Я не барайте мавзолея - второ действие и асоциации

Наскоро Стефан Иванов припомни песента на "Нова Генерация" "Песен за Мавзолея", изпълнена на концерт, съвпадащ с митинга за демонтиране на мавзолея.

От това се присетих за друго. За статия на Диана Попова във вестник "Култура" от 22 август 1999 г., тоест седем години и нещо след песента на "Нова генерация":

Към 6 без 10 в петък с моя колега Борислав Борисов по случайност бяхме останали в редакцията (намирща се в достатъчна близост до мавзолея) и бяхме посетени от полицаи и други длъжностни лица. Обясниха ни, че на другия ден може би (а може би не - това било "политическа тайна") ще бъде взривен мавзолеят, че не се знае по кое време, но ние да вземем мерки (...)

От текста на Диана Попова (и понеже днес е Десети ноември) пък се сетих за трето - за публикацията в блога на споменатия Борислав Борисов по повод на 10.11.1989.

И си мисля. Двадесет и три години след промените вече имам приятели, които са по-млади от 23 години. Ала има достатъчно хора, за които свободата продължава да се изразява в това да събаряш (стени, мавзолеи, паметници, малцинства, реални или имагинерни врагове и прочее), като че това, като че това може да замести усилията по изграждането на живота. Които не разбират, че свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато и с което е добре да знаеш какво правиш.

Двадесет и три години след Десети разбрахме, че Роджър Уотърс ще идва в България и ще събаря дигитални стени. Недоизживените двадесет и три години ще намерят дигитален "корелат в реалността". И смислен.