Относно естеството на културата и културата на естеството

В предишния брой на вестник "Култура" излезе статията на Михаил Шиндаров "Браковете - еднополови и разновидови", която разбуни доста духове. Във водовъртежа се оказах/вкарах и аз, което (поради "комедия от грешки", но това е друга тема) резултира в официална покана към мен да изразя мнението си на страниците на вестника, за което сърдечно благодаря.

Новият брой на "Култура" вече е онлайн, като по темата са публикувани четири позиции, с редакционния коментар на Христо Буцев - пет. Чувствайте се поканени да прочетете теста ми "Относно естеството на културата и културата на естеството" и да го коментирате - тук или в онлайн изданието на "Култура". В него говоря за културата, природата и "чудесата" на вярата без любов.

Горещо препоръчвам и статията на Станимир Панайотов "Досада или скука", която ми беше изпратена от автора преди публикуването и чиято гледна точка по много приятен начин диалогизира с моята, макар текстовете ни да са писани независимо един от друг. Още не съм чела статиите на Радослав Стоянов "Хомосексуалност, брак, родителство: Из логическите лабиринти на хомофобията" и на Петър Тодоров "Страх, който не е смислен аргумент", но с оглед на дискусията ще се запозная с тях още днес. Препоръчвам и публичната позиция на Манол Пейков, публикувана на профила му във Facebook и в коментар към статията.

За да има справедливост, пускам линк и към реакцията на Христо Буцев "За полето на спора". Няма да я коментирам - не за друго, а защото един близък човек го имаше за свой духовен баща.

Бих посъветвала обаче онези от редакцията на "Култура", от които зависи това, когато цензурират даден текст, поне да оправят пунктуацията след орязването и резултатът да изглежда смислен. Защото съм се постарала уводът ми да прилича на увод. Оригиналът започва така:

Статията на Михаил Шиндаров "Браковете - еднополови и разновидови" е публикувана в рубриката "Изборът на Култура" на уважавания вестник „Култура“. Поради това читателят остава с впечатлението, че тя изразява официалната позиция на редакцията. Ще се радвам да бъда опровергана.

Впоследствие бях уведомена, че разни статии попадат попадат в рубриката "Изборът на Култура" по погрешка - някакъв специфичен проблем на онлайн изданието, тъй че публикуването на текста на Шиндаров в тази рубрика е също част от грешката. Бих предпочела редакцията да уточни това с бележка към статията ми, вместо това се получи неграмотно изглеждащ резултат. Но както и да е - това не е най-големият проблем.

Прави ми впечатление обаче, че редакционният коментар на Христо Буцев отново е в сгрешената рубрика "Изборът на Култура", докато четирите статии, които критикуват тази на Шиндаров, са в "Политическа култура". Както споменах в частна кореспонденция по повод на "Изборът на култура" - грешките значат. Затова, и заради другото (самата дискусия и начина на воденето ѝ), се изкушавам да цитирам тук и финала на текста си:

Надявам се, че редакцията на вестник „Култура“ си дава сметка за сериозната отговорност, с която е натоварена. Не само към очакванията на дългогодишните читатели на „Култура“ вестникът да продължава да бъде пространство на свободния човешки дух. Да отстоява високите интелектуални стандарти, в които е възпитала не едно и две поколения хора на духа. Тези очаквания, разбира се, съвсем не са без значение. Ала главната отговорност на „Култура“ е към собствената ѝ мисия. Отговорността „Култура“ е на първо място към културата. Към човешкия дух. Към това, което е собствено човешко. Мисията на „Култура“ е да разширява човешкия хоризонт, не да го стеснява. Да бъде – не само по заглавие – вестник „Култура“, а не вестник „Естество“. Да бъдеш вестник „Култура“ не е нещо дадено веднъж завинаги, узаконено в някакъв бездушен регистър. То се отстоява – във всеки брой, във всяка публикация.