ активисти в петък се събраха в Червената къща, за да правят плакати. Идеята беше да се покаже съпричастността на ЛГБТ хората към протеста. Вярва ли ви се или не, поне 5% от участниците в протестите не са хетеросексуални. Ако едно шествие е от 15000 души, значи поне 750 от тях не са хетеросексуални. Поне. Аз залагам на повече. Ако снощи на протеста наистина са били 40000 - това ще рече поне 2000 нехетеросексуални. И тези хора търпим плакатите със "СерГЕЙ" и други хомофобски "закачки" - по адрес на Сидеров и Местан и т.н. Знаете ли, не е приятно. Но понеже смисълът на протеста е по-важен, преглъщаме.

На Орлов мост приятелите ми са били нападнати от "мирно протестиращи" поради съдържанието на плакатите - призиви #обичайтесебе, обръщане на внимание, че не само хетеросексуални хора има на протестите и че не е нужно да си хетеросексуален, за да ги подкрепяш. 
Няма (сериозно) бити, но има скъсани плакати, гняв и разочарование. 

Замислих се защо са били нападнати чак там, а са успели да преминат необезпокоявани с плакатите и знаменцата в цветовете на дъгата (дори са раздавали знаменца) от Министерски съвет до Орлов мост. Вероятно причина са били "патриотичните" ултраси, предвождани от Елена Ваташка, които се се влели в шествието точно на Орлов мост. Но хетеросексуалното (и "неафиширащото" нехетеросексуалността си) мнозинство от красивите протестиращи не изглежда да ги е защитило (вземам си думите назад и се извинявам - впоследствие разбрах, че е имало хора от протестиращите, които са ги защитили и фактически са свършили работата на полицията).





По-интересна е реакцията на полицията. Тя е взела страната на нападателите срещу жертвите. Жертвите сами са си виновни, нали. И им е казала в прав текст - "оправяйте се".

Не по-малко ме натъжава реакцията на медиите - такава на практика липсва. Инцидентът се споменава в репортаж на bTV, но като нещо съвсем дребно, което по никакъв начин не е нарушило мирния дух на протеста.

Цитирам реакциите на някои от на жертвите в инцидентна и на други нехетеросексуални приятели във Facebook:


Още ми треперят ръцете. Плакатът ми с послание "Аз протестирам без хомофобия и ксенофобия" и #обичайтесе е на парчета.

Така изглежда плакатът ми сега. Най-силно разтърсен съм от реакцията на полицията, която първо застана на страната на агресорите и опита да отстрани НАС от протеста, а по-късно отказа да ни защити от физическо насилие с репликата "Оправяйте се". #fuckthepolice

Полицията се изака върху прясната си претенция за „антиконфликтност”.

Тоя народ днес организира толкова прайдове - видях неонаци прайд, стрейт прайд, футбол прайд, нова десница прайд, антикоми прайд етц... нема никъв шанс никъв гей прайд да се конкурира с всичкото туй прайд, честно :-) ...

от самото начало на протеста при президентството, по целия му път до орлов мост се раздаваха знаменцата и всички хора ги приемаха, вееха и нямаха никакъв проблем. освен това плакатите бяха вдигнати и се виждаха през цялото време.
проблем стана едва на орлов мост, когато се появи елена ваташка и свитата й, дошла тъкмо за да създава безредици.

Не бих желала да идентифицирам останалата част от протестиращите с нападатели. Но няма как да не ми направи впечатление, че хомофобските послания се приемат със симпатия, а жертвите на хомофобията не се намира кой да защити.

Според някои от реакциите на ЛГБТ хората не е трябвало да се правят опити да се "смесват" прайдът и протестът, защото посланията им са различни. Щях да се съглася, ако някои от тези послания не бяха откровено хомофобски. Защото те обиждат не тези, към които са насочени - те нараняват нас.

Защото прайдът беше отменен, но не бяха отменени всички събития против него в страната, а триумфиращо си се проведоха. Футболни хулигани, булки, представители на различни християнски деноминации и други ограничени хорица шестваха рамо до рамо "в защита на традиционното семейство", в защита на собствените си предубеждения и против правото на различните от тях да обичат.

Затова от тук нататък на протеста винаги ще бъда с отличителни ЛГБТ знаци - гривничка, знаменце, плакат и т.н. Не очаквам полицията да ме защити, но ако бъда нападната, ще се чуе. Вервайте ми.

22.06.2013 г.

Маслобойната енергия на протеста


От години обмислям да въведа в блога рубрика "непоръчано продуктово позициониране". Представителите на PR отдели, които са правили опити да се свържат с мен, може би (надявам се) вече са разбрали, че е мисия невъзможна да ме съблазнят да рекламирам техния продукт (банка, сватбена агенция и пр.). Но ми се ще да казвам някоя добра дума за продукти, услуги и фирми, от които съм доволна. Без да са искали това от мен.

Тъй като Жюстин ме изпревари, споменавайки историята, която ще прочетете по-долу, ще започна несвоевременно, насред протестите, и то в ред, обратен на хронологичния - с продукта, който последно реших да похваля.

Не съм запален привърженик "био", "еко", "органик" и т.н. идеологията, по ред причини, които не е мястото да описвам тук. И вероятно нямаше да си купя айрян от популярната сред "органик" хората марка "Хармоника", ако той не беше единственият останал в магазинчето до работното ми място. Сложих го в чантата си и отидох на протест, като пийвах по малко. По едно време на прибиране посягам пак да пийна и що да видя - в айряна плуват някакви парчета. Брей, казвам си, възможно ли е кисело мляко да се пресече? С пробване обаче установих, че това, дето плува в айряна, е чисто масло (вж. в капачката). Да, от кламбучкането на айряна в чантата се беше образувало масло! Случвало ли ви се е това с друг купешки айрян? На мен - не, като имате предвид, че айрянът е основната напитка, която ме придружава по улиците в горещите летни дни.

Не обичам особено масло и не купувам от много години. Предпочитам растителни мазнини (зехтин). Маслото консумирам чрез маслеността на други млечни продукти, особено разни хубави сиренца. Но как да не се зарадвам на масълце, което се е произвело самичко в собствената ми чанта, докато протестирам на площада. А и беше съвсем прясно и много свежо на вкус. Намазах го на филийка и го хапнах с няколко маслинки отгоре.

Тъй че гарантирам от първа ръка, че айрянът "Хармоника" е направен от истинско мляко. Но може би е по-добре да не го водите с вас на протест, освен ако не ви се пият парчета масло :-).


П.п. Незавимо какво пише на опаковките и какво казва правописната проверка на вашия (и на моя) браузър, според правописния речник е правилно да се пише "айрян".

20.06.2013 г.

Относно естеството на културата и културата на естеството

В предишния брой на вестник "Култура" излезе статията на Михаил Шиндаров "Браковете - еднополови и разновидови", която разбуни доста духове. Във водовъртежа се оказах/вкарах и аз, което (поради "комедия от грешки", но това е друга тема) резултира в официална покана към мен да изразя мнението си на страниците на вестника, за което сърдечно благодаря.

Новият брой на "Култура" вече е онлайн, като по темата са публикувани четири позиции, с редакционния коментар на Христо Буцев - пет. Чувствайте се поканени да прочетете теста ми "Относно естеството на културата и културата на естеството" и да го коментирате - тук или в онлайн изданието на "Култура". В него говоря за културата, природата и "чудесата" на вярата без любов.

Горещо препоръчвам и статията на Станимир Панайотов "Досада или скука", която ми беше изпратена от автора преди публикуването и чиято гледна точка по много приятен начин диалогизира с моята, макар текстовете ни да са писани независимо един от друг. Още не съм чела статиите на Радослав Стоянов "Хомосексуалност, брак, родителство: Из логическите лабиринти на хомофобията" и на Петър Тодоров "Страх, който не е смислен аргумент", но с оглед на дискусията ще се запозная с тях още днес. Препоръчвам и публичната позиция на Манол Пейков, публикувана на профила му във Facebook и в коментар към статията.

За да има справедливост, пускам линк и към реакцията на Христо Буцев "За полето на спора". Няма да я коментирам - не за друго, а защото един близък човек го имаше за свой духовен баща.

Бих посъветвала обаче онези от редакцията на "Култура", от които зависи това, когато цензурират даден текст, поне да оправят пунктуацията след орязването и резултатът да изглежда смислен. Защото съм се постарала уводът ми да прилича на увод. Оригиналът започва така:


Статията на Михаил Шиндаров "Браковете - еднополови и разновидови" е публикувана в рубриката "Изборът на Култура" на уважавания вестник „Култура“. Поради това читателят остава с впечатлението, че тя изразява официалната позиция на редакцията. Ще се радвам да бъда опровергана.

Впоследствие бях уведомена, че разни статии попадат попадат в рубриката "Изборът на Култура" по погрешка - някакъв специфичен проблем на онлайн изданието, тъй че публикуването на текста на Шиндаров в тази рубрика е също част от грешката. Бих предпочела редакцията да уточни това с бележка към статията ми, вместо това се получи неграмотно изглеждащ резултат. Но както и да е - това не е най-големият проблем.

Прави ми впечатление обаче, че редакционният коментар на Христо Буцев отново е в сгрешената рубрика "Изборът на Култура", докато четирите статии, които критикуват тази на Шиндаров, са в "Политическа култура". Както споменах в частна кореспонденция по повод на "Изборът на култура" - грешките значат. Затова, и заради другото (самата дискусия и начина на воденето ѝ), се изкушавам да цитирам тук и финала на текста си:


Надявам се, че редакцията на вестник „Култура“ си дава сметка за сериозната отговорност, с която е натоварена. Не само към очакванията на дългогодишните читатели на „Култура“ вестникът да продължава да бъде пространство на свободния човешки дух. Да отстоява високите интелектуални стандарти, в които е възпитала не едно и две поколения хора на духа. Тези очаквания, разбира се, съвсем не са без значение. Ала главната отговорност на „Култура“ е към собствената ѝ мисия. Отговорността „Култура“ е на първо място към културата. Към човешкия дух. Към това, което е собствено човешко. Мисията на „Култура“ е да разширява човешкия хоризонт, не да го стеснява. Да бъде – не само по заглавие – вестник „Култура“, а не вестник „Естество“. Да бъдеш вестник „Култура“ не е нещо дадено веднъж завинаги, узаконено в някакъв бездушен регистър. То се отстоява – във всеки брой, във всяка публикация.

14.06.2013 г.

#ДАНСwithme, не Пей!

Много внимателно си подбирам протестите. Но на този довечера - против избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - няма как да не отида.

Дори е обидно да обяснявам защо. И не, не е защото ДПС (лъже, че) представлява турското малцинство в България.

18:30 пред Министерски съвет. Във Facebook има списък списък и на други градове, където ще се проведе протестът. Ако дойдат дори една десета от записалите се за събитието, ще стане хубав митинг.

13.06.2013 г.

Тук лъвове, там лъвове

Проектът за реконструкция на Лъвов мост

Картичка на Лъвов мост, източник: блог "Стара София"

Лъвов мост днес, източник: Wikipedia.

Като стане дума за Лъвов мост, в съзнанието ми все изплува един смешно-тъжен детски спомен. Бях на 11 и отскоро ходех на уроци по пиано. Уроците се провеждаха в апартамент на "Славейков". Само първия път нашите ми показаха пътя, оттам насетне се оправях от "Младост" до "Славейков" и обратно сама.

Беше един от онези гадни, студени, мъгливи и влажни есенни дни. С присъщата си завеяност съм подминала "Славейков" и незнайно как се озовах пред Съдебната палата. Тогава не знаех коя е сградата, забелязах само някакви лъвове. Очевидно в опита си да се добера до "Славейков" съм тръгнала по днешната "Мария Луиза", защото след известно време пак се озовах пред... лъвове. Кой да гледа, че едното е сграда, а другото - Лъвов мост. В предпубертетското ми съзнание това бяха едни и същи лъвове и не можех да проумея как хем вървя по права линия, хем се въртя в кръг.

Тръгнах да се връщам, докато видях пак... лъвовете. Вече съвсем объркана, дадох кръгом, за да стигна до... лъвовете. След няколко тегела по "Мария Луиза" от лъвове до лъвове реших да подмина едните и да продължа напред (по "Витоша"), докато се озовах при НДК. Там вече вероятно съм изглеждала много разстроена, защото непознат мъж ме попита дали не съм се загубила. Тъй като от ранно детство ми беше набивано в главата "с непознати да не говориш", му трябваше доста време, за да ми преодолее враждебността и да ме упъти да се кача на автобус 76 за вкъщи.

Прибрах се по тъмно и бях посрещната с караница - родителите ми бяха междувременно уведомени от учителката, че съм пропуснала урока. А аз, през сълзи, им заразказвах перипетиите си, повтаряйки: "И тук лъвове, и там лъвове..."

Неизбежно се сещам за тази история, когато чета за проекта за реконструкция на Лъвов мост. Не че има много общо, но това си е личното ми преживяване с лъвовете на моста. И си мисля, че ако след реконструкцията някое завеяно дете пак се загуби в района, няма да се обърка от "и тук лъвове, и там лъвове". Защото няма да може да стигне до Лъвов мост пеша. На практика, може дори да не успее да го види - сврян между помпозни кръгови движения и кръстовища на две нива и без достъп на пешеходци до него.

А не само аз имам нещо общо с Лъвов мост, дори не всички хора, които минават оттам. Лъвов мост е част от историята и културата на София (както и Женският пазар, който предстои да бъде разбутан, но това е друга тема, друга болка... или не съвсем друга?). Мостът е от 1889 година и там са се посрещали важните чуждестранни гости, изграждали са се временни "триумфални арки". Преди поставянето на лъвовете (и доста след това, впрочем) мостът е бил известен като "Шарения мост" и също е бил богат на история.

Когато за първи път попаднах на проекта за реконструкция на Лъвов мост, първата ми реакция беше - "а къде са лъвовете"? Не се виждат лесно с просто око и по никакъв начин не си личи да са смислов център на композицията. По-скоро архитектът се е чудил как да не ги демонтира и накрая е решил да остави трамваите да минават през него, но пешеходният мост в близост липсва. То и тротоарът към него липсва...

Тъй като не мога да го кажа по-добре от архитекта Павел Янчев, цитирам дословно публичния му пост във Facebook:


Новият проект за кръстовище на две нива на Лъвов мост е още един окуражителен жест към всички шофьори в София да използват активно автомобила си в идеалния център на града и да генерират допълнителен трафик там, където той вече не се търпи. Второто 'послание' на проекта е, че мястото на шофьорите е на улицата, а мястото на пешеходците - под земята - последователна политика на Столична община в последните години. Третото послание е, че ако се опитвате да избягате от задръстванията, карайки велосипед, бъдеща София определено не е вашето място.

Всичко това е в контекста на десетки пешеходци и велосипедисти, ранени или убити на пешеходни пътеки и по улиците от превишена скорост, опасни високи прахови нива (на които са изложени 80% от европейците, не само софиянци), в следствие от които в Европа умират около 250'000 души годишно.

Проектът решава временно проблема на автомобилите без да гледа голямата картина на транспорта, публичните пространства, здравословния и нисковъглероден град, историческото значение на Лъвов мост в София. В проекта се поставя ударение на новосъздадените зелени площи, които обаче ще бъдат недостъпни и удавени в прах и транспортен шум от три-лентов път и ще се виждат само на сателитна снимка. Реката, която би трябвало да е в центъра на вниманието като една от малкото природни ценности в района с огромен потенциал за публично пространство, е тотално изкарана извън вниманието и ценностната система на проекта и допълнително маргинализирана.

София изпитва трудностите на всеки друг развиващ се и модернизиращ се град, но е време жителите му да изберат какво бъдеще искат - град на автомобила или град на хората.

Ще ми се в обозримо бъдеще София да има главен архитект, който да осъзнава, че една столица не се състои само от трафик на автомобили, бизнес центрове и молове. Че градът е и култура, и преживяване, и общи места. Че градът е на първо място човешки.

Ще ми се и активните граждани да не протестират само когато се секат дървета (не че е лошо, напротив!), а и когато се унищожават, съсипват или обезсмислят паметници на културата и други места със символно значение за духа на дадено населено място.

Между другото, като сравнявам проекта за реконструкция на Лъвов мост със сегашния облик на района, стигам до извода, че и този път ще се бъдат изсечени дървета. Може би не много на брой, но големи, стари и красиви.

4.06.2013 г.

39: музикална торта за разплитане








Ако ви се е понравила празничната музикална торта, заповядайте и деликатесен музикален сандвич.

п.п. Това е последната година от живота ми, в която ще бъда на "30 и"...

1.06.2013 г.

Истанбул и Ботев


Източник на снимката, където можете да видите и много други.

Много се тревожа от размерите на насилието срещу протестиращите в Истанбул. В същото време за мен е изключително ценно, че много от хората около мен са също искрено разтревожени и изразяват съпричастност, както могат. Защото това означава, че има умни и активни хора, чието мислене не е замръзнало във втората половина на XIX век и за които турците са съседи, хора като нас, а не поробители.

Добре е да мислим така на 1 юни, деня на детето. Още по-добре е да не го забравяме и на 2 юни, деня на Ботев. Защото Ботев и другите, които официалната ни култура е канонизирала като герои от Възраждането, не са мразили турците, защото са турци, а са се борили за независимост и против управлението на една разпадаща се и корумпирана империя.

Добре е да мислим и да интерпретираме, вместо да канонизираме. С чувствителност към това, което е тук и сега. В България. В Истанбул. И т.н.

А на онези, които се опитват да прикрият непълноценността си с патриотизъм, Ботев го е казал най-добре: