Истанбул и Ботев

Източник на снимката, където можете да видите и много други.

Много се тревожа от размерите на насилието срещу протестиращите в Истанбул. В същото време за мен е изключително ценно, че много от хората около мен са също искрено разтревожени и изразяват съпричастност, както могат. Защото това означава, че има умни и активни хора, чието мислене не е замръзнало във втората половина на XIX век и за които турците са съседи, хора като нас, а не поробители.

Добре е да мислим така на 1 юни, деня на детето. Още по-добре е да не го забравяме и на 2 юни, деня на Ботев. Защото Ботев и другите, които официалната ни култура е канонизирала като герои от Възраждането, не са мразили турците, защото са турци, а са се борили за независимост и против управлението на една разпадаща се и корумпирана империя.

Добре е да мислим и да интерпретираме, вместо да канонизираме. С чувствителност към това, което е тук и сега. В България. В Истанбул. И т.н.

А на онези, които се опитват да прикрият непълноценността си с патриотизъм, Ботев го е казал най-добре: